Нашенец дава рамо на една от най-грозните екзекуции през XX в. На 29 април 1945 г. тялото на Бенито Мусолини е закачено с главата надолу на пл. “Лорето” в Милано. Заедно с диктатора като отстрелян дивеч са увесени още 6 трупа.

Историкът Емил Николов пише: “Куриозното е, че и един българин - Слави Методиев от Плевен, се намесва със “свой принос” във финалния акт, като твърди, че е участвал в екзекутирането на Мусолини.”

За бесило е използван трегер на бензиностанция. Здравенякът Слави вдигал труповете, други ги връзвали, трети ги нагласяли с лице към тълпата. Множеството ревяло от възторг.

През юли 1943 г. съюзниците правят десант в Италия и Мусолини става неудобен. Великият фашистки съвет сваля доверието си от него. Диктаторът е арестуван и пратен в планината Гран Сасо. По заповед на Хитлер обаче спецотряд отива и освобождава Мусолини.

Лебедовата песен на Дуче е т.нар. Италианска социална република, която се крепи на щиковете на Вермахта. През април 1945 г. изкуствената държава е превзета от съюзниците и Мусолини бяга към Швейцария със своята “Алфа Ромео”, охранявана от германски бойни машини. С Дуче е любовницата му Клара Петачи. Сложил е германски шинел и каска, но е забравил да смени панталоните. Носел генералски бричове с червена ивица по канта. Тъкмо те се оказват фатални.

На 27 април партизани спират колоната в градчето Донго край езерото Комо. Гащите го издават и диктаторът е арестуван. Заедно с Петачи е откаран в селцето Джиулино ди Мецегра. Затворени са във ферма. За ареста е уведомен Националният комитет за освобождение на Северна Италия. Оттам иде заповед косъм да не пада от главата на Мусолини. Дори да се опита да бяга, да не се стреля!

Нещата обаче се променят. Първа американска бронирана дивизия дърпа напред и наближава. Дуче може да попадне в нейни ръце, притеснява се водачът на антифашистите Палмиро Толиати. Той е генерален секретар на Италианската комунистическа партия и вицепремиер. Отговаря за прочистването на страната от фашисткия измет.

Макар и съюзници, за Толиати янките са чужди елементи. Ако сложат ръка на Дуче, съдбата на тиранина ще се проточи. Буржоазната демокрация обича съдебни процеси и прочее глупости. Трябва бърза разправа, преценява марксистът и нарежда разстрел.

За екзекутор е избран Валтер Аудизио с партизанско име Полковник Валерио. През 1934 г. той е помилван лично от Мусолини, което не му пречи да приеме мисията. На 28 април Валерио влиза при Бенито и Клара. Казва им, че е дошъл да ги спаси. Автомобил ги откарва до близката Вила Белмонте.

Слизат. Валерио вдига автомат и Мусолини разбира какво ще се случи. Къса ризата си, вика да го застреля в гърдите! Екзекуторът натиска спусъка, но оръжието засича. Вади пистолет, който също отказва да гръмне. Подават му друг автомат и с няколко откоса Валерио поваля обречената двойка.

Труповете са поставени под охрана, а партизанинът отива в Донго да продължи клането. Нарежда да бъдат изведени още 15 арестанти. Дава им 3 минути да се изповядат. На другия ден телата са откарани в Милано, за да аранжират бензиностанцията. С помощта на Слави Методиев.