Фалшивата паника, която предизвикаха у нас слуховете в Сливен и други градове, че някой може да отведе децата на хората от училищата, по странен начин кореспондира със средновековна легенда, неразгадана и до днес.

Загадъчният случай е от преди повече от 700 години и оттогава до днес е в центъра на безброй сюжети за мистериозно изчезнали деца. Драматичните събития са се разиграли в Хамелн - навремето един от най-богатите центрове на германското графство Хановер (дн. провинция Долна Саксония). Преди да бъде застигнат от злощастни събития, градът е член на Ханзата - мощният съюз на търговските градове, чиито привилегии им осигурявали монопол над търговията в Северна Европа.

Местните жители живеели в охолство и излишъци от храна и платове, търговията процъфтявала. Идилията продължила до 1284 г., когато претъпканите със зърно градски хамбари били

нападнати от страшна напаст

- огромни плъхове, които не се страхували от нищо. Намерили изобилна прехрана, много скоро наглите гадини вече се разхождали свободно в домовете на гражданите и не само котките, а даже и кучетата бягали уплашени от тях.

Според преданието, когато положението станало нетърпимо, градските първенци се събрали на съвет. Накрая виделите се в безизходица богати бургери били принудени да обявят награда за всеки, който ги отърве от тази напаст.

Тогава в общината се появил странен чужденец, облечен в

шарени дрехи,

наполовина жълти, наполовина червени, и се представил за ловец на плъхове. Нагърбил се със задачата, но поискал 1000 гулдена. Общинарите начело с бургмайстера се съгласили на драго сърце. Тогава странникът извадил малка свирка от джоба си, излязъл на улицата и засвирил някаква вълшебна мелодия. Като по чудо на часа всички гризачи - и мишки, и плъхове, наизскачали от скривалищата си и тръгнали след омайния музикант. Начело на огромното шествие той ги повел извън градските порти, след това повдигнал дрехите си и наджапал в близката река Везер. Плъховете били като омагьосани, последвали го във водата и се издавили до един.

Но дали защото им се видяло, че прекалено лесно ги е отървал от страшната напаст, гражданите на Хамелн се отметнали и с различни извинения отказали да платят дължимото за услугата. Накрая, огорчен и ядосан, ловецът на плъхове си тръгнал по пътя, без да получи нито грош.

Върнал се на 26 юни, денят на свети Йоан и свети Павел. Този път бил облечен като ловец, с червена шапка на главата и със страховит израз на лицето. Било сутрин и докато възрастните се били събрали в черквата за празника, той отново извадил свирката и засвирил. Тогава от домовете излезли 130 деца, всички над 4-годишна възраст. Сред рояка от младенци била и невръстната дъщеря на кмета. Като хипнотизирани, те също тръгнали след магьосника, който ги повел към близката планина Попенберг, където

изчезнал

заедно с тях

Свидетели на трагедията били една детегледачка, която проследила групата отдалеч и две деца - едното нямо, а другото сляпо, които се върнали, защото явно силата на магьосника не действала върху тях.

Когато гражданите излезли от църковната служба и разбрали какво се е случило, настъпил неописуем ужас. Хората се разтичали във всички посоки да търсят децата си, но от тях нямало и следа. През годините историята се разказвала с различен завършек. Според най-разпространената версия

децата потънали безследно

в една планинска пещера. В друг вариант на зловещата случка се твърди, че те били отведени чак в Седмоградско, в загадъчната страна Трансилвания, където били срещани от пътешественици след години.

В епохата на Просвещението, подобно на други стари митове и приказки и на тази история се е гледало със скептицизъм. Проблемът е, че в основата й явно стоят някакви действителни събития и децата наистина са изчезнали. Най-малкото точно оттогава богатият град Хамелн рязко запада икономически, сякаш е преживял чудовищен демографски срив.

Превърнала се в абсолютен хит през вековете, историята е възпята в стихове от Йохан Гьоте и Робърт Браунинг. Основателите на германистиката братята Якоб и Вилхелм Грим, когато обикаляли страната, за да събират народно творчество, също са записали подробно легендата. Те, както и други изследователи след тях виждат реални следи от трагичното събитие в историята на града.

През XVIII век на стената на общината все още се четял надпис:

"През годината 1284-а след раждането на Христа 130 деца, родени в Хамелн, бяха отведени от свирача-магьосник в планината." Дори на новата градска порта пишело на латински: Centum ter denos cum magus ab urbe puellos duxerat ante annos CCLXXII condita porta fuit. (Тази порта е построена 272 години след като магьосникът отведе 130-те деца от града.)

Смята се за доказано също, че до 1572 г. в градската черква е имало витраж, изобразяващ събитието, който е направен по заповед на кмета. Според хрониките през ХІIХ век все още личал и надписът до него. По трагичния повод в града била сечена и специална монета, освен това автентично

свидетелство

за нещастието

се пази и в градския регистър на Хамелн.

Още по-учудващо е, че дори до днес по една от главните улици на стария град - Bungelosenstrasse ("Улицата без барабани") - е забранено със закон да се слуша музика и дори сватбените процесии, минаващи оттам, са принудени да пазят тишина в памет на трагедията.

По този начин излиза, че децата на града наистина са изчезнали. Но извън фантастичната история с магьосника, каква може да бъде причината за опустошителното явление?

В продължение на дълги години се предполагало, че най-правдоподобно е обяснението с чумата. Още повече че страшната болест се разпространява от плъховете, а подобни предания има и на други места в Европа. След време обаче се оказва, че точно тази част от легендата, в която се описват гризачите, е добавена цели три столетия по-късно.

Блъскайки главите си над мистерията, историците предлагат друга хипотеза. Според нея историята с изчезването на децата е отглас от

реално и не по-малко

печално събитие

- детския кръстоносен поход. Оскъдните източници съобщават за него, че бил организиран от едно момче - Николай Кьолнски. На него му се явил ангел и му казал, че трябва да освободи Божи гроб от сарацините. Младият водач на похода разказвал още, че морето ще се раздели пред него, както е станало с Моисей, когато евреите са бягали от Египет. Освен това се вярвало, че само неопетнени с грехове младенци ще имат успех в начинанието, тъй като за разлика от рицарите, които са изгонени от Йерусалим през 1187 г., ще бъдат неуязвими за воините на Саладин. Според старите хроники обхванати от религиозен плам много млади момчета невъоръжени последвали призива му и тръгнали към Светите земи. Някои от тях загинали от глад и болести още когато минавали през Алпите, а оцелелите скоро след това попаднали в робство при сарацините и никога не се завърнали у дома.

Възможно ли е и децата на Хамелн също да са взели участие в религиозния марш, а

съсипаните им от мъка родители

да са измислили фантастичната легенда, за да заобиколят църковната забрана да се говори за срамната случка?

Дълги години тази теория е свързвана със загадката, но в по-ново време и тя минава в отстъпление. Първата й слабост е във факта, че предполагаемия поход се е състоял през 1212 г., т.е. 70 години или цяло поколение преди изчезването на децата от средновековния град.

Да не говорим че изследване, публикувано през 1977 г., поставя изобщо под съмнение съществуването на Детски кръстоносен поход. Всъщност сведенията от историческите документи са толкова оскъдни, че не е напълно сигурно дали такъв поход се е състоял в действителност. На всичкото отгоре латинската дума "puer", използвана за поклонниците, в онези години се отнасяла не само за младенци, а и за възрастни хора от по-ниските прослойки на обществото.

Затова засега за най-обосновано се смята предположението, че

децата са били подмамени

да напуснат родителите си с някакво неустоимо обещание за по-добър живот, като станат заселници в далечни земи.

Ненапразно сред различните тълкувания като най-правдоподобна точно тази теория е избрана да бъде разказана и на официалния сайта на съвременния град Хамелн. Според нея именно

колонизацията на Източна Европа,

започваща от Долна Германия, стои в основата на легендата. Любопитното е, че именно в този период из тези земи са кръстосвали не магьосници, а така наречените "локатори" - сладкодумни агитатори, които са убеждавали хората да се решат да емигрират в Моравия, Източна Прусия, Померания, Силезия и Трансилвания. Освен това се предполага, че в далечното минало и млади, и стари са били наричани "деца на града".

Извън митовете, или по-скоро точно заради тях остава и значителният реален приток на туристи в съвременния град, който е част от т. нар. "приказен маршрут" в Германия.

И до днес, всяка неделя по обяд, в периода от средата на май до средата на септември, 80 артисти, облечени в средновековни дрехи, пресъздават отново и отново легендата, с която е прочут Хамелн в целия свят.