Франсоа Томбалбайе е първи президент на Чад, чиято партия печели изборите през 1959 година. Точно година по-късно, на 11 август 1960, той става държавен глава. На този пост стои до 13 април 1975, когато военните извършват преврат и го убиват.

И до момента управлението на Томбалбайе се смята за "диктаторско". Причините са най-различни. Той например сам прогонва от партията, в която членува, нейния създател - Габриел Лизет. Дори му забранява да се върне в Чад. Освен това налага забрана за съществуване и на всички останали политически движения освен неговото.

Национализира предприятия и създава специален съд. Привърженици и членове на опозицията са изпратени в затвора, а някои дори са изгонени от държавата със забрана за влизане. През 1964 г. е въведен и т.нар. "национален заем", според който жителите на селските райони са задължени да плащат три пъти по-големи суми от официалните държавни такси. Франсоа Томбалбайе не пропуска и налагането на разделение между етническите групи.

Кога идва падението на президента?

То започва с младежки протест, породен от ареста на трима ислямски водачи на 16 септември 1963 г. Властите под ръководството на държавния глава изпращат армията със заповед да стрелят и убиват хора от бунтуващата се тълпа. Така загиват близо 300 души, а не по-малко са арестувани и пратени зад решетките.

Две години по-късно страната отново се тресе от протести. Този път те са породени от арестите на жители на цяло село. Причината за задържането им било, че носели традиционни за мюсюлманите бради и тюрбани, което не отговаряло на политиката за "африканизация". Стачките отново са окървавени бързо. Само за ден смъртта си намират 500 души.

Не липсва и покаяние. През април 1971 г. Томбалбайе признава, че е виновен за много неща, случили се по време на неговото управление. Два месеца по-късно той нарежда освобождаването на 1500 политически затворници. Посещава и районите, в които има стачки, в опит да потуши вълненията. Обещава, че ще подобри живота на хората. За няколко месеца размириците са потушени, но не напълно. В отделни места множеството продължава да негодува.

С течение на времето президентът отново става подозрителен и вярва, че се гласи заговор срещу него. Нарежда задържането на 1000 души, сред които и министри. Въвежда и проекта за "автентичност", според който всички чужди влияния в Чад трябва да бъдат премахнати. Така подкрепата за него намалява допълнително.

На 13 април 1975 г., в малките часове на нощта, група войници потеглят към Нджамена, където се намира президентският дворец. Там започват сражения с президентската гвардия. По време на тях Томбалбайе е прострелян, а малко след това почива от раните си.