Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Студент комунист обира археологическия музей Народният (днес Националният) археологически музей СНИМКИ: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СОФИЯ

Скрива се зад саркофаг гробница и задига ценни сребърни и бронзови монети

Нагрява стъклото и после го полива с урина, за да стигне до плячката си

Негов приятел отива с фалшив паспорт във Виена, където продава част от откраднатото

На 9 ноември 1925 г. ежедневните вестници в България публикуват на видно място сензационната новина за извършена кражба в Народния археологически музей в София. Той е най-старото културно средище в страната. Съществува от 1892 г. и се помещава в сградата на бившата Буюк джамия и пристройките към нея, които се намират в центъра на столицата на улиците "Съборна" и "Леге".

Месец по-късно кражбата е разкрита. Установена е самоличността на престъпника. Това е Васил Недялков Попов, на 23 години, от Свищов, студент в Художествената академия.

Член на комунистическата партия.

Той е арестуван в двора на висшето учебно заведение

и при разпита прави пълни самопризнания. Държи се спокойно и обяснява мотивите си за криминалното деяние, сред които водещо място заема тежкото му материално състояние. Сам замисля обира и с никого не споделя намеренията си.

Посещава няколко пъти сградата, за да проучи музейната експозиция. Запознава се с нумизматичната сбирка и разположението на ценните монети. По каталозите си набелязва кои от тях да задигне. Решава да извърши кражбата в приемен за публиката ден и влиза в сградата към 14 часа. Разхожда се повече от два часа сред изложените експонати. Когато и последният посетител напуска музея, се укрива зад един саркофаг гробница.

Охраната не го забелязва и затваря залите

Стъмва се, Васил напуска скривалището си и с едно електрическо фенерче се приближава до шкафовете. Изважда от джоба си връзка ключове и шперц, но не успява да ги отвори и предприема друг ход. Разпалва по една свещ и няколко дървени въглена върху стъклата и те се нагряват. След това се изпикава в една малка кофичка и с урината ги полива.

Това предизвиква тяхното пропукване с лек шум. Крадецът започва да прибира монетите и ги поставя в предварително приготвени чувалчета. Отвън се чуват само стъпките на постовия стражар. След броени минути престъпникът приключва и

с шнурове от големите завеси се спуска незабелязано

през един прозорец към ул. "Леге".

Оттам се отправя към квартирата си на ул. "Паскал Паскалев" (днес бул. "Христо Смирненски"). По пътя захвърля няколко монети, които впоследствие са намерени при моста на Перловската река зад старата Зоологическа градина (днес там е оформена градинска площ около Паметника на Съветската армия).

На следващия ден Попов се настанява в хотел “Санкт Петербург”. Но няма задграничен паспорт и пари, за да замине за чужбина и да пласира откраднатите монети. Ето защо решава да повери тайната на своя приятел Иван Колчев. Той е на 24 години, от Стара Загора. Служител е в представителна автомобилна кантора, чийто офис се намира срещу Народния археологически музей.

С фалшиви документи успява да се снабди с паспорт и отпътува за Виена. В австрийската столица продава част от стоката на местни нумизмати за 660 шилинга (около 12 000 лева), които изпраща с пощенски запис на Васил. Притеснява се да държи останалите монети в хотелската си стая и ги прехвърля при свои роднини. Те обаче проявяват любопитство и отварят пакета.

Силно изненадани и притеснени,

предават ценните уникати на виенската полиция

Нейни представители влизат във връзка с колегите си в България и ги информират за разиграващите се събития. Издадена е заповед за арестуването на Колчев, но той вече е в Париж. Българските полицейски органи и Министерството на външните работи и изповеданията изпращат призив до своите френски колеги той да бъде издирен и изпратен в България.

Спазени са всички международни правила за борба с криминалната престъпност. Скоро

той е заловен в един от бедните парижки квартали,

но френските специални служби се държат провокативно и не бързат да изпълнят молбата. Много наши специалисти и общественици посочват като причина за тази негативна реакция влошените българо-френски отношения след края на Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.).

Следствието по обира в Народния археологически музей продължава повече от половин година. Разпитани са десетки свидетели. Доказателствата и самопризнанията са достатъчни, за да се пристъпи към съдебно решение. На 15 август 1926 г. Софийският окръжен съд разглежда делото.

Васил Попов се признава за виновен и публично се разкайва за стореното. Осъден е на 5 години строг тъмничен затвор, които трябва да излежи в Централния софийски зандан. Наред с това следва да възстанови и стойността на продадените монети. Иван Колчев получава присъда от 3 години задочно, защото все още се намира в странство. За съжаление, не разполагаме с информация

дали изобщо е екстрадиран в България,

за да изтърпи наложеното му наказание.

Така приключва тази атрактивна криминална история. В следващите години нумизматичната сбирка в Народния археологически музей е възстановена в стария си мащабен вариант. Кражбата има и позитивен резонанс. Тя провокира родните културни институции да предприемат спешни мерки за опазване на музейните ценности.

Засилена е въоръжената охрана в сградите, където са разположени експозиционните зали. Последните са отделени в самостоятелни помещения. На територията на музеите не се допускат да живеят външни хора. От чужбина са поръчани по-модерни и сигурни шкафове и хранилища.

Музеят официално е открит през 1905 г. от княз Фердинанд І. Тук е разположена

най-богатата нумизматична сбирка на Балканите,

която включва десетки хиляди експонати. Извършителят на криминалното престъпление открадва сребърни и бронзови монети, но не посяга на голям златен гердан и други златни вещи. Това показва, че той е вещ специалист и прибира онези екземпляри, които имат най-голяма търговска стойност.

Повечето от металните парични знаци са от времето на цар Александър ІІІ Македонски, т.е. от ІV век преди новата ера. Върху тях релефно са изобразени главите на боговете Зевс, Аполон, Атина Палада, царете Филип и Александър, Херкулес и др.

Монетосеченето от този период се отличава с изключително многообразие на монетните типове и продължителна циркулация.

Общият брой на откраднатите музейни експонати е 224. Докато ги търсят, много хора критикуват управата на музея и лично към неговия директор – известния учен и публицист Андрей Протич, че не показват техни дубликати, отливки и копия, а оригиналите да се съхраняват в специални хранилища. Резонни упреци са насочени и към охраната на музея, че не гарантира неговата безопасност.

Полицейските и следствените власти предприемат скоростни действия. Изказват се две предположения. Според първото

крадецът е влязъл през главния вход на сградата,

но това е малко вероятно. По-убедително изглежда твърдението, че бандитът е минал през коридора, който съединява преддверието на музея с жилищата на прислугата, които се намират откъм улица "Леге". Зад тях една вита стълба води към горния етаж, където се помещават картинният отдел и нумизматичното отделение.

Разследващите са единодушни, че престъпникът е лице, което е детайлно запознато със структурата на музея или живее в сградата.

Той си е служил с лоена свещ, следите по пода от която показват посоката на неговото движение. Циркулирал е свободно и не е имал нужда от помощта на други съучастници. И прислугата, и охраната са на долния етаж.

В следващите дни са задържани десетки заподозрени лица. При арестите има и куриозни случаи.

Във влака от София за Варна пътува възрастният евреин Хаим Натан. Той е твърде изнервен и от време на време се опипва по кръста и в пазвата, като поглежда страхливо встрани. При най-малкото движение от дрехите му се дочува някакъв съмнителен шум.

Останалите пътници са чели във вестниците за извършената кражба и алармират полицаите във влака. Те нахлуват в купето,

обискират евреина

и откриват множество златни и антични монети

Веднага ги свързват с кражбата в Народния археологически музей.

Притежателят им е свален на жп гарата в Пловдив и откаран обратно в София. При разпита му обаче нещата се развиват в съвсем друга посока. След преглед от специалисти се оказва, че неговите монети са без никаква стойност.

Хаим ги закупува на един от битпазарите в столицата за сарафската си работилница в Шумен, за да ги препродава. Той е освободен без никакви обвинения. Ала полицейските органи в Пловдив започват щателно претърсване на влаковете, които идват от София.

Бързо след това обаче е заловен истинският престъпник.