След трагедията майката на момичето е на хапчета

Преди две години умира бащата на загиналия, който бил лекар

Ужасяващата катастрофа на "Струма", при която загинаха 45 македонски граждани, проваля сватбените планове на двама от тях. 27-годишният Газменд Укали от Кичево и годеницата му - 23-годишната Албина Белули от Тетово, щели да вдигнат голяма сватба през следващата година, тъй като вече били сгодени, научи "168 часа". Двойката обсъждала с роднините си ресторанти, където да се проведе празненството, декорацията, начина, по който да изглеждат поканите, костюмите и роклята.

Въпреки че все още нямало дата за тържеството, по-голямата част от фамилията очаквала, че то ще е през 2022 г., ако бъдат разхлабени мерките срещу пандемията.

Заради трагедията с пламналия автобус обаче близките на Газменд и Албина вместо сватба организираха погребенията им. Часове преди смъртта си Газменд посреща своя 27-и рожден ден. Както той, така и приятелката му искали да отбележат събитието в Истанбул, докъдето пътували често. Затова решили да запазят и билети от агенцията.

"Тръгнаха щастливи и усмихнати, пращаха ни снимки от различни забележителности, които са посетили - разказва близък на момчето. - Бяха пазарували доста, защото видяхме на кадрите торби с дрехи. Имаше и сувенири, които щяха да подаряват на бъдещата си венчавка. Те бяха млади хора, които обичаха да пътуват и да се разнообразяват. Бяха модерни. Не можехме да повярваме, че тази трагедия ни сполита. Майката на Албина е на хапчета, откакто разбра, че дъщеря й е починала и повече никога няма да бъде до нея. Жената страда, че няма да може да я прегърне отново."

Малко след като бяха обявени имената на жертвите от автобуса ковчег, стана ясно, че Газменд е бил част от екипа на кмета на Кичево - Фатмир Дехари. Момчето работело в Отдела за връзки с обществеността.

Колегите му го описват като много ценен кадър, който правел впечатление с възпитанието и изключителния си професионализъм. От него те знаели, че двамата с Албина били заедно от две години. Пред тях не криел и намеренията си за сватба.

Оказва се, че това е втора голяма трагедия, която сполита близките на Газменд в период от две години. През 2019 г. той губи баща си, който е лекар.

За Албина стана ясно, че е работила като асистент в Юридическия факултет на Тетовия университет. След катастрофата на "Струма" деканът на учебната институция Дебир Авзиу разказа, че момичето преминало блестящо обучение и било от малкото, които се класирали за асистенти в катедрата с отличие.

Какво бе единственото утешение за близките на загиналите македонски граждани?

Роднините им се молеха да получат телата им, за да ги погребат в родните им градове. Преди дни всичките 45 жертви бяха успешно транспортирани до Северна Македония. В Скопие дори се очакваше да има шествие в тяхна памет, което да премине по централния площад на столицата. То обаче не се състоя по искане на семействата на жертвите, които пожелаха да извършат погребенията преди петъчната молитва.

Малко след церемониите стана ясно, че близките, които живеят в община Гази Баба, ще получат и финансова помощ по инициатива на кмета. Заедно с комитета той е взел решение да отпусне 450 000 денара за подпомагане на пострадалите.

Червеният кръст на Република Северна Македония също не остана безучастен. Негови представители обявиха, че ще осигурят подкрепа на роднините, изразяваща се в безплатни срещи с психолози. От такава например ще се възползва Идавер Османи, чиято 63-годишна съпруга Шефиже Османова и 23-годишната им дъщеря Айла Фера загинаха при катастрофата.

Пред македонската агенция "Анатолия" Османи разказа за моментите, в които е разбрал за случилото се. Мъжът положил неимоверни усилия да получи информация за съдбата на близките си. Той дори пътувал до България, за да разбере подробности от първо лице.

"Научих, че нещо става, от втората ми дъщеря, която ми се обади от Швейцария и ме попита дали сестра й и майка й са се върнали от Турция, защото в България имало катастрофа с автобус от Северна Македония - разказва мъжът пред медията. - Започнахме да се тревожим. След около половин час разбрахме, че става дума за тази фирма, с която са пътували нашите хора, но не бяхме сигурни в кой рейс са. По-късно стана ясно, че е точно катастрофиралият. Търсихме информация дали са живи и здрави, но нямаше кой да ни я даде. Затова с още няколко души заминахме за София."

След като пристигнал в столицата, се насочил директно към болницата, където били приети оцелелите. От списъка разбрал, че сред тях не са неговите роднини.

"Научих, че всичките ми близки са мъртви - допълва той. - Бях в шок, но човек не може да направи нищо. Свързах се с посолството на Северна Македония в София, както и с прокурори от родината ми, които също пътуваха към София. Представители на ислямската общност в България ми предложиха помощ, за което съм им благодарен. След като разбрах, че няма как веднага да получа телата на роднините ми, отпътувах за Скопие. Веднага се насочих към болница, където дадох ДНК проби, за да помогна за идентифицирането на жертвите, с които сме една кръв."

Османи казва, че и до този момент все още никой не е посочил пред него конкретна причина за палежа на автобуса.

"Всичко се говори, но не можем да знаем какво е било - твърди той. - Някои обясняват, че е имало бензин, а други, че в рейса били оставени фойерверки. Трябва да сме търпеливи, докато истината излезе наяве. Моля се на Бог никой да не преживява това, което преживяваме сега ние. Освен съпругата и дъщеря ми в ужасяващия инцидент загубих и други приятели, с които се познаваме от години. Болката не се описва с думи."

Не по-малко разтърсващ бе и разказът на Лулзим Сюлеймани. Мъжът е един от малкото оцелели по време на трагедията. Той се превръща в истински герой, след като разбива прозореца с чукче, а секунди по-късно през същото място излизат няколко души, за да се спасят.

"Всичко се повтаря в главата ми дори 24 часа след случилото се - споделя мъжът пред TV21. - Реагирах бързо в онзи момент, защото бях буден и видях какво се случва. Часове преди това, когато паркирахме автобуса в Турция, където ни предстоеше разходка, аз забелязах къде е поставен чукът, който се използва при крайни ситуации. Когато се случи катастрофата, слава богу, умът ми беше в главата ми и не изскочи от уплахата. Стигнах до чука, счупих стъклото и така аз и още шестима души излязохме. Всичките след мен. Сега станалото не спира да ми се върти в главата отново и отново. Ако ме питате как съм, мога да ви кажа, че не мога да спя нормално, както преди. Унасям се, после се събуждам, въртя се, заспивам само за 1-2 часа. Когато се събудя, виждам, че е минало много малко време. Никога няма да бъде като преди. Никога няма да съм същият."