Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бунтарят Фипо - шампионът по бокс, станал кинозвезда, която стана шофьор на такси

2 години живее в Германия - работи в Нюрнберг за 12 марки на час като хамалин, а после и в италианска фабрика за тортелини

“Полита” като Ран, благословен с целувката на божествената Невена Коканова

Винаги е признавал само непризнатите авторитети

Той кипеше повече от 70 години - от творческа енергия, от неизчерпаем инат, от артистичен индивидуализъм. С хъса на 18-годишен, сякаш неспособен да остарее и да измени на себе си. Завинаги Филип Трифонов остана Момчето в най-виталния смисъл на тази негова емблематична кинопроява. Животът му бе пъстра пиеса над всеки познат жанр - написана, режисирана и изпълнена от него без компромис.

И кой, ако не самият той, би могъл да разкаже за пътя си по най-любопитен начин с перфектната доза чувство за хумор и автоирония?!

Изтъкваше, че е роден на Международния ден на пожарникарите. Иначе казано, на 4 май.

“Роден съм на две преки от Народното събрание и съм израсъл на улицата, свързваща бившата зоологическа градина с Народния театър. А поради близостта на зоологическата градина с Народното събрание всички роли на народни представители в българското кино бяха давани на мен. За което искам да се извиня на много от колегите (Филипобиография почти по Нушич, прочетена от актьора на неговия 70-годишен юбилей). - Една от ролите е в “Ешелоните”, където играх ролята на младия Тодор Живков.

С голямо желание се хванах за тази роля, защото по сценарий той се разхождаше из кулоарите на Народното събрание и поучаваше другите народни представители. Но цензурата не одобри този епизод и го отряза. И така филмът загуби много от качествата си, а мен ме преозвучиха, за да запазя гласа си за други култови роли.”

Големият актьор се самоопределяше за известен като произносител (дума, която сам измисля) на култови реплики най-вече в българското кино. В превод от фиповски това означава, че дори един лаф да забие пред камерата, той остава завинаги. За пример - в “Оркестър без име” е мълчаливецът Фипо, като актьорът се разбира с режисьора Людмил Кирков да няма почти никакви реплики през целия филм. Произнася обаче незабравимата фраза, будеща възторг и днес: “Ай сиктир! Десет дена ще й свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели”.

Определено Трифонов имаше нюх и познаваше силата на думите, винаги действащ с отношение към тях.

“Бях обвинен, че съм изрекъл репликата в нетрезво състояние. А истината беше, че употребих боза с по-висок алкохолен градус”.

Така аргументира той силния ефект от култовата реплика. Шеговито също признава, че никога не е чакал да получи “Оскар”, за да благодари на майка си и баща си, че се е родил в точния момент и на точното място.

“Истината е, че за кариерата ми в киното и в театъра е виновно едно питие със съдържание на малко алкохол, което се преследваше навремето от Закона за пътищата. Става дума за бозата.

Поради близостта на ул. “Славянска” до зоологическата градина и театралния институт вместо на сцената на Народния театър намерих място във филиала на зоологическата - Младежкия театър. Там в детския трилър “Зайко всезнайко” пресъздавах образа на зайче, което яде супа. И никой не разбра, че в купичката вместо супа имаше боза. Това ми помогна 13 години по-късно по неповторим начин да пресъздам култовата реплика на 70-те години в “Момчето си отива” - “Една боза от 6 стотинки”.”

Също така обяснява, че определени капацитети твърдели, че култовата реплика на последното десетилетие на миналия век той е произнесъл на немски език, и то с преводач. Само че самият преводач полудял по време на превода и тази реплика добила популярност единствено като заглавие на филма “Изгубени в превода”.

Като ученик Фипо е отличен атлет и се доказва в спорта. Състезател е по бокс и става шампион на ЦСКА в категорията до 67 кг на градското първенство през 1965 г. Не изпитва глад за успехи на ринга. А и виждайки как лицето на негов приятел и също голяма надежда придобива Пикасови естетически форми, съвсем губи ентусиазъм. Изкуството е това, което храни душата му. Освен всичко във вените му тече артистична кръв, защото е син на актрисата Люба Трифонова, която е сред основателите на столичния Младежки театър.

Ироничното е, че едва 8-годишен бъдещият любимец получава първото си “не”, като е отхвърлен на кастинга за първата цветна българска продукция “Точка първа” на Боян Дановски по сценарий на Валери Петров. След пробите една от асистентките се провиква:

“Момченцето да си отива, не става за кино! Липсват му вяра и наивност!”

Да, ама дванайсет години по-късно се оказва, че “момченцето” е точно това, което му трябва на киното. Трифонов “полита” като Ран, благословен с целувката на божествената Невена Коканова.

Получава заслужена слава с “Момчето си отива” на Людмил Кирков по сценарий на Георги Мишев. И оттам следват купища уникални филми със страхотни роли: “Като песен”, “Преброяване на дивите зайци”, “Гардеробът”, “Не си отивай!”, “Селцето”, “Оркестър без име”, “Лавина”, “Адио, Рио”, “Мадам Бовари от Сливен” и още много заглавия.

Само че... в началото на прехода Фипо решава да си вземе отпуск от киното, когато не е рентабилно човек да се труди като артист. И направо сменя цялостно пейзажа. Заминава на гурбет.

Труди се яко зад граница и праща пари на семейството си, което остава у нас. Две години живее в Германия и заработва като гастарбайтер в Нюрнберг за 12 марки на час. Започва като хамалин, после става шофьор на камион, а първата му сериозна работа е в италианска фабрика за тортелини.

“През 1990-1992 г. действително специализирах в Германия театрално преместване на мебели.

В свободното си време не произнасях култови реплики, а четях лекции пред въображаеми студенти на тема “Сила на характера и морално-волеви качества, необходими на актьора за работата му с режисьора по време на репетиционния процес в киното и театъра.”

След като се връща у нас, в първите две години Трифонов кара такси в София, но постепенно започва да се завръща към артистичното си амплоа. Няма как, неговото го зове.

Таланта си винаги раздава щедро, без да се пести.

На снимачната площадка и на сцената предпочита да държи контрола върху изпълненията си, да импровизира и да променя сценария, заради което и не се снима във всякакви продукции. Всеизвестно е, че е непредвидим и държи да прокарва своя почерк и стил във всяка роля при всеки сценарист и режисьор.

Преди години е сред претендентите за директорското кресло в Народния театър, но се разминава с поста. Признава тогава пред познати, че ако разполага с необходимата власт в културата, би започнал с промените още с преподавателите в НАТФИЗ. Трифонов е сред най-добрите студенти на Апостол Карамитев в единствения клас, който титаничният артист успява да води от първата до последната година.

Фипо никога не е позволявал да бъде поставян в рамка, да пасва на калъпи. Не, той винаги е признавал само непризнатите авторитети.

“Знаете ли колко безсънни нощи може да причини такава увереност у посредствените? Всеки, който има въображение и чувство за хумор, е бунтар. А щатни бунтари няма”, коментира по адрес на своя приятел и съмишленик пред “168 часа” театралният режисьор, драматург, актьор и поет Николай Гундеров.

На поклонението на големия актьор неговият приятел Теди Москов каза: “Той беше единственият, който напусна театър “София” заради несъгласие с репертоара му и отиде да кара такси, а след това да работи в строителството в Германия”.

Безспорен бунтар бе Момчето. Преди време актьорът Атанас Атанасов обяснява как по времето, в което е директор на Сатирата, Трифонов е правил каквото си поиска и е бил неконтролируем. На Атанасов му струвало страхотни усилия да го открие, за да му връчи заповед за наказание.

Какво наказание е заслужавал Филип Трифонов винаги? Творческо безсмъртие, категоричен бе Гундеров.