Именно в България е било едно от най-мощните земетресения в Европа - това през 1904 г. южно от Благоевград, което е било с М7,8. Магнитудът му е дори по-висок, отколкото този на известното вранчанско разлюляване на земята през 1977 г. (М7.4)

“Става дума за Симитлийския грабен,

който минава перпендикулярно на Струмската сеизмична зона. Това е Крупнишкият разлом - обясни проф. Емил Ботев от Националния сеизмологичен институт към БАН. Тогава се е променило руслото на река Струма, напрежението се е разтоварило. Сега имаме най-много микроземетресения именно в Кресненското дефиле.

Слоевете на земната кора така са се напукали, че вече не могат да задържат по-сериозно напрежение. Това е и причината оттогава да няма чак толкова силни земетресения".

Повече от 90 години в България не е имало земетресения с М6+ - от 1928 г., когато Чирпан е разлюлян, като най-силният сеизмичен трус е бил с М7, но е имало и такъв с М6,8. Според класификацията на специалистите трусовете с магнитуд от 5 до 6 се смятат за умерено силни, тези от 6 до 7 - силни, над 7 - много силни, над 8 - катастрофални, а тези от порядъка на М9 и повече - релефопроменящи.

Последните се случват само при взаимодействието на най-големите тектонски единици като централноамериканската (Наска) и японската, казва проф. Ботев.

Те са по-здрави и затова там всички трусове се отличават с изключителна сила.

За щастие в България подобни силни шокове не са характерни. След 2000 г. например по-сериозно е само пернишкото земетресение, чийто среден магнитуд е 5,6. Точната сила според експертите е трудно да се измери, за нея се съди по сеизмичните вълни и други косвени белези. В Перник за щастие нямаше жертви, а само срутени къщи в областта. В самия град бяха повредени една водна кула и един комин.

По-страшни бяха последствията при земетресението в Стражица през 1986 г., което беше близко по сила с това край Перник - М5,7. Тогава е приет специален Правилник за строителство в сеизмичноопасни райони, с който строителите се задължават да вземат мерки още при проектирането на сградите, за да няма разрушения при евентуален трус.

Близо до нашата територия - само на около 120 км, на остров Самотраки в Гърция, преди 5 години разтресе много силно. Земетресението беше почти с М7 навръх 24 май. Усети се и у нас. В хасковско и кърджалийско се изпочупиха прозорците на някои блокове. Имаше паднали елементи от подпокривните пространства.

Но въпреки силния трус в Самотраки нямаше загинали, както беше в Албания в края на ноември.

Защо според специалистите

у нас катастрофални бедствия могат да

се случат веднъж

на хиляди години?

"На нашата територия земекорните блокчета се придвижват едно към друго средно с 1-2 мм на година. В Югозапада скоростта е малко по-висока - 3-4 мм на година - обясни проф. Ботев. - В Централна Гърция тя е 20-25 мм, а в Южна Гърция - 30-35 мм на година. За да се натрупа напрежение в пластовете на българската земя, трябва много повече време в сравнение със силносеизмичните Гърция и Турция."

Повтаряемостта

на много силните земетресения

у нас е над 300 г.

Експертите правели специални експерименти в крупнишкия разлом и при р. Марица - между Пловдив и Чирпан. Това са местата, където е имало трусове с магнитуд над 7.

"Проведохме изкопни дейности на десетки метри. Проследихме земните пластове и разкъсванията между слоевете, които са показател за настъпило сеизмично събитие с голяма сила. Установи се, че 10 000 г. назад има по 3-4 такива разкъсвания - разказа проф. Емил Ботев. - Което означава, че в тези райони земетресения около и над М7 се случват на хиляди години."

Така че страната ни е много по-слабо сеизмична в сравнение с останалите съседни страни - Гърция, Румъния и Турция, които са в топкласациите с най-рискови зони в Европа. По проекта SHARE, финансиран от Европейската комисия, е съставена карта на опасните места в Европа, като именно югоизточната част на континента е оцветена с най-тъмни багри.