Легендата на ЦСКА завършва две висши, а интелектът се оказва основно негово оръжие на терена и после в треньорската професия

Започва да се бори за своето място под слънцето в изключително бедни и размирни години за България. Именно трудностите му помагат, за да възпита у себе си дисциплина, трудолюбие и непримиримост към препятствията. И това съчетано с интелект и любов към учението и книгите. Всички тези качества, концентрирани на едно място, превърнаха д-р Стефан Божков във футболна звезда от световна величина.

Днешните му наследници би трябвало да извърнат засрамено глава, ако им падне да прочетат следващите редове. Сегашните професионалисти мислят само как да минат метър на тренировките, как да си изпросят по-висока заплата и как след това да я похарчат в дискотеката. За нищо на света не биха се лишили от удоволствията на живота, за да натрупат достатъчно капитал, който да им помогне за личностното и професионалното развитие.

Преди много години вече Стефан Божков-Стевето не излиза на терена с мисълта да натрупа пачки и не търси само мекото на хляба. Налага му се да премине през невероятни приключения, бори се за собствения си живот на бойното поле и не губи връзка с реалността дори когато е почитан от целия футболен свят. На 20 септември легендарният играч на ЦСКА щеше да навърши 96 години. Любопитна подробност е, че трите му имена са Стефан Божилов Стефанов, но остава в историята като Стефан Божков. Син е на бедни преселници от Македония. Баща му е бакалин и мечтае синът му да завърши висше образование,

за да се измъкне

от немотията.

Семейството живее в кв. "Хаджи Димитър", в непосредствена близост до игрището на "Спортист". Привлечен от приятелите си да тича след топката, младият Стефан бързо се откроява сред връстниците си и е поканен да отиде на истинска тренировка.

Така малко на шега снажното момче прави дебют за "Спортист" на 15-ия си рожден ден. След това много пъти ще се връща с усмивка към първия си мач, който е описан от пресата като пълен провал.

"Бях млад и неопитен,

а един спортен журналист без основание ми се нахвърли. Критиките може и да са ме стреснали, но в никакъв случай не ме отклониха от пътя, по който бях поел", разказва приживе д-р Божков. Той бързо се налага в тима от "Хаджи Димитър" и дори получава капитанската лента.

Но истинските изпитания тепърва предстоят. Талантливият футболист завършва школа за запасни офицери и в края на Втората световна война е пратен на фронта, когато държавата ни вече е на страната на антихитлеристката коалиция. На бойното поле Божков се издига до взводен командир и получава медал за храброст. Войната свършва, а Стевето най-сетне може да се върне към предишните си футболни задължения. Някъде по това време на пътя му се изпречва ново приключение.

През 1946 г. получава предложение да играе в чешкия "Кладно", а в първите следвоенни години държавният репресивен апарат все още не е затегнал обръча си за спортистите и пред Божков се отваря възможност да поиграе в чужбина.

В Чехия българинът не само играе футбол,

но и учи медицина.

"В гимназията бях в класическия отдел, където изучавах латински и старогръцки. Това ми даваше възможност да кандидатствам медицина, така беше по царско време. В същото време бях убеден, че само с футбол няма как да се издържам, и държах на образованието. След войната бях записал стоматология в Софийския, но след заминаването ми за Чехия ме приеха медицина в университета в Прага. Така се случи в живота ми, че се сдобих с две висши образования - медицинско и спортно във ВИФ - специалност "Футбол", разказваше навремето Стефан Божков.

В чешкия "Кладно" той се представя повече от добре, но носталгията се загнездва в сърцето му, а и международната обстановка се влошава. Точно тогава идва предложение от новосъздадения отбор на Българската армия, който по-късно ще получи името ЦСКА и ще стане любим на половин България. Божков се съгласява да се върна в родината, а на летище "София" за негова изненада го очакват емисари на няколко български клуба. Той обаче е

дал дума и не може да я престъпи.

Талантът от "Хаджи Димитър" подписва с ЦСКА , а ден по-късно новият му отбор се изправя срещу "Левски".

"Мислех, че ще отида в съблекалнята на новия ми тим, за да се запозная с момичета. Така и се случи, но там ми съобщиха,че трябва да играя в дербито. Имах контузия, не бях в добра форма, но никой не искаше и да чуе моите обяснения. Предстояха два мача за републиканската титла и отсъствията бяха забранени. Изправяхме се срещу един страхотен отбор на "Левски", а в нашия бяха събрани само младоци. Биха ми обезболяващи инжекции и участвах в мачовете. Бяха

едни от най-инфарктните

в историята

на Вечното дерби. Загубихме с 1:2 в първия мач, но на реванша бихме с 3:1 и всички говореха за сензацията", разказва по-късно д-р Стефан Божков.

После довчерашните младоци порастват и налагат хегемонията си над останалите противници в първенството. С екипа на ЦСКА Божков печели невероятните десет шампионски титли и три пъти триумфира в турнира за Купата на България. Един ден капитанската лента каца на ръката му и в следващите 10 години той

дирижира перфектно събитията в тима

от Армията. Също толкова авторитетен е д-р Божков и като треньор на българския национален отбор. В държавния тим той прави славна кариера, след като участва в първия мач на нашите след Втората световна война, а доста по-късно е в състава, спечелил бронзови медали на олимпиадата в Мелбърн.

Големите успехи обаче предстоят. Д-р Божков се отказва от футбола и се захваща с треньорската кариера. Дисциплината, трудолюбието и интелектът, за които вече стана дума, му помагат да превземе и този връх. Специалистът създава един от най-силните национални отбори в историята. Нашите играят като равен с равен с големите сили във футбола и завършват на пето място на европейско първенство. След провала на световното в Мексико, за което Божков има най-малка вина, той е освободен от поста, но продължава да се занимава активно с футбола. В личния си живот той също създава хармония и до края на живота си се радва на 3 дъщери, 5 внуци и правнуче. Д-р Стефан Божков си отива от този свят на 1 февруари 2014 г.