Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Таня Богомилова: "Имам алергия от вода. Не влизам нито в море, нито в басейн"

- Госпожо Богомилова, кога за последно засичахте време за плуването си?
- Не съм го правила.
- Изобщо?
- Изобщо! Не искам да го правя. Не искам да влизам във водата.
- Изобщо не плувате?
- Да, не плувам. Имам уртикария от водата. Говоря най-сериозно. Толкова много съм плувала, че не желая да влизам в басейн. И в морето не влизам. Стигам до колене, колкото да се охладя и обратно навън. Не е майтап.
- Това е странно. Как бихте го обяснили?
- Не, никак не е странно. Напълно обяснимо е. Толкова години непрекъснато във водата...
- Точно колко години?
- От 1970 до 1992 г. - все съм във вода. Сигурно екватора съм го преплувала многократно. На мен животът повече време е бил в басейна, отколкото на суша - казано на шега.
И не мога да гледам вода
Да не казвам, че след като приключих, имах алергия.
- Буквално?
- Буквално! Като се къпех и цялото ми тяло ставаше червено. Дори и сега се получава. Затова се къпя бързо. Може би заради хлора в басейните кожата ми е станала нежна и много чувствителна. Нямам удоволствието като другите хора от хубава вана или да се наслаждавам на джакузи.
- Когато на 23 септември 1988 г. докоснахте стената на байсейна, беше ви ясно, че сте шампионка, каква беше първата мисъл? Че “гипсът” е счупен?
- Не, не. Казах си: "Най-после успя!" Защото преди тази титла много ме измъчиха - и правителство, и кой ли не още. Реших да почина, знаете - къртовски труд. Казахме си с мъжа ми, че трябва да отпусна. Имаше време до Сеул. На много спортисти това се случва - става байгън.
- Повече ли от този момент?
- Много повече. Дори бях пред отказване. Тогава дори мислех да родя, ако стане - стане. Ако не - почивам. То пък взе, че стана от раз. Тогавашният председател - Георги Натов, ми спря премиите, спря ми заплатата. Вика: "Как можа да забременееш!" Имах толкова много недоброжелатели да продължа! А аз на 20-ия ден след раждането направих следродова херния. Отбих дъщеря ми Ана на третия месец, за да почна да плувам. На 20-ия ден от раждането правех коремни преси и по малко бях във водата. Родих я на 2 юни, началото на септември - на лагер в тогавашния СССР. Бях много луда!
Родих и казах, че ще
се върна и ще стана олимпийски шампион

Никой не вярваше на това нещо. Голямо куче съм. Направих операцията в Съюза, за да не губя време. С Гого (Дънгалаков - бел. ред.) бяхме изчислили всичко до Сеул. Две седмици след операцията в Русия започнах тренировки. После се получи хондромелация (износване на хрущяла на коленете). Тук, на Дианабад, ми биеха инжекции, а аз тренирах. А трябваше да спра с подготовката си за 40 дни! Следващият удар - появиха се проблеми с раменете. А тренирах яко! Гого казваше, че не плувам ли дистанцията под 1:11, значи не сме свършили работа и няма да отиваме на олимпиада. След раменете - остър херпес около сърдечната област. От притеснения! Това преди серия от три състезания. Докторът каза, че съм страшна късметлийка. Вика: "Леле, Таня, не зная кой те е проклел."
- Мислите, че са ви клели?
- Абсолютно.
- Жена? Женска ревност?
- Може и това да е, но бяха по-скоро мъже. Повечето "ръководители". Идваше им добре, можеха да кажат: "Ето, ти спря да плуваш, видя ли какво направи!" Но заради всичките тези перипетии, се разревах на олимпиадата. Въпреки всичко доказах на всички, че мога и ще го направя - да стъпя на върха.
- Световното първенство в Китай сложи точката на високите технологии в плуването. Забранените футиристични костюми са забранени. Това ще доведе ли до прогрес в плуването?
- И с модерните бански, и без тях -
плуване винаги ще има
Мисля, че главната роля, която определя рекордите, не се пада на плувните костюми. Само те не правят рекорди. Преди да се появят постиженията, са правени. Ето, рекордът на Хакет 10 години не е подобрен. Падна в Шанхай.
- Не сте ли пробвали как се плува с такава технология на тялото?
- Не, никога. Ние си плувахме с обикновените бански. И пак се правеха много силни постижения. Казват, че това те държи над водата и помага да не те хване "гипсът".
- Гипсът?
- Да, плуваш здраво, но каквото и да правиш, стоиш на едно място, казано фигуративно. Нямаш постижения. Както се видя, резултатите в двата рекорда са близко до тези, поставени с бански. Значи проблемът не е само в плувките.
- Смятате ли, че само два световни рекорда в Китай са резултат на това, че в Шанхай плувците не показаха истинските си възможности?
- Не, по-скоро въпросът е в смяната на поколенията и, което е по-важно, световното първенство е етап преди Олимпийските игри в Лондон. Както сочи статистиката, преди олимпиада рекордите в световните шампионати никога не са толкова силни. Елитът беше в Китай и за него това беше една проверка. Но по-главното - смяната на поколенията.
- Как може да се обясни феноменът олимпийска шампионка по плуване, при положение че в страната имаше четири-пет басейна, годни за работа на високо равнище?
- Не зная дали това се дължи на централизираната подготовка, когато държавата седеше зад спорта. Даваха се много пари.
- Предполагам, че повече сте били по лагери и по-малко у дома.
- Точно така. Ние навремето никога не сме гледали парите.
- Сега е много комерсиално.
- Вие го казвате, за да не съм толкова груба. Ние гледахме да плуваме максимално, да се доказваме максимално, за да можем
да излезем в чужбина
- Това ли е главният мотив?
- Поне за мен беше така - да изляза на състезания в чужбина, за да се докажа навън. Трябваше да се докажа, че съм най-добрата, за да мога да добия право да участвам в някакво първенство навън. И да имам постижения. Сега слагаме нормативи, но те не те класират там, където трябва да бъдеш.
- Как състезателите приемат тези нормативи?
- Приемат ги. Но си мислят, че ние сме длъжни да ги пратим на състезание в чужбина, че сме длъжни да даваме. Те искат, а ако стане - стане. Говоря за спорта изобщо. Преди беше - излизаш, пък около тебе две куки, за да не избягаш. Такива неща. Но не можех да съм на състезание в чужбина, ако плувах 100 м за 1:12 мин! Не можех да отида някъде и да се излагам. Аз съм Таня Богомилова. Отивах с времето, което отговаря на това име. В момента мнозина слагат каруцата пред коня.
- В плуването има ли младо поколение, което дава надежди?
- Има, иначе нямаше да съм оптимист. Трябва да има.
- Но между "има" и "трябва" разликата е голяма.
- Не мога да кажа, че има 30 човека, но има достатъчно. Имена няма да цитирам.
- За да не си вирнат носа рано-рано?
- Точно така. В това е проблемът - вдигат си носа, а не са направили нищо.

 


Родена на 30 юни 1964 г. в Русе, на 14 години става майстор на спорта по плуване. Коронната й дисциплина е бруст. През 1985 г. на европейското първенство в София печели златен медал на 200 м бруст, сребърен - на 100 м и бронз с щафетата 4 по 100 м. Година по-късно на световното първенство в Мадрид е вицешампионка на 200 м и бронзова медалистка на 100 м бруст. На Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. печели златния медал на 100 м с олимпийски рекорд (1:07.95 мин), останал недостижим в продължение на 12 години.