Слаба власт и чести избори всъщност ще освободят бизнеса от ярема на политиците и може да са полезни за развитието на страната

“България има нужда от стабилно управление”, е мантра, която редовно се повтаря от политиците. Веднъж, когато трябва да се задържат на власт въпреки недоволството на гражданите, втори път, когато искат да оправдаят сключването на всевъзможни безпринципни коалиции.

“Стабилност” бе мантрата на Бойко Борисов в четирите години на последния му мандат като премиер. “Стабилност” започнаха да повтарят и застъпници на тезата, че фрагментираното 46-о народно събрание задължително трябва да произведе някакво правителство. Въпреки че единственият възможен вариант е с участието на поне четири партии и ще произведе правителство, което ще е разкъсвано от зависимости в пъти повече от “кабинета на безвремието” на Любен Беров в началото на 90-те години на миналия век.

А именно заради зависимостите и изпълнението на милион и едно желание, такъв кабинет би се оказал изключително труден за сваляне.

Всъщност мечтаната “стабилност на властта” не е задължително да носи само добро за страната. Дори напротив - нестабилно и клатещо се постоянно правителство или дори липсата на такова и отиването на избори до дупка биха донесли много по-големи ползи. Като например освобождаване на икономиката от тежките зависимости, наложени от всеки един политик и всяко едно правителство в последните 30 г.

Най-хубавото

време за правене

на бизнес

в България

са първите

шест месеца

от управлението на тройната коалиция (2005-2009 г.), защото БСП, ДПС и НДСВ не можеха да се разберат за порциите все още и гледаха да не закачат някого, който има вече протекция. Това тъжно заключение чух от човек, който има немалък, но не и прекалено голям бизнес. Думите му обаче намират подкрепа и в бизнес показателите на България в последните три месеца на управлението на Бойко Борисов. Когато лидерът на ГЕРБ, изкарал 10 години на поста министър-председател, вече се готвеше да загуби изборите, даже тези на 4 април. И натискът върху бизнеса бе спаднал значително. Не бе изчезнал, но бе намалял.

За първите три месеца на 2021 г. брутният вътрешен продукт на България е на стойност 25 512 000 000 лв. Реално това е

втората

по големина

тримесечна

стойност на БВП

в цялата история

на България. По-висок е бил само през първите три месеца на 2020 г., когато обаче пандемия нямаше и икономиката не бе затворена. Докато през първото тримесечие на 2021 г. туризмът и заведенията за хранене не работеха. Допълнително сериозно бяха ограничени пътуванията, макар и не забранени. А българската икономика е силно зависима от туризма, като в нормални години на този бранш се дължат поне 12% от БВП.

Отделно в ръста за първото тримесечие не може да се търси пост-ковид ефект на оживяване заради потреблението на отърсили се от страховете си хора. Заради това и очакванията за резултата през второто тримесечие са още по-оптимистични, а вероятно 2021 г. ще е рекордна за българската икономика.

Че разклащането на властта всъщност е добре за икономиката, показва още един от отчитаните от статистиката показатели. За първото тримесечие на тази година брутната добавена стойност на икономиката показва ръст от 2,6 на сто.

Отново втори

в историята

показател

Това от своя страна показва, че за единица вложение бизнесът изкарва повече продукт. Отново показател за развитието на икономиката.

Показателно за освобождаването на бизнеса от всякакви кризисни и политически тежнения е и развитието на рекламата. Данните само на една от медия агенциите показват, че ако през първото полугодие на безковидната 2019 г. за реклама са били инвестирани около 850 хил. лв., за първите шест месеца на ковидната 2021 г. инвестициите в реклама през същата медийна агенция вече доближават 1,3 млн. лв. Сигурен показател - както, че бизнесът се оживява и търси разрастване, така и че

изчезва

притеснението да

бъдеш забелязан Реално в последните години голяма част от фирмите не рекламираха не толкова заради липса на свободен паричен ресурс, колкото от страх, че може да бъдат нарочени - за поглъщане от по-голям конкурент с политически протекции или за директно изнудване от страна на политици.

Всъщност точно липсата на работещ дългосрочно парламент гарантира най-голямата стабилност за икономиката. България от години не е страна в преход, а напротив - изградила е сравнително прилична законова база, която регламентира основните обществени отношения. И която осигурява предвидимост и сравнително честна игра. Именно неработещ парламент, дали защото за пореден път е разпуснат, дали защото е блокиран и фрагментиран, осигурява запазване на тези правила за дълъг срок от време. Реално от 2001 г. насам всяко народно събрание има в законотворчеството си поредица от лобистки текстове, чиято цел е промяна в правилата за един или друг бизнес. Промени, които обикновено са от полза само на част от големите играчи на конкретния бранш, но постоянно държат на ръба на оцеляването малките и средните компании в него. Или безогледно ги ликвидират.

Колко е опасна мантрата, че всяко правителство е по-добро от никакво правителство, показва включително и

икономическата

история на Италия

през ХХ век

Чудото на италианската икономика и бясната индустриализация се случват през 50-те, 60-те и 70-те години, когато страната е управлявана от нестабилни правителства, които е била сравнително лесно да бъдат контролирани от гражданите. Когато през 80-те години на миналия век обаче за съставяне на кабинет вече са нужни по повече от три партии и оцеляването им е било въпрос на тежки пазарлъци, в Италия връх взема мафията, а корупцията достига нечувани нива. Политическата сцена пък редува кабинети на максимум половин година, кой от кой по-корумпирани и зависими. И опасни за икономиката.

Всъщност перфектно за България поне в следващите две години би било правителство, което работи горе-долу като сегашното служебно. Но не толкова, защото в него има възпитаници на Харвард, а защото служебният кабинет е сравнително ограничен в действията си. Има възможност да се намесва, за да изправи някакви нередности като с кредитите от ББР или работата на НАП, но в общи линии заради липсата на парламент не може да се намесва решаващо в полза на един или друг играч. А липсата на политически гръб прави невъзможно стъпването на врата на бизнеса. Всъщност по време на кампанията за предсрочните избори за първи път фирми и бизнес асоциации масово отказваха финансиране на партии или конкретни политици въпреки обещанията за прокарване на лобистки поправки. Като отговорът, независимо за чия партия е търсено финансиране, е бил стандартен:

“Първо влезте

в парламента,

после ще видим дали ще ни трябва помощ".

Наистина и бързата серия от избори също крие опасности. Като това гражданите да загубят всякакво доверие в политическата система и така да отворят вратата на нова диктатура. Поглед в историята например на националсоциалистическа Германия обаче показва, че за да доведе до подобен край политическата нестабилност, тя трябва да е съчетана с рязко обедняване на хората. Тогава те започват да търсят спасител. В България обаче поне от 2001 г. насам всеки избор е в търсене на спасител. А освобождаване на икономиката от бремето на искащи политици би трябвало да доведе всъщност до забогатяване, а не до обедняване на хората. Което пък би трябвало да ги направи доста по-взискателни към политиците както преди, така и след избори.

Силна икономика и сравнително грамотно население май си заслужават риска да отхвърлим фетиша на стабилността.