Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

“Не си давам краката!” - крещи Дик Уилямс след потъването на “Титаник”, а после печели "Уимбълдън"

Създателите му тръбят по медиите, че този кораб просто няма как да потъне. Натъпкан е с толкова супермодерни за времето си технологии, че на практика не съществува природно бедствие, което да го прати на океанското дъно. "Титаник" бавно и достолепно се отделя от пристанището в Саутхямптън на 10 април 1912 г., за да поеме на първото си и оказало се последно пътешествие, превърнало се в най-прочутото корабокрушение в човешката история.

Тези дни екип от специалисти в различни области се спусна с подводница до потъналия кораб и съобщи на света, че не е далеч времето, когато той напълно ще изчезне от лицето на земята. Бактерия, която се храни с метал, изненадващо бързо унищожава останките. Преди 10 години почина и последният оцелял - Милвина Дийн, която навремето е само на два месеца, когато е качена от родителите си на борда. Няма ги очевидците, ще се загубят и отломките.

Но ще останат легендите!

Точно такава е историята на Ричард (Дик) Норис Уилямс, който оцелява в ледените води на Атлантическия океан, след това се бие смело в Първата световна война, където също се разминава с куршумите, и накрая триумфира на "Уимбълдън". Дик Уилямс безспорно изважда невероятен късмет и по време на катастрофата, и след това на бойното поле. Но само с късмет не става. В критичните ситуации американецът се проявява като изключително смел и хладнокръвен герой, който освен за собственото си оцеляване се грижи и за това на околните. Но да караме поред.

Поне в началото изглежда, че Ричард го очаква безоблачен живот. Семейството му е богато и живее в Швейцария, а таткото е потомък на Бенджамин Франклин. Лишен от каквито и да е финансови проблеми и житейски трудности, наследникът на славната фамилия съвсем естествено е пратен да тренира спорта за джентълмени, какъвто е тенисът. Малкият Ричи не е като повечето разглезени сополанковци в частното швейцарско училище и започва да печели победа след победа. Негов треньор е собственият му баща, който много настоява синът му да спортува, но и да учи езици. Малко след 19-ия си рожден ден Ричард Уилямс печели швейцарския тенис шампионат, а малко по-късно

издържа с успех изпитите за Харвард

Както вече казахме, планетите са се наредили в най-подходящата констелация, за да осигурят дълъг и славен живот за младия Уилямс. Година след успеха на швейцарска земя той и баща му си купуват билети за Америка, където да посетят няколко престижни тенис турнира.

Още по-хубавото е, че двамата се сдобиват с места за първа класа в кораба, обявен едва ли не за осмото чудо на света. Нататък историята е добре известна. В 23,40 "Титаник" се сблъсква с айсберг, в резултат на което се отворя близо 90-метрова пробойна в корпуса. Корабът започва бавно да се пълни с вода, а пасажерите почти до последно са убедени, че екипажът ще успее да се справи с възникналото препятствие и пътуването ще продължи по план. После светлините изгасват, каютите се пълнят с вода, моряците не успяват да спуснат навреме спасителните лодки.

Настъпва хаос,

хора крещят и

скачат във водата

Мъже са готови да стъпчат жени и деца само и само да се доберат до спасителните лодки. Корабът се изправя, разцепва се, потъва. Стига! Няма начин да не сте гледали едноименния филм на Джеймс Камерън.

От първата до последната минута живот на "Титаник" баща и син Уилямс не губят присъствие на духа. Когато всеобщата паника започва да пълзи по корпуса, двамата чуват отчаяните крясъци на мъж от съседна каюта. Оказва се, че вратата му се е повредила и той не може да излезе.

Ричард започва да я удря с рамо и в този момент дотичва стюард, който предупреждава младия мъж, че по-късно ще трябва да заплати повреденото имущество. Точно в този момент, няколко метра по нататък в луксозния салон за пури и коняк конструкторът на кораба Томас Ендрюс осъзнава, че неговото творение бавно потегля към дъното и решава да си отиде заедно с него.

Баща и син Уилямс успяват да измъкнат блокирания пасажер, а след това се качват на палубата, за да огледат ситуацията. В този момент каютите от трета класа вече са под вода и се

чуват писъците на мъже, жени и деца,

които твърде късно разбират какво се случва и така са лишени от шанса да се спасят.

Таткото Чарлз Уилямс повежда момчето си към близкия гимнастически салон, тъй като навън е много студено и двамата трябва да съберат максимално топлина в телата си, преди да напуснат кораба. Не се знае какво точно се случва в следващите минути, тъй като бъдещият тенис шампион до сетния си дъх отказва да разказва подробно за смъртта на баща си. В едно от редките си изявления по темата той споделя, че татко му загива при разцепването на кораба. Самият той е захвърлен във водата и се разминава буквално в последния момент с ледената смърт.

"Първото което си помислих, беше:

"Господи, колко

е студено!"

След това за момент забравих за всичко останало, когато покрай мен видях да плува породист булдог. Някой се беше сетил да отвори клетките на животните. В този момент видях една спасителна лодка, която едва-едва се крепеше на повърхността, и заплувах към нея", разказва години по-късно Ричард Уилямс.

Той и още към тридесетина пасажери се вкопчват в потъващата лодка, докато чакат някой да ги спаси. За някои от тях чудото наистина ще се случи. Капитанът на спасителна лодка номер 14 - офицер Харълд Лоу, вижда бедстващи хора във водата и нарежда на моряците да се насочат към тях. От тридесетината човека едва една трета са все още живи. Сред тях е и Ричард, който е качен на борда на малкия плавателен съд мокър и силно премръзнал. Предстоят му десетки минути лутане между живота и смъртта. Най-накрая пристига корабът "Карпатия", благодарение на който все пак част от пасажерите на "Титаник" се спасяват.

Уилямс е качен

на борда в

тежко състояние

Корабният лекар му съобщава, че се налага ампутация на премръзналите крака. Младият тенисист отказва да се подчини и с изключителна воля на силата се изправя, за да върви по палубата и да раздвижи кръвообращението в крайниците си. Болката е нечовешка, шансовете за успех са малки. Младокът преживява второ чудо, след като крайниците му възвръщат естествения си цвят и започват да служат нормално на останалото тяло. До края на същата 1912 г. Ричард Уилямс се връща на корта и записва няколко победи.

В началото той силно скърби за баща си, но след това превръща мъката в мотивация за спортни успехи. Роденият в Женева американец започва да трупа нови и нови успехи над именити съперници. През 1914 г. оцелелият пасажер на "Титаник" грабва титлата в състезанието US Nationals, което е предшественик на US Open. Две години по-късно отново е шампион на същия турнир. И малко след този си успех той отново зарязва тениса, за да си уреди среща със смъртта. Само че този път решението му е доброволно. Проспериращият тенисист се записва като доброволец в армията на САЩ и по-късно е хвърлен в ада на Първата световна война.

Сражава се

смело на фронта

и е награден за няколко прояви на храброст. В единия от случаите пренебрегва опасността и под кръстосан огън успява да измъкне ранен другар от полесражението.

Веднъж завърнал се от фронта, той отново хваща ракетата и отново тръгва към върха. Специалистите го определят като рисков играч, който по-малко мисли за стратегията и повече за силата на ударите си. Непредпазливите действия понякога му играят лоша шега, но има ли ден на корта, той е абсолютно непобедим.

Следващият му голям успех е на английска земя. На "Уимбълдън" в тандем със сънародника си Чък Гарланд печели турнира за двойки през 1920 г. Четири години по-късно триумфира и на олимпийските игри, след като с Хейзъл Уайтман разбиват конкуренцията при смесените двойки.

На финала

Ричард играе с

изкълчен глезен,

но е преживял къде-къде по-страшни неща, за да позволи подобна "дребна" неприятност да го отклони от целта. Бляскавите му успехи с отбора на САЩ за Купа Дейвис са само още една причина да бъде приет в Международната тенис зала на славата през 1957 г.

11 години по-късно емфизем убива 77-годишния мъж, но и това като че ли не е първата загубена битка, а просто финал на едно велико приключение.