На днешния ден през 1968 г. войски на Варшавския договор (СССР, България, Унгария, Полша, ГДР) нахлуват в Чехословакия, за да спрат процеса на реформите на либерализация, провеждани от ръководството около Александър Дубчек. Чехите и словаците оказват пасивна съпротива. Все пак загиват над сто души, а са ранени над 500.

През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. се провежда т.нар. Операция „Дунав“ (Операция „Дунай“). Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.

По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на ОВД окупират чехословашката територия. България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“. Над 100 души губят живота си по време на нашествието.

Знаменателно става самозапалването на студента Ян Палах през януари следващата година в знак на протест срещу инвазията. Югославия, Румъния, Албания, Китай (КНР) и редица западни комунистически партии осъждат операцията.

Съпротивата в СССР се изразява най-вече в акцията на 8 дисиденти на 25.VІІІ. на Червения площад, които протестират с лозунги "За нашата и вашата свобода!", "Свобода за Дубчек!", "Да живее независима и свободна Чехословакия!". Протестиращите веднага са задържани от съответните органи.

Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.

Войски на СССР остават в Чехословакия до края на Варшавския договор.