Чинията на Бузлуджа може да бъде използвана като част от елементите на противоракетна отбрана, ако НАТО реши да разположи такива на наша територия и да бъде център за космическо наблюдение на въздушното пространство. Това става ясно от предложение на група офицери. Според разработката на подполк. Илия Налбантов от асоциация "Джордж Маршал" паметникът на Бузлуджа може да бъде превърнат във военно-цивилен обект, който да наблюдава цялото въздушно космическо пространство на страната.
"Ако българската държава реши, че ще разполага елементи на ПРО на наша територия, няма проблем те да се включат в този проект. Това не зависи от нас, а от правителството. Но паметникът на Бузлуджа може да бъде такъв обект", коментира Илия Налбантов. По време на заседанието на Парламентарната асамблея на НАТО във Варна през май министър Аню Ангелов заяви, че България активно подкрепя разгръщането на Противоракетна отбрана на НАТО.
Преди време руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин заяви, че всеки елемент от система за противоракетна отбрана е потенциална мишена и ако България приеме такъв на своя територия, се превръща в част от евентуален терористичен план.
Според подполк. Налбантов на срещата на НАТО през 2012 г. българските политици трябва да дадат отговор дали страната има технологичен и експертен потенциал да се включи в проекта за изграждане на ПРО.
"Не съм чувал за тази идея, не мога да коментирам. В момента НАТО започва да обмисля каква да е системата за ПРО, така че всичко е на ранен етап. Още не може да се говори дали ще има елементи от нея в България", коментира шефът на комисията по външна политика и отбрана в парламента Доброслав Димитров.
Засега по думите на Илия Налбантов има необходимост да се намери място, откъдето да се наблюдава и изследва целият спектър на космическото пространство над страната. В момента това се прави в "Ръководство "Въздушно движение" в София за гражданските полети. Идеята е чинията на Бузлуджа да бъде преправена и там да се инсталира съоръжение за наблюдение. Понеже е на по-голяма надморска височина, имала по-добър обхват и можел да се покрие по-голям диаметър на наблюдение на космоса. Така можел да се следи не само гражданският трафик, но и евентуалните терористи. Евентуалният команден център можел да има отделна част, в която да влизат туристи и да наблюдават движението в космоса. Така било в НАСА - имало помещение, в което може да се гледа как летят обектите. Идеята на подполк. о.р. Налбантов е спомената по време на учебен сбор на членовете на Областния съвет по сигурността - Стара Загора и Щаба на Областния управител през май.
На заседанието станало ясно, че има още два варианта за използване на паметника на връх Бузлуджа. Вторият е да се монтират геодезически апарати, за да се следи сеизмичната активност в радиус от 500 км и да се предсказват земетресенията. А третият е да се монтират лазерни далекомери - специални апарати, които да следят дали на територията на страната могат да паднат някакви останки от космоса. Например, спътници, космически станции, които в един момент престават да работят и се разпадат. Въпросът бил да се изследва има ли опасност такива осколки да полетят към България.
"Направихме презентация по покана на областния управител на Стара Загора. По-евтино ще излезе, ако се използва съществуващия паметник, отколкото ако всичко се строи наново", коментира подполк. о.р. Илия Налбантов. Около чинията има изградена инфраструктура, три независими подземни електропровода, асансьор, водопровод, стабилна основа от камък. Според него явно през 1981 г. паметникът е бил строен с презумпцията да служи за целите на евентуална война с НАТО.
"Строен е за граждански нужди, но второто му предназначение е за военни нужди. Като специалист мога да кажа, че структурата му много наподобява съоръжения, които в момента се изграждат в Русия с цел сигурност. Никой не е виждал плановете на съветската система за противоракетна отбрана, защото са засекретени. Но има предположения - като се погледнат решетките и други елементи", допълни подполк. Налбантов. Идеята била да се формира екип от различни специалисти и учени, които да преценят кое е най-целесъобразното решение.
"От 2 г. проучвам възможностите за превръщането на паметника в туристическа атракция чрез евентуалната му трансформация в музей. За възстановяване на имота са нужни значителни средства, а извършването на тези разходи, както и бъдещи действия по поддържането му са целесъобразни само ако се намери съвременно мултифункционално предназначение на постройката, съчетано с превръщането му в атракция", заяви пред "168 часа областният управител на Стара Загора Йордан Николов. Според него най-функционално било да се прехвърли стопанисването на паметника на община Казанлък, която да кандидатства по европейски програми за поддръжка на обектите на нейна територия.
БСП са особено чувствителни на темата Бузлуджа. Те, естествено, са против превръщането на паметника в обект на наблюдение на космоса, разполагане на елементи на ПРО или в център за изследване на сеизмичната активност.
"Не сме съгласни. Искаме да се възстанови, да започне да се охранява, за да не се доразруши", заяви социалистът Антон Кутев, секретар на БСП.

Местни бизнесмени предлагат да я правят казино или ски курорт

Старозагорски бизнесмен поискал да превърне чинията на Бузлуджа в увеселително заведение, тип казино. Подобна информация се завъртя още миналата година. В Стара Загора се говореше, че става въпрос за Стойчо Кълвачев, собственик на верига фирми "Кълвача". Пред "168 часа" той отрече.
"Отидох да попитам дали не мога да участвам в някой търг и тръгна приказката. Около поляната има хижи, ресторант, какво ли не, исках да инвестирам, но се отказах", коментира Кълвачев. Според източници от правителството други бизнесмени са искали да развиват района като ски курорт и да построят писти, влекове, хотели. Но понеже е част от природния резерват Централен Балкан, това се оказало невъзможно.

 

Вежди Рашидов иска да е музей

 Паметникът на връх "Бузлуджа" е частна държавна собственост и се управлява от областния управител на Стара Загора. Земята под него е част от Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа" и е публична държавна собственост. Тя се управлява от Министерството на културата.
Преди година областният Йордан Николов поиска становища от Министерството на културата и от Министерството на регионалното развитие за статута на паметника. Тогава той обяви, че за чинията се дават непосилни данъци - 1 586 лв. за данък сграда и 1 692 лв. за такса смет.
"Културното министерство е компетентната институция, която може да даде аргументирано становище по казуса. Въз основа на него те ще изготвят виждане за функционалното предназначение, начина на стопанисване и поддържане на сградата в бъдеще", мотивират се от ведомството на Росен Плевнелиев.
Хората на Вежди Рашидов не познават идеите за преустройство на чинията. Те бяха лаконични:"Министерството на културата поддържа становището си, че при бъдещия подход за управление на дом-паметника трябва да се търсят варианти, при които той да запази своите обществени и музейни функции, защото се намира в границите на групова недвижима културна ценност "Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа." Преди година министърът заяви, че чинията не трябва да се пипа, така както никой не руши статуите на Микеланджело.