Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Географските открития на XXI век Колкина дупка надмина предишния първенец за най-дълбока пещера в българия Райчова дупка и има шансове да стане и най-дългата у нас. СНИМКА: Милен Марков за сайта "Под ръбъ"

В последните години са разкрити най-дълбоката пещера в България - Колкина дупка (543 м), и в света - Верьовкина (2212 м)

Земята продължава да крие неподозирани геоложки образувания и залежи дори през XXI век, въпреки че е била обект на изследване в продължение на векове. Макар да сме далеч от монументалните географски открития, сложили край на Средновековието и трасирали пътя към Ренесанса и последвалото го Просвещение, на планетата все още има много непознати места.

Невероятно, но дори и в България. От 2008 г. спелеолозите от клуб „Под ръбъ“ започват да проучват Понор (в Западна Стара планина) и разкриват най-дълбоката пещера у нас – 543 метра. Дължината на Колкина дупка, която се намира близо до село Зимевица в Искърското дефиле, е повече от 16 км по данни от септември 2020 г. и според групата

има потенциал да стане и най-дългата в страната.

Всъщност образуванието е известно още от 60-те години на XX век, когато са били разкрити само 80 м под входа, но истинската му дълбочина става ясна в последните 12 години.

Всичко започва от ентусиазма на група екипирани до зъби любители, решени да видят какво ще открият в Колкина дупка. „Пробихме скалата с бензинов къртач и след това вървяхме сантиметър по сантиметър, докато се образува разширение, за да можем да минем“, разказа Павлин Димитров от клуба. И постепенно достигат до дълбочина от 543 метра. В началото спелеолозите влизали за по няколко часа, след което се връщали на повърхността, която е на 1285 м надморска височина. А работата продължавала друга група, въоръжена с лопати, шило и чукове.

„Най-трудният участък беше от входа до лагер №2 (-460 м), тъй като се минава през много различни пасажи.

Теренът се променя с всеки изминат метър.

Проходът изведнъж се стеснява или разширява, някъде е вертикален. На места имаше много кал или камъни“, добави Димитров. Изследователите се натъкнали на прилепи, буболечки и един вид пиявица. В момента са стигнали до голямо срутване в една от галериите и търсят път между скалните блокове. Напредват бавно, а и преминаването между каменните късове, които се откъртват и падат, е опасно. Затова екипът действа предпазливо. Имат комуникация с външния свят чрез телефонна линия по прокаран 5-километров кабел. На входа на пещерата винаги ги чака подкрепление от приятели от няколко клуба.

Какво се случва, когато стигат до дълбочина -270 метра, както и кои са останалите географски открития през настоящия век, четете в брой 12/2020 на сп. "Космос".