Под ръководството на Ленин Октомврийската революция е едно от най-страшните събития в човешката история, удавило Русия в кръв и нечовешка жестокост. Тя дава мощен тласък на небивала вълна от убийства и репресии, продължили с години и коствали живота на милиони. И в крайна сметка вместо от победената във войната и икономически срината огромна държава да изградят рай на земята, както обещават, комунистическите водачи я превръщат в

гроб на демокрацията и свободата,

като създават най-зловещата тоталитарна система, съществувала някога в историята.

А че резултатите са потресаващи, свидетелства и статистиката. По съвременни оценки общият брой на жертвите, дадени от руския народ по време на събитията от 1917 г. и последвалата гражданска война, е между 12,5 и 15 млн. души. За сравнение загиналите руски войници на всички фронтове през Първата световна война са 500 хиляди.

Цели слоеве от населението, в това число елитът на обществото, са обявени за врагове и на практика са поставени извън закона.

Според учението на Карл Маркс единственият начин да се ускорят процесите по налагане на новото комунистическо общество е революционният терор и в съгласие с тази постановка Владимир Улянов – Ленин, като председател на Съвета на народните комисари на РСФСР, бърза да прокламира, че

нравствеността и религията са измама,

а "морално е всичко, което е полезно за революцията".

Със създадената Извънредна комисия (ЧК) и местни трибунали (тричленки) в емблема на болшевишката власт се превръщат масовите разстрели и концлагерите. А впоследствие, през 1918 г. официално е обявен и “червен терор”, уж в отговор на “белия”.

За някои може да е изненада, но веднага след вземането на властта на 26 октомври 1917 г. болшевиките официално отменят смъртното наказание. Решението е на Втория всеруски конгрес на съветите на работническите и войнишки депутати. Но два дни преди това, на 24 октомври, Съветът на народните комисари (СНК или Совнарком) издава декрет “За съда”, с който се създават работническо-селски революционни трибунали “за борба с контрареволюцията”.

На 6 декември 1917 г. СНК, разглеждайки въпроса с “възможните антиболшевишки стачки на служителите в цяла Русия” решава да се създаде Извънредна комисия – ЧК, която

“най-енергично и с революционни мерки” да се бори с тях. За поста председател на новия орган е предложен Феликс Дзержински. На другия ден той докладва за правата и задачите на новата комисия, която трябва да следи за печата,

“контрареволюционните партии” и саботажа

Много скоро обаче на всички ще стане ясно какво се крие зад подобни евфемизми. На 13 юни 1918 г. вече е приет указ за възстановяването на смъртното наказание. Обявеният приживе за “гениален” вожд Ленин непрекъснато настоява за засилване на репресиите, като използва “научни” обосновки от рода на:

“Диктатурата е желязна власт, революционно смела и бърза, безпощадна в справянето както с експлоататорите, така и с хулиганите. А нашето правителство е прекалено меко, повече прилича на желе, отколкото на желязо… Никаква пощада за тези врагове на народа, врагове на социализма, врагове на трудещите се. Войната е не на живот, а на смърт с богатите и техните поддръжници, война с тунеядците, мошениците и хулиганите…

Богатите и мошениците са двете страни на една и съща монета, те са двата основни вида паразити, подхранвани от капиталистическата система, това са главните врагове на социализма и тези врагове трябва да бъдат взети под особен надзор от цялото население, с тях трябва

да се разправим безпощадно

дори и при най-малкото нарушение на законите на социалистическото общество. Всяка слабост, всякакви колебания, всякакво сантименталничене в това отношение би било най-голямо престъпление против социализма.”

По този повод на 17 декември в обръщение към кадетите Лев Троцки пък казва: “Трябва да знаете, че не по-късно от месец терорът ще приеме много силни форми по подобие на великите френски революционери. Нашите врагове ги чака гилотина, а не просто затвор”

Чекистите и червеноармейците не просто убиват, а подлагат жертвите си на нечовешки мъчения и ограбват имота и прехраната им. В последните години руски историци извадиха на показ наистина

ужасни факти за репресиите

от онази епоха. Оказва се, че според запазените документални свидетелства рязането на крайници и гениталии, одирането на кожата на живо, изнасилванията и дори скалпирането(!) са били обичайна практика в първите години след Октомврийската революция в Русия.

Благодарение на инструкциите на Ленин навсякъде в огромната страна цари омраза, жажда за мъст и саморазправа. Известният руски историк Сергей Мелгунов, пряк свидетел на събитията и автор на "Червеният терор", изброява множество ужасяващи подробности за репресиите. При това ученият, който е лишен от руско гражданство, използва само достоверни документи и снимков материал на самата ЧК. По време на бойните действия в гражданската война някои градове са завзети отново от армията на белите и така истината за размерите и ужаса на терора се появява на бял свят.

"По време на пребиваването на болшевиките в Харков - пише Мелгунов - цареше такъв терор, че мнозина загубиха ума си вследствие на преживените кошмари. С особена жестокост се отличаваше комисарят Саенко, за щастие заменен по-късно от доброволци. Разстрелваха безпощадно, като

не изключваха жените и децата

На две улици и в избите на някои от къщите бяха изкопани коридори. В края им нареждаха хората, които трябваше да разстрелят и когато падаха, ги засипваха със земя. На следващия ден отново застрелваха други на същото място и поръсваха малко пръст и така нататък до върха. После тръгна следващият ред от същия коридор... В един от тези коридори бяха погребани поне 2000 души. Някои жени бяха застреляни само защото не приемаха ухажването на комисарите. В мазетата хората бяха разпъвани на винтове, забити в пода. Кожата на много жени беше одрана и висеше по ръцете и краката им подобно на ръкавици и чорапи, както и цялата кожа отпред... В началото разстрелваха по 50-60 души на ден, но после цифрата се покачи значително. А Саенко лично обикаляше между труповете и доубиваше с нож тези, които даваха някакви признаци на живот."

В Херсон чекистите повикали специално и китайски "експерти" по

дисекция

на живи хора,

които измъчвали с дране на кожата и забиване на игли под ноктите.

Подобна е картината и в Киев. Тамошната ЧК под ръководството на комисаря Сорокин разработва система за разстрели. Убити са стотици обществени деятели, обвинени в най-фантастични заговори против съветската власт.

В сутерен в Одеса например, освен трупове със следи от мъчения, от английски моряци са намерени и много инструменти за изтезания. Сред тях са и специални устройства с вериги, предназначени за разтягане на крайници. На други места пък се натъкват на специални метални гребени и

ножове за одиране на жертвите,

както и на трупове на деца с отрязани крайници.

В едно село в околностите на град Николаев например болшевиките, като не намерили мъже, решили да отмъстят на жените и децата. Съблекли ги голи и ги подкарали към една пиянска тълпа от техни хора за всевъзможни издевателства.

Особено жестоки са преследванията срещу духовенството По оценки на историците от 1918 г. до края на 30-те години на ХХ век са убити или умрели в местата за лишаване от свобода над 42 000 свещенослужители. А по данни на Богословския институт "Св. Тихон", който е водил статистика, 3000 от тях са разстреляни през 1918 г.

При това някои от

убийствата се извършвали публично

с умишлени унижения. Така например възрастният свещеник Золотовски бил предварително преоблечен в женски дрехи и след това обесен. На 8 ноември 1917 г. Йоан Кочуров, протойерей в Царско село, след като бил подложен на продължителен побой, е убит с влачене по железопътните релси. Направо садистична е разправата с висшия клир на църквата.

През 1918 г. трима православни йереи в град Херсон били разпънати на кръст. През декември същата година епископ Теофан Соликамски бил публично екзекутиран, като го потапяли провесен само за косата в дупка с вода, докато замръзне. В Самара бившият епископ Исидор Михайловски бил направо набит на кол.

Пермският епископ Андроник пък бил заровен жив, а според преданията епископ Йоаким Нижгородски бил обесен публично надолу с главата в севастополския събор. Епископ Амвросий Серапулски бил наказан с връзване за опашката на коне, а във Воронеж през 1919 г. са убити накуп 160 свещеници во главе с местния архиепископ Тихон, когото обесили на Царските врата в църквата на Митрофановския манастир. В началото на януари 1919 г. е зверски умъртвен и Платон, епископ Ревелски.