Красивото лице на Яна Маринова се усмихва непрестанно от малкия екран през последните години. Дали е руса, тъмнокоса, смирена или отмъстителна в своите превъплъщения, тя обсебва камерата с присъствието си. С тяло на спортист и дух на боец, Маринова изживява всяка професионална и лична несполука, така както и успехите и продължава напред с още повече хъс. Самата тя описва своя устрем, цитирайки няколко реда от стихотворението на Ръдиард Киплинг "Ако": "Ако заставиш мозък, нерви, длани - и изхабени - да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: "Влезте в крак!"

- Яна, как се чувстваш в кожата на своята героиня от сериала "Фамилията"?
- В началото на сериала казвах, че Лора е едно към едно с мен, но сега трябва да се ровя в книгите и в умовете на хората, за да си представям какво е да живееш в свят като нейния, свят, в който не знаеш кой кого ще надиграе. Всички членове на Фамилията са хора, чийто живот е преминал под тежестта на зловещи тайни. Границата между съзнание и животински инстинкт за тях е тънка
защото са научени, че заслужават най-доброто. Това, разбира се, има цена, която всеки от тях ще плати по различен начин.
- Няма как като зрител да не забележа, че с Асен Блатечки и Стефан Данаилов доста често попадате в сложни връзки на малкия екран. Сякаш вървите в комплект?
- Когато един екип се сработи, много често бива използван като продукт. Ние като актьори сме определени типажи с определен начин на работа и така се случва, че често се събираме на едно място. В медийното пространство има много любимци и като в живота нещата постоянно се обръщат.
- Как се запозна с тях?
- Със Стефан Данаилов се срещнах на един от първите снимачни дни на "Стъклен дом". Бях страшно любопитна да видя човека с култовата реплика: "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?" Първото ми впечатление беше, че той самият има страхотни очи, като котешки. Интересното е, че сега Валери Рангелов (играе сина на Маринова и внук на Данаилов във "Фамилията" - бел. ред.) страшно прилича на него по погледа.
Все едно наистина са роднини и той му е наследник
С Асен пък се запознахме на едно събитие и впоследствие започнахме да работим заедно. Най-силното ми впечатление от него е, че нищо не може да го смути, твърд е като скала. Дори наоколо да се срути светът, той знае каква е целта му и я гони до дупка.
- Кой е бил най-трудният момент в кариерата ти?
- Винаги е било и е трудно. Боря се всеки ден да покажа най-доброто, на което съм способна, и когато не се получи, естествено, се чувствам ужасно. След всеки удар и падане обаче трябва да се изправяш. В професията си има йерархия и самата аз се уча от авторитетите. Щом взема от тях необходимото ми, се обръщам към децата. Тe са рефлективни и първични в действията си, а това е красиво и важно. Нашата професия е прекрасна за пред хората, но изисква страхотни жертви.
Създаваш си обаче дисциплина и не си позволяваш да се отпускаш
Самата аз имам да наваксвам, защото започнах късно да се занимавам с актьорската професия - на 26 години. Реално никога няма да изиграя ролите, които едно младо момиче актриса може да набере. В момента участвам и в две постановки. Едната е "Престъпление на сърцето" с режисьор Богдан Петканин, а другата"Смях в залата" на Асен Блатечки, който и участва в нея. Зверска комедия, не сте виждали Калин Врачански в такава роля. Смея да твърдя, че преживявам театъра по-лесно, отколкото филмовите и телевизионните си роли. За него се подготвяш, излизаш, избухваш и приключваш. В киното, направиш ли грешка, го разбираш една година по-късно, гледаш се и ти става зле.
- Повечето актьори не обичат да гледат изпълненията си отстрани.
- Да, много колеги се ядосват. Когато аз се гледам, има неща, които ми харесват, и други, заради които ми идва да си оскубя косата. Мачът обаче е свършил. Приемаш го, изправяш се и работиш още по-усърдно. Спортът, който е важна част от живота ми, ме е научил да не се предавам. Майка ми, Бог да я прости, ми казваше, че духът е този, който крепи човека. Впоследствие моята максима стана "Здрав дух - здраво тяло".
И двамата ми родители се грижеха за израстването на душата ми
но пък и двамата не насаждаха у мен амбицията в преследването на конкретни цели. Ако мога да дам определение и за двамата, то щеше да е "творчески хаос". Иначе майка ми внимаваше да разпределя поравно времето ми, прекарано в спорт и в интелектуални упражнения. След тренирането на тялото ми на стадиона развивах ума си, като пишех есета, или ходехме на опери и балет. Театрите на ул. "Раковски" бяха като храм за нас двете. В спорта обаче намерих онези ментори и личности, които ме научиха да се боря и да не се предавам.
- Като каскадьор отказвала ли си да заснемеш твърде опасна сцена?
- Гледам да се пазя. Преди години се хвърлях по-стремглаво. Исках да се докажа. Вече съм доста по-премерена. В момента имам роля в американска продукция, в която сама изпълнявам каскадите. Има риск. Наскоро снимах една реклама и взривът трябваше да е само от отломки. Хвърлих гранатата и въобще не очаквах, че ще има пламък
който ме опърли. Трудностите в процеса на работата са задължителни, но крайният продукт е важен. Щом се получи добре, забравяш за лошото.
- Ти доста често се изявяваш в чужди филмови продукти.
- Да. Работата протича доста леко, защото хората работят различно и има желязна дисциплина. Като в един идеален механизъм. Няма да забравя, когато съпругът ми (също каскадьор) се обади по време на снимките на "300: Възходът на една империя", в който участва, и ми каза: "Няма да повярваш. Ева Грийн стоя на един кораб 16 часа и не каза гък. Не се оплака нито веднъж и беше като робот" .У нас за девет дни снимаме филм, който те подготвят шест месеца, и после още една година го монтират. Ритъмът е друг. При нас се чува само "дай, дай да стане". Понякога се получава, друг път си личи, че е направено бързо и с малко средства.
- В постоянната роля на майка за какво най-често се караш на сина си?
- За нищо. Той е много по-добър от мен. По-съобразителен, по-интелигентен, по-извисен и изчистен от предразсъдъци.
Нашето поколение
израсна на улицата
Дразня се, като чуя да се говори за някоя бивша манекенка или бивша курва, или бивш престъпник. Кой в България не е такъв? В сравнение с чужбина ние сме неандерталци в много отношения. Но пък сме по-темпераментни, п през просото я караме, постоянно са по масите хората и нямат пари, но живеят. Много обичам България и се ядосвам, когато хора, живеещи в чужбина, ти дават примери как трябва да бъде. Ами трябва, но
ние сега си го извоюваме
я елате да се борите по-интелигентен начин с тъпаците. Осъзнавам, че са прави и това ме тласка към промяна, да намеря начин да не се предам. Да, опорочена е действителността, но нищо ново под слънцето.
- По-лесно ли е да възпитаваш дете днес?
- Разбира се, че е по-лесно. Ако някоя жена се оплаче, да я върнат назад във времето, когато жените са били домакини и прислужници, а мъжът им тропа по масата. Нашето поколение израсна потиснато. Ние или гледаме да се свием, или да сме агресивни. Няма ги средата и нормалното мислене на един гражданин на света. Днешните деца имат друг тип разбирания. Моят син е голям съветник само на 12 години. Винаги знае къде е сгрешил и няма нужда да му го натяквам, а само му давам време сам да се поправи. В училище контактува с много деца от Азербайджан, Русия и всякакви краища на света и така още повече отваря хоризонтите си. Наскоро му се оплаквах от някаква ситуация и трудност, а той само се засмя и ми каза: "Когато си добър в работата си, към теб има много по-големи изисквания."
- Оставам с впечатлението, че колкото и да ти отиват властните героини, в живота си много позитивна.
- Когато се изисква от мен, съм достатъчно корава. Иначе в ежедневието правя много компромиси, отстъпвам винаги само и само всички да са доволни и да няма разправии. Така трупам гняв, знания и желания и в точния момент те се събуждат за някоя определена роля. Така ги изразходвам в правилната насока. Изисква се дисциплина, за да постигаш успех. Само един егоист може да обвинява някой друг, че в живота нещо не му се получава. Признай пред себе си, че ти е трудно, и давай напред. Ако го задържаш, по-лесно няма да стане. Цял живот съм се учила от книгите и героичните подвизи. Едно време у нас се четеше за Зоя Космодемянскае. Литературата ме вдъхновява. Обожавам разказите на Йовков и Елин Пелин и мога да ги препрочитам постоянно, както и произведенията на Ботев. Освен от книгите сега си правя равносметка, че прекалено много се уча и от мъжете.
- Кой от двама ви със съпруга ти Тихомир е по-екстремен в спортните начинания?
- Той се изявява доста повече от мен. Виждала съм го как хваща нов и необуздан кон, който трябва да се обучи за някакви снимки. Той изобщо не се замисля, качва се и
изхвърча и пада на
пет метра разстояние
става, изтупва се и продължава. Самата аз отдавна се качих на кон за първи път, но това е само едно от многото забавления и придобити умения. Сега сме се запалили по волейбола и играем в една зала, когато ни остава време.
- Намираш ли начин да се вихриш и като домакиня вкъщи?
- Не ставам за домакиня, била съм управител на ресторант, мога и ми се удава, но трудно бих се задържала зад печката.
- Ти си красива и сексапилна жена. Пречи или помага външният вид за контакта с другите хора и по-специално жените?
- Около всяка красива жена има друга, която е по-хубава. За един си привлекателен, а за друг - не. Стремя се да обичам себе си.
Хората гледат едностранно
на живота, а не бива
Най-готиното е, че в един момент те харесват и ти казват колко си красив, а малко по-късно колко си изморен, после за тях отново си супер. Това как изглеждаш зависи от начина, по който те гледат хората. Винаги ще те срещнат случки, които те разклащат и ти пречат, но и ти самият понякога заставаш на пътя на някой друг. Трябва да можеш да се отърсваш от грешките, да можеш да простиш на себе си и на околните. Има типажи, с които просто не общувам. Подли и тъпи. Край. Важат ли тези две определения за някого, гледам да съм на километри от него. Ти самият трябва да си много тъп, за да тръгнеш да наказваш такъв човек.
- Признай си някоя своя слабост?
- Нетърпелива и припряна съм, което в много ситуации ми помага. Все бързам за някъде. Важното е да превърнеш най-големите си слабости в най-силни страни. И обратното. Порок и добродетел може да бъдат едно качество. Като човек обаче много се променям. Понякога дори сама изненадвам себе си.
- Какво обичаш да правиш най-много и как би протекъл твоят идеален ден?
- Обичам да съм си вкъщи, защото живеем в планината и имаме голямо куче, с което често се разхождам. Идеалният ми ден би започнал с много вкусна закуска, правене на любов, забавление с детето, а веднага след това да отида на снимки до среднощ.