22 години след 11 септември! Кой е тайнственият свидетел за атентата Омар Ахмед ал Баюми, който "случайно" се запознава с две от камикадзетата
“Случайно” се запознал с двама от атентаторите и им предложил да се преместят в Сан Диего
Правителствената му стипендия от Рияд изведнъж рязко се увеличила
Агенти започват да търсят Омар Ахмед ал Баюми, тайнствен саудитски приятел на атентаторите.
Името му се появява многократно - по банкови документи и като гарант при първоначалния им договор за наем на апартаменти в Сан Диего. 43-годишният мъж е известен на ФБР.
Около него има странни неща - големи сбирки на млади арабски мъже, колет със стърчащи проводници от Саудитска Арабия без митнически книжа; подозрително окабеляване, намерено под мивката на банята на Баюми. През септември 1998 г. ФБР е започнало предварителна антитерористична проверка.
Баюми се идентифицира като докторант, но рядко посещава часовете. Той получава месечна стипендия от саудитска компания по договор, но
фирмата е посредник за
пари, идващи
от саудитското министерство
на отбраната, където Баюми е работил в гражданската авиация.
В местните джамии той е известен като веселяк, който често записва сбирки с видеокамера. Много вярващи подозират, че е саудитски шпионин. ФБР в крайна сметка споделя това мнение. Но бюрото приключва предварителното си разследване през юни 1999 г., без да разпитва Баюми.
Дори да е извършвал разузнавателна работа без официално прикритие като дипломат, бивши служители във ФБР казват, че той вероятно няма да бъде обвинен в никакво престъпление, защото шпионира за съюзническо правителство. Разследващите се притесняват същ, че по-агресивното преследване на Баюми ще попречи на друго тяхно разследване.
Веднага след 11 септември Баюми е заминал за Бирмингам, Англия, със съпругата и децата си. По искане на бюрото е задържан от агенти на Ню Скотланд Ярд на 21 септември 2001 г.
Агенти на ФБР отлитат за Великобритания с надеждата, че ще успеят да разпитат Баюми, но
не им разрешават
да говорят с него
Трябва да изпратят въпросите си до британските детективи.
Баюми твърди, че е срещнал двамата атентатори случайно, след като ги чул да говорят с арабски акцент в малко халалско кафене в Кълвър Сити, Калифорния. Предложил им да отседнат в Сан Диего, тъй като не харесвали Лос Анджелис. Той твърди, че им е оказал гостоприемството, което би "предоставил на всеки саудитски брат".
Версията за това "случайно" познанство е доста съмнителна, имайки предвид сериозната помощ на Баюми. Бивши служители от ФБР споделят пред журналистите, че са поразени от натиска върху британците за освобождаването му от саудитското посолство в Лондон. Документи и видеокасети са иззети при претърсване на дома на Баюми, а той е освободен.
Не е разпитван дали има връзка със саудитското разузнаване. Правителствената му стипендия била значително увеличена, когато се запознал с терористите. Няма доказателства, че им е помагал финансово обаче.
След като се завръща в Саудитска Арабия на следващата година, Баюми отново е назначен в гражданската авиация. В края на 2002 г. проправителствен саудитски вестник съобщава, че ФБР и Ню Скотланд Ярд са
изчистили съмненията
към Баюми
"за всякакви неправомерни действия".
Той не е последният от познатите на Хазми и Михдхар,
които проверява агент Гонсалес. Двамата, изглежда, имат пари, но живеят скромно под наем. Също така били внимателни в комуникациите си, като обикновено използвали предплатени телефони и в крайна сметка ФБР не успява да установи къде и на кого са се обаждали.
През пролетта на 2000 г. двамата саудитци атентатори са се интересували от няколко американски мюсюлмани на работа във ВМС на САЩ в Сан Диего, научава ФБР. Според съобщения Михдхар и Хазми разпитвали моряците за живота на изтребителя на военноморските сили "Джон Пол Джоунс" и дали корабните оръжия са били заредени, когато са акостирали в пристанището.
По същото време друго оперативно лице от "Ал Кайда", свързано с двамата саудитци, помага за организирането на самоубийствен атентат, при който умират 17 моряци на борда на военния американски кораб "Коул" в йеменско пристанище през октомври 2000 г.
През цялото това време Хазми и Михдхар използват истинските си имена за банковата си сметка, регистрацията на автомобила си и получените шофьорски книжки в Калифорния.
Разследването на ФБР за 11 септември, което
носи кодовото
име “Пентбом”
(Penttbom) - препратка към Пентагона и кулите близнаци, в крайна сметка съставя подробна хронология на всички движения, финансови трансакции и други дейности на 19-те терористи. Но агентите са разочаровани от един пропуск във времевата линия. Не знаят какво са правили Хазми и Михдхар в първите две седмици, след като кацат на международното летище в Лос Анджелис на 15 януари 2000 г.
Пристигането им е първата голяма стъпка в заговора на Бин Ладен да атакува САЩ. И двамата млади мъже са се обучавали и са били като джихадисти в Босна и Афганистан. Те са известни на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, както и на саудитското разузнаване, което предаде известна информация за тях на американците. Въпреки това излитат за САЩ с истинските си имена, минават през имиграционните власти с туристически визи, подпечатани в саудитските им паспорти. Основният обвиняем и "мозък" на атаките от 11 септември - Халид Шейх Мохамед, по-късно твърди пред следователи от ЦРУ, че той е изпратил двамата мъже в Лос Анджелис без никакви контакти - твърдение, което Даниел Гонсалес и други следователи намират за невероятно, още повече че те не говорят английски.
Уликите
В месеците след атентатите редица улики предполагат участието на Саудитска Арабия: саудитски инженер е сред терористите в Аризона; през март 2002 г. студентът е заловен с производители на бомби от "Ал Кайда" в Пакистан.
Други двама саудитци са задържани за кратко през 1999 г., след като един от тях се опитва да влезе в пилотската кабина при полет от Финикс до Вашингтон за събитие в саудитското посолство.
В крайна сметка служителите на авиокомпанията се извиниха на мъжете, но по-късно някои следователи заподозряха, че това е било
суха тренировка
за отвличането
на самолети
на 11 септември
Саудитка в Сан Диего, близка приятелка на жената на Баюми, е получила около 70 000 долара от съпругата на принц Бандар, влиятелния по това време саудитски посланик в САЩ.
След атентатите на 11 септември американските разузнавателни агенции започват да се съсредоточават върху усилията на саудитското кралство да разпространява ултраконсервативен уахабистки бранд на исляма, който помогна за радикализиране на хиляди млади джихадисти в училища в Пакистан и на други места.
В Лос Анджелис един от тези млади хора привлича вниманието на ФБР.
Малко след 11 септември младият мюсюлманин съобщава на агенти на бюрото, че е карал Баюми от Сан Диего до Лос Анджелис в деня, когато се предполага, че е трябвало
да се срещне с
двамата атентатори
Преди това според разпитания Баюми спрял в консулството на Саудитска Арабия, за да се срещне с брадат мъж, който работи там; по-късно спрели да се помолят в джамията "Крал Фахд".
Агентите на ФБР подозират, че брадатият консулски служител може да е 32-годишен дипломат на име Фахд ал Тумайри, който е и имам. През август 2002 г. бюрото тихомълком търси одобрението на Държавния департамент да го разследва за екстремистки връзки.
Когато се завръща в Лос Анджелис през май 2003 г. след продължително пътуване в чужбина, Държавният департамент оттегля дипломатическата виза с мотива, че Тумайри може да е свързан с терористична дейност. Задържан за два дни на летището, Тумайри е разпитан само за кратко, преди да бъде депортиран в Саудитска Арабия.
При това разпитът му е в присъствието на саудитци от тайните служби, и то след кампания за лобиране от администрацията на Буш на високо ниво.
Тумайри упорства, че не познава Баюми,
дори след като разбира, че ФБР разполага със записи на разговорите им по телефона, както и с разпити на свидетели, които са ги виждали заедно.
За да представи своите заключения за 11 септември на последно изслушване на комисията през 2004 г., ФБР избира своя най-старши служител в областта на борбата с тероризма Джон С. Пистоле, както и Жаклин Магуайър, координатор на екипа за полет 77 през 2001 г.
Тя отрича агенцията да има информация, че Тумайри е въвел атентаторите в САЩ, от януари 2000 г., както и че има доказателства за пряка връзка между тях и джамията "Крал Фахд". Гонсалес и други агенти са смаяни.
През пролетта на 2004 г. започват да се появяват нови доказателства, които засилват това подозрение. В началото на май ФБР разпитва гражданин на Белийз, който е бил в ареста с Абдула. Саудитецът му признал, че знаел предварително за атентатите на 11 септември.
Втори човек от затвора потвърждава почти същото. Но Абдула е депортиран в Йемен на 21 май. Гонсалес е бесен. Имаше ли по-важен свидетел за ФБР? От комисията му казват:
“О, извинявай,
той си замина”
Заключенията на комисията от 11 септември, публикувани през 2004 г., са фин обрат в разследването на ФБР. Баюми е наречен набожен човек, който е малко вероятно да е бил съучастник с ислямските терористи.
Следващата година ФБР и ЦРУ излизат със съвместен доклад по много от същите въпроси. Според разсекретената и обобщената му част има пробив от сътрудници и симпатизанти на "Ал Кайда", но подобно на комисията, агенциите оневиняват Баюми и стигат до заключението, че кралството не е подкрепяло съзнателно атентатите.
И до днес правителството на Саудитска Арабия използва двата доклада в своя защита, пише "Ню Йорк таймс".
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа