Александър Шаламанов е роден на 4 септември 1941 г. в село Бояна, сега квартал на София. Футболист, волейболист и скиор.

Кариерата си във футбола стартира в ЦСКА и завършва в “Славия”. За “белите” има 262 мача в елита, а за “червените” - 3. Шампион с ЦСКА през 1961 г. Със “Славия” е трикратен носител на купата (1963, 1964 и 1966 г.), вицешампион през 1967 г. и бронзов през 1964, 1965, 1966, 1970 и 1973 г. 1/2-финалист за КНК през 1967 г.

Два пъти е футболист №1 на България през 1963 и 1966 г.

В националния отбор има 42 мача и 1 гол. Участва на световните първенства през 1966 и 1970 г.

Като скиор пък е в националния отбор на България за олимпиадата в Скуо Вали през 1960 г.

Женен, има двама синове. От тях пък е горд дядо на момче и момиче.

- Как успяваше да съчетаваш футбол и ски?

- Нормално. Тогава не беше като сега с тези дълги подготовки. Свършваш ноември и до март нямаш нищо. Караш ски, играеш волейбол. Бяхме по-универсални.

- А защо се отказа от ските и накрая футболът победи?

- Не се отказах сам. Отказаха ме. Председателят на БСФС дойде да ми обясни, че
няма да ходя на олимпиадата в Инсбрук през 1964 г. и за мен това беше краят. Пък и за беда счупих крак на купа “Алеко”. Глезен. Искаха да ми слагат пирон, но само ме гипсираха и избягах от болницата.

- Треньорите ти не ти ли опяваха за ските?

- Защо да ми опяват? Та аз пристигах на лагер най-подготвен. Е, трябваше ми една седмица, за да свикна с различното натоварване, след което нямах никакви проблеми. Защото в ските тежестта е върху коленете и кръста.

- Но все пак счупен крак не е малък проблем?

- Е, за него си понесох последствията. Ташков ме глоби лично. Понесох си щетите.

- Кой те заведе на стадиона за първи път?

- С един приятел, с когото карахме заедно, отидохме първо в “Торпедо”. Тогава бяха на стадион “Раковски”. И с трамвай №5 от “Бояна” до “Инженерната” и от там пеша. Ходили сме пеша и от “Бояна”. След това братовчед ми играеше в “Динамо”, беше страхотен футболист, но след това имаше големи проблеми с бъбреците и заради това не продължи, и той ме заведе при Коце Георгиев. Бог да го прости, невероятен човек и треньор. Той, Серги Йоцов, Конов бяха невероятни специалисти за деца и юноши. И така започнах.
Но от малък съм славист и през 1958 г. се прибрах. И с Георги Харалампиев-Ампето започнахме. И станахме шампиони за юноши.

И така скоро ще станат 60 г., откакто се закотвих на този стадион и не съм мърдал. Нищо, че ме пенсионираха рано-рано. Един полковник дойде да ми каже, че вече съм стар. А бях на 31 г. И имах доста оферти от провинцията. Можех да играя още 1-2 г., но реших да остана верен на “Славия”. И не съжалявам.

- А защо започваш кариерата си в ЦСКА?

- Заради войниклъка. Ама за него ските ме спасиха. Защото бях наказан във футбола с Бисер Михайлов заради едни приключения в Полша с юношеските национали. Имаше карнавал и забравихме малко да се приберем в хотела. И в спортната рота влязох като скиор. На “Българска армия” полагах чимовете. Там се запознах с работниците. И после и тук, на “Славия”, показвах как се прави. Почти три години бях извън футбола.

- Първото ти голямо първенство е олимпиадата в Скуо Вали като скиор. Как беше там?

- Зашеметяващо. За един тийнейджър бе невероятно изживяване. Бяхме в ООН, два дни бяхме в Сан Франциско.

Бяхме малка делегация. Три жени в бягането, Стефан Митков в бягането и аз, Георги Димитров и Георги Варошкин в алпийските ски. Водач Васил Попов и един треньор, Петър Николов, с бягането. Беше много скъпо.

Срещнах се с невероятни скиори.

Стъписах се. Особено на спускането. Тук отъпквахме 300 метра. За слалома и гигантския слалом можеш нещо да се пригодиш, ама за спускането - не. Само Гошето Димитров умееше, защото беше и по-смел, и по-опитен.

- Имаш две световни в кариерата по футбол, но не успя да отидеш на олимпиада. Не съжаляваш ли, защото щеше да направиш уникално постижение в българския спорт?

- Треньорите объркаха състава с Румъния и заради това не отидохме в Токио. Паднахме с 1:2 в Букурещ.

Тогава имаше ограничение, че ако си играл в националния отбор, не можеш да отидеш в олимпийския. Но те бяха с първия си състав. И не пуснаха един-двама и така паднахме и в София.

- Ти си от отбора, който е записал най-силното класиране на европейско първенство - пето място. Как се играе 1/4-финал в Европа?

- Италианците се отърваха. Поведохме 3:1 в София. Играех точно пред тяхната пейка. И треньорът им Валкареджи рипна и започна да маха всички да се връщат назад. И стана гаф. Вратарят ни Станчо Бончев подгони една топка на тъча и така вкараха втори гол.
Но да ги бяхме били с два, дори с три гола разлика, нямаше да ни пуснат. Финалите бяха в Италия. Получи се точно като на световното в САЩ. Когато нашите играха прекрасно с Италия, но не ги пуснаха. Усетят ли те, че можеш, и веднага вземат мерки. Италия домакин и да ги няма? Нямаше как стане. Италианците бяха изключителни футболисти, но и ние бяхме силен отбор.

- Имаш ли любим мач - със “Славия”, с националния отбор?

- Прекалено много са. Аз бих ги разделил на мачове, които решаваха съдбата или на “Славия”, или на националния отбор.

Такъв мач бе този с Белгия, който ни класира на световното в Англия. Как да забравиш европейския пробив със “Славия”, когато стигнахме 1/2-финал за КНК първи от всички български отбори. Или пък мача с Англия на “Уембли”, когато играх срещу Боби Чарлтън?

- А как от 0:5 в Брюксел успяхте да обърнете всичко и да спечелите?

- Борис Велчев. От състава, който се орезили в Брюксел, останаха двама - Борето Гаганелов и Гунди. Витлачил вече си събираше багажа, беше си отишъл. Но пък Велчев нацели състава и спечелихме. Върна се Митата Якимов, всички силни футболисти.
Това 0:5 си беше резил, криехме се на пейката от срам. Това е като сега. 7 гола! От щуротия на щуротия отиваме. И аз си правя някакви анализи. Ето тези до 21 години. Трябвало винаги да започват. Как така ще им се дава даром? Ти трябва да си се изградил и да си в състава. И така започваш мача с човек по-малко. И през това време ти вкарат гол. И след това го махаш и пускаш друг и хукваш да изравняваш. Ще изравниш на... В съвременния футбол вкарат ли ти един гол и отиваш.

Гунди кой го вкара в състава, без да е навършил 20 години? Федерацията ли? Или Котето, Димитър Якимов, Чико Дерменджиев? Изоравахме терена, за да покажем, че сме по-добри. Докажи се бе, момче. Така е и в живота. Трябва да воюваш, за да имаш успехи.
Или пък другата щуротия с новия формат. Догодина на матурата трябва да дават на учениците да изчислят точно какво се случва. 6, другите 8, разделени на две. Нека да изчислят децата.

Имаш си система от 16 отбора, с която си бил на европейски, световни, юношите ти са били шампиони. Всичко изпипано. Или пък с 9 дружества в ЦСКА.

- Какво се случи на световното в Англия?

- Бяхме стъписани първия мач. Пеле, Гаринча. Световни шампиони. И две наши грешки, два фаула и два гола. Много разчитаха треньорите, че можем да играем добре с Португалия, защото “Левски” бе играл добре с “Бенфика”. А те страхотен отбор. И тях ги спряха, иначе отиваха на финал на световното. И като си вкарваш автоголове, така се получава. Може би не си вярвахме. Аз им завиждах на тези нашите момчета, които играеха в Щатите. Всички в чужбина ритаха, имаха самочувствие.

- Това ли попречи на вашето поколение да пробие? Съставът в Мексико през 1970 г. не е по-слаб от този в САЩ.

- Може би и това. Ние нямахме друг допир до Европа освен турнирите. Дори телевизия не можеш да гледаш, за да видиш къде си.

Вижте как играеше Христо Стоичков в България и какъв растеж имаше в “Барселона”.
Или това момче Ивайло Йорданов. Уникален футболист, играе всичко без вратар. Където го сложиш. От “Локо” (Горна Оряховица). Ако беше останал там, едва ли щеше да се развие. Щеше да рита за “Левски” или ЦСКА и толкоз. Същото се отнася за Краси Балъков. Само Наско Сираков, където не успя да пробие на Запад.

В Мексико имаше и други причини за слабата ни игра, тях ги знаят всички. Много хора решиха да експериментират върху нас.

- Към тебе нямаше ли оферти от чужбина? В Англия си в идеалния отбор.

- Имаше. Към всички имаше. Ама тогава и дума не даваха да се продума за подобно нещо. Както се майтапеше Кукуша, Бог да го прости, родихме се късно за партизани и прекалено рано за футболисти.

- Кое беше най-силното в онзи национален отбор?

- Колективът. Страхотен колектив. Няма ЦСКА, “Левски”, “Славия”. Приятели. Те сега не се познават, искаш да ти помогне на терена някой. Седни на една маса, пийте по едно вино, изпушете по една цигара. Опознайте се. Съвсем човешки отношения. Показвахме си грешките. Израствахме заедно от юноши. Как да ни разделят тогава? Сега дали си говорят въобще, не знам. Ама да паднеш от Япония със 7 гола и половината да са с глава, показва нещо съвсем друго. Че тези момчета дори не си говорят.

Аз не го разбирам това, но всичко идва от щуротиите, които се вършат.

- Има ли наследник Александър Шаламанов?

- Сега надеждите са във внучката, която е тенисистка, и то доста добра. Тя е на Стефан, който първо спечели “Тополино”, а след това стана световен шампион за юноши. Големият внук играеше в “Славия”, и то не лошо. Беше крило, и то доста прилично. Но изведнъж реши да спре. Сега играе с приятели.

- И все пак има ли спорт, който повече харесваш?

- Не мога да ги разделя. Ските са нещо изключително. Особено сутрин, когато станеш с първите слънчеви лъчи. А игличките на боровете искрят от тях. Чист въздух, свобода. Направиш няколко спускания и си нов човек.

Във футбола дадеш пас на съотборник и изпитваш огромно удовлетворение. И двата са ми на сърцето, не мога да ги разделя.

- Продължаваш ли да караш?

- Спрях преди 4 години. Просто закъсах с краката. Иначе ходех редовно. Участвах и на състезания за ветерани.

Сега дори не ми се разхожда из Витоша. Виждате на какво заприлича. Гробница. А това е машина за здраве и пари. И пак се връщам на моите си анализи. Всички гледаме телевизия.

Виждаме Австрия, Швейцария. Тези хора там нямат ли еколози?

Или са по-тъпи и неразвити от нас. Пистите са в планините, а при нас боровете падат от корояда. Заради едни мравки ще унищожим хората. Ако никой не ходи в планината, това ли ще е най-хубаво? Няма такава държава. И това се толерира с години. Една шепа хора блокират всичко, заплашват и здравето на хората. Сигурно чакаме някой лифт да падне и след това ще действаме.

- Ти продължаваш да си с фигурата от времето, когато беше футболист. Спазваш ли някаква диета, режим на хранене?

- Не. Ям всичко, каквото са ми сготвили. То манджа без месо или сол не е манджа. Това си е до ген. Такъв съм и така ще си отида.

- Гледаш ли мачовете от европейското първенство?

- Постоянно. Понякога се събираме и с приятели. Но всеки ден минавам през стадиона на “Славия”. Тук е сърцето ми.