от ТАНЯ ИВАНОВА
ОСЕМНАДЕСЕТ наковални, огромни образи, прожектирани чрез мултимедия, и фадрома разтрисат сцената на Софийската опера с първото българско представление по Вагнер "Рейнско злато".
"Великаните идват, возейки се на фадромата, което създава ефект на мащабност
на тяхната задача на строители.
Въпреки че изглеждат огромни, костюмите им са леки, направени от дунапрен - казва авторът на декорите и костюмите Николай Панайотов. - Великаните в "Рейнско злато" приличат на български мутри. Имат същите мускули и голи глави,
в началото носят бухалки
а в следващите действия - стикове за голф. На вратовете им съм сложил огромни вериги, каквито носят младежите, които правят бодибилдинг" - обяснява художникът, който по принцип работи в Париж. Идва в България специално за постановката по личната молба на директора на операта Пламен Карталов.
"Пламен дойде в ателието ми в Париж и ми каза какво е намислил. Веднага се съгласих да помогна. Вагнер е страхотно предизвикателство за всеки художник, затова се поставя толкова рядко. Исках костюмите ми хем да са внушителни и да съответстват на общата концепция на операта, хем да има препратки към съвременността" - казва Николай Панайотов.
Първите представления на "Рейнско злато" минаха при
небивал успех
Насрочени бяха няколко извънредни спектакъла. Отделно започва подготовката на втората част на "Пръстенът на нибелунгите" - "Валкюра". За успеха огромна заслуга имат и невероятните костюми, с които актьорите се появяват на сцената.
"Бог Логия е посредник между боговете и хората и си го представих като денди с пиарски костюм. Той носи слушалки като всеки модерен човек. Богинята на красотата Фрая окичих с лента от конкурсите за мис.
Джуджето Алберих
и брат му Миме са с дрехи, от които стърчат влакна като окосмяване. В четвърта картина прожектираме на мултимедия огромния образ на Ерда - богинята на Земята. Донер - богът на гръмотевиците - излиза с рокаджийски одежди. Костюмите на Вотан и Фрика - централните персонажи, търпяха много метаморфози. Бях замислил Вотан да се появи, облечен като Бен Ладен, с цветови елементи на американското знаме като символи на
огромното му властолюбие
Жена му Фрика щеше да бъде с ислямистка забрадка. Впоследствие излязоха тези кратери по тялото на най-могъщия бог, които приличат на извадени очи. Трънливия характер на Фрика показах с червени бодли, стърчащи от булчинската є премяна на богиня на брака."
"Трудно е да се играе джудже! Трябва да си в 150% форма, за да можеш хем да си дребен, хем да пееш добре. Костюмът определено ми помогна да се почувствам като героя си Алберих. След това почнах да откривам и прилики между джуджетата и хората" - смее се баритонът Бисер Георгиев.
"Започнах работа над костюмите и декорите през януари. Всяка сцена е нарисувана от мен.
Кулите на Валхала
имат изцяло футуристична конструкция. Конусите са високи по 3 метра и могат да се впишат в пейзаж и от Средновековието, и на Луната. Всички костюми бяха изработени в ателиетата на операта. Избирахме платовете по магазините и работех заедно с шивачките в двете ателиета" - вдъхновява се сценографът Николай Панайотов.
"Всичко във Вагнер е огромно. И мащабите, и героите, и действието, и проблемите. Опитали сме се да съчетаем това в представление, каквото
не е правено до момента
у нас. Поставянето на "Рейнско злато" и останалите опери от тетралогията е трудно постижение точно поради тази мащабност. Радвам се, че при нас се получи. Не на последно място и заради страхотните декори" - обясняват артисти от операта.
Предизвикателствата пред артистичния състав са много - Вагнер например вкарва в операта звука на осемнадесет наковални. "Исках абсолютна автентичност. Взех 18 истински наковални и ги сложихме върху три платформи. Около тях са музикантите, но в операта наистина се чуват
звукове от истинско коване
Конусите и 12-метровият пръстен, представляващ хидравлична конструкция от фибростъкло, бяха изработени от фирми в Габрово и Шумен. От друга фирма ни предоставиха фадромата. Спектакълът върви с един декор по принципа на Стаджоне" - споделя професор Пламен Карталов, режисьор на "Рейнско злато".
"На сцената настъпва истински звуков зверилник, наковалните възпроизвеждат звука, който идва от работилниците на нибелунгите. Има мултимедия, която показва река Рейн, от която излизат три русалки - дъщерите на Рейн. Първоначално това са акробати, които скачат на батути. После ги сменят оперните артистки.
Имаме и машина на времето
която води към подземния свят на нибелунгите - джуджетата, които копаят злато. Логия, който е икономическият съветник на боговете, се спуска отгоре на трапец и лети от ляво на дясно" - продължава Вагнеровите си интерпретации проф. Карталов.
120 хиляди струва целият спектакъл, като 80 от тях са за декор, реквизит и аксесоари. В спектакъла се включват 160 души - артисти, оркестър, статисти и технически персонал. Постановката е сравнявана с Вагнер, игран в Миланската скала, Парижката и Берлинската опера.
За подготовката
са били нужни 6 месеца. "Започвам работа над костюмите и декора на "Валкюра" - втората част на сагата за нибелунгите. Всяка година на софийска сцена ще представяме по една част от тетралогията. През 2013 г. ще зазвучи и последната част от Вагнеровата класика" - казва в заключение Панайотов.

Пламен Карталов, директор на Софийската опера:

Политиците се правят на богове
МНОГО малко хора вярваха, че ще успеем да поставим Вагнер. Усилията наистина си заслужаваха. Всички много се радваме на успеха, който получи постановката. Беше много трудно, защото времето, в което е писан цикълът, и сегашното се различават коренно. Вагнер е живял в революционни години. Мечтаел е за промяна, за нов поглед към изкуството. Самата сага "Пръстенът на нибелунгите" има пряко отношение към това. В нея може да се намери както новаторството към изкуството, така и политическа парабола към времето и нещата, които са се случвали тогава.
По времето на Вагнер подобни идеи и тяхното изразяване са имали смисъл. Правели са впечатление на хората. Днес това е невъзможно. Живеем във времена на пълно безвремие, без идеи и упадък на ценностите. Политиците, особено тези в България, се правят на богове, които искат да командват хората, затворени във високите си крепости.

ИСТОРИЯТА

 "Рейнско злато" е първа част от Вагнеровата тетралогия "Пръстенът на нибелунгите". Светът е управляван от бог Вотан, който е пил от извора на познанието и жадува още по-голяма власт. Може да я получи по един-единствен начин - като притежава пръстена, направен от рейнското злато. Този пръстен може да бъде изкован само от онзи, който се откаже от любовта. Джуджето Алберих, който властва в подземното царство на нибелунгите Нибелхайм, проклина чувството и краде златото от рейнските дъщери. Великаните построяват крепостта Валхала за боговете и крадат богинята на младостта Фрая. Хармонията е разрушена, над пръстена и този, който го притежава, тегне проклятие... Във втората част на тетралогията "Валкюра", която ще видим на българска сцена през 2011 година, бог Вотан има дъщеря воин Брюнхилда, която заедно с осемте си сестри валкюри защитава крепостта Валхала. Главният герой на третата част Зигфрид се влюбва в Брюнхилда и трябва да убие змея Фафнер, който пази нибелунгското съкровище с помощта на всесилния пръстен. Абсолютната любов на Брюнхилда и Зигфрид е началото на "Залезът на боговете" - четвъртата и последна част на Вагнеровата тетралогия.
 

ПОМОЩ ОТ ЦИРКА
ПРОФЕСИОНАЛНАТА акробатка Леонсия Докузова е обучила как да скачат на батут трите рейнски дъщери - русалките Воглинда, Велгунда и Флосхилда. Те пазят златото в река Рейн и са принудени да пеят, докато се въртят във въздуха.
"30 минути скачаме на батут и пеем. Много е трудно, защото трябва да синхронизираме вдишванията, скоците и пеенето. Трябваха ни доста тренировки, докато се научим, но накрая се получи прекрасно" - разказва "русалката" Силвия Тенева.
"Играем в трика от светещи материи - нали сме нимфи, дъщери на река Рейн! Много са красиви, но всеки път гледам внимателно къде точно е батутът да не го пропусна. Тренирахме скоците в операта от февруари" - казва и сопраното Ирина Жекова в ролята на Воглинда.
"Ролята ни е много важна, защото първи се появяваме на сцената и трябва да подготвим публиката за това, което є предстои. На премиерата много се вълнувахме, но се получи страхотно!" - спомня си третата "русалка" Румяна Петрова.

ГЛУХИ ВЕЛИКАНИ
"КОСТЮМИТЕ на великаните са много впечатляващи, но са малко неудобни - казва басът Стефан Владимиров. Той разнася дунапренения макет по сцената над час. - Костюмите са направени от дунапрен и са леки за носене, но много запарват. Като се включат и прожекторите, все едно се намирам в сауна. А трябва и да пея!" - усмихва се басът.
Проблем на "великаните" е, че не чуват добре какво се случва на сцената заради дунапрена на ушите си.
"Трябва много да внимаваме, за да не пропуснем какво става" - смее се другият "великан" басът Петър Бучков.
"Костюмите на великаните те правят могъщ! Страхотно е!" - категоричен е Георги Киров в ролята на Фафнер.

Магдалена Манолова, оперен критик:

ПОДВИГ ЗА СОФИЙСКАТА ОПЕРА
В "Рейнско злато" участват само български певци. Вагнер е специфичен и не всеки може да се справи.
Това е един сериозен дългосрочен проект - тетралогията ще се реализира на българска сцена до 2013 година. София се превърна във Вагнеров център на Балканите.
Режисьорската интерпретация на Карталов по нурдическите митологии звучи на съвременен език. Нивото на Вагнеровия оперен театър в София е изключително високо!