Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как иноватори в “Балкантурист” измислиха леденото хоро на Йордановден

Тестват атракцията за първи път през 1973 г., за да забавляват екскурзианти от Чехословакия

Данни за калоферския обичай има едва от 2003 г.

ЮНЕСКО отхвърля ритуала като традиция, защото трябва да бъде предаден на 3 поколения в продължение на 50 г.

През 1973 г. държавният туристически оператор “Балкантурист” неистово се опитва да повиши интереса на чужди екскурзианти към страната и в нечии глави започва да се върти идеята българи в носии да играят хоро близо до буйна река. Впоследствие тя е модифицирана в още по-атрактивен вариант - танцът да бъде пренесен директно в ледените води.

Благодарение на този впечатляващ замисъл няколко поредни години на Йордановден в Калофер започва да се извива странното хоро, но не задълго. Журналистическите хроники отбелязват, че заради комунистическия режим

отбелязването на Богоявление е забранено

Чествало се тайно в църквите, без да се прави водосвет с хвърляне на кръста в реката.

Едва след промените през 1989 г. ритуалът постепенно започва да се възстановява, а през 2000 г. в местния вестник се споменава, че кръстът е изваден от реката под звуците на гайди.

Три години по-късно в. "Дума" публикува снимка от мъжко хоро във водите на Тунджа и оттогава се смята, че това е част от тържеството на Йордановден.

Тези факти се потвърждават и от най-възрастните калоферци, които твърдят, че хорото не е част от традициите през десетилетията.

Историческите хроники показват, че празникът се отбелязвал в годините около Втората световна война. Навсякъде в страната се правела тържествена богоявленска литургия. Под звуците на камбаните

всички хора се отправяли към близка река,

където бил построен аналой, украсен със зеленина и национални трибагреници. Около него били строени частите от гарнизона. След като поп освещавал водата с хвърлянето на кръста, няколко души се втурвали да го извадят. През тези десетилетия обаче не съществуват данни да се е играло мъжко хоро като част от обичая.

През 2015 г. по случай празника проф. Божидар Димитров обяви в ефир, че леденото хоро в Калофер е традиция, която произлиза още от турското робство. Османската империя вербувала хайдушки чети срещу определена свобода, за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охрана на проходите.

“Леденото хоро е имало за цел да вземе превантивно страха на околните села, откъдето могат да се появят разбойници - обясни историкът. - Така е станало и с калоферската чета, на която е дадено място за заселване без данъци. Тя обаче трябвало

да пази проход през Стара планина

С това хоро са им казвали: “Погледнете какви мъже сме, погледнете с какво си имате работа. На нас не ни пука да играем един час в тази ледена вода. Представете си как ще ви гоним и като ви хванем, какво ще ви правим.”

Хипотезата на проф. Димитров веднага се сблъсква с вълна от критики, защото досега за

тази теория няма доказателства

Някои дори го обвиниха, че говори небивалици, без да представи аргументи.

Споровете дали мъжкото хоро във водите на Тунджа е традиция, се появиха и тази година, след като то отново се проведе въпреки строгите ограничителни мерки заради коронавируса.

Яростните защитници на обичая обаче изригнаха, че това се практикува от незапомнени времена и дори чума да има, пак ще се танцува в ледените води.

С годините странното калоферско хоро спечели немалко привърженици из цялата страна и се разпространи буквално във всяко кътче на България. Необходими са обаче още доста години, за да може то да се превърне в българска традиция и да се признае от ЮНЕСКО.

Според изискванията на Организацията на обединените нации, за да стане мъжкото калоферско хоро част от световното културно наследство, трябва да е устояло във времето 50 години и да е предадено на 3 поколения.

Любопитното е, че първият опит традицията да бъде призната от ЮНЕСКО се е провалил, защото

не са били открити данни,

че се е предавала от по-възрастната генерация на по-младата.

Местните от Калофер обаче не се отказват и отново кандидатстват, като се надяват, че този път леденото хоро ще стане част от културното наследство на България.