На световното в САЩ легендарният треньор съвсем съзнателно оставя играчите да се забавляват извън терена, което се оказва гениална тактика

На Димитър Пенев всяка година му се налага да празнува рождения си ден най-малко три дни. Когато преди 74 години започнало раждането, баща му имал важна работа и не само не успял да го запише на 10 юли, но и официализирал щастливото събитие чак на 12-и. От тогава до сега един от най-великите ни футболни треньори за всички времена стартира купона на десети и не спира да черпи, докато не настъпи и официалният му рожден ден.

Със сигурност това е само една от многото нестандартни черти в живота на треньора, благодарение на когото България стана четвърта в света. Днес специалистът е наричан от малки и големи Чичо Митко. Но не търсете в това обръщение някаква

снизходителност или подигравка

с автора на някои от най-култовите лафове в българския футбол. То по-скоро е знак на почит и фенска любов към човека, който успя някак да сплоти егоцентричните ни звезди преди световното в САЩ и да ги накара да забравят за дрязгите, за да постигнат чудото, което едва ли ще се случи на България в следващите 100, 200 или 1000 години.

Героите от световното в САЩ, бивши съотборници, футболни босове и феновете не забравиха и тази година рождения ден на великия Пенев. По традиция той провежда към 500 разговора всяка година между 10 и 12 юли. Не забравят за звъннат и от ФИФА, и от УЕФА, които също помнят геройствата на Димитър Пенев. И то не само като треньор.

Чичо Митко започва да твори история още на футболния терен. Един път е шампион с "Локомотив" (София) и седем пъти с ЦСКА. С червения екип той участва в някои от най-паметните мачове на "армейците". Със сигурност такава е победата над холандския колос "Аякс" на 7 ноември 1973 г. В първия 1/8-финален мач за КЕШ холандците печелят с 1:0 у дома, но на реванша в София губят с 0:2 след продължения. Смята се, че именно тази загуба слага край на ерата "Аякс" в Европа, а българският тим сякаш е готов за подвиг в турнира. Още в следващия кръг обаче "армейците" се изправят срещу германския гранд "Байерн" (Мюнхен). В Германия домакините стигат до лесна победа с 4:1 и сякаш са убедени, че крайният изход на сблъсъка е решен.

В София тимът на Бекенбауер и Герд Мюлер трепери до последно.

Българите печелят с 2:1, но свидетелите на този мач едва ли ще забравят пропуските през второто полувреме, които лишават българския тим поне от шанса да вкара двубоя в продължения.

"Имах честта в кариерата си да играя срещу велики футболисти. Такъв със сигурност беше Йохан Кройф. Той притежаваше извънземен талант, въпреки че по времето когато играхме с "Аякс", за него се говореше, че пуши по три кутии цигари на ден. Всякакви треньори се бяха опитали да му избият този порок от главата, но той не се отказваше. Пушеше си и пак правеше велики неща на терена", разказва след години Димитър Пенев.

С екипа на националния отбор той също се радва на подаръци от съдбата във формата на легендарни играчи, които се изправят срещу него по световните терени. Култов ще си остане двубоят на държавния ни тим с Бразилия от световното през 1966 г. в Англия. Нашите излизат пределно мобилизирани срещу "селесао" на ст. "Гудисън Парк", но много бързо става ясно, че силите са неравностойни. Тогава, ентусиазирани от идеята за достойно представяне, българите се ориентират към

здравото ритане на противника.

Централният защитник Димитър Пенев и колегите му преследват с хъс по целия терен суперзвездите на южноамериканския тим Пеле и Гаринча. Двамата вкарват по едно попадение за крайното 2:0, но физически са толкова зле, че в следващия мач са бледи сенки на самите себе си и Бразилия губи с 1:3 от Унгария. Много по-късно съдията на двубоя Курт Ченшер ще попадне в класацията на Fox Sports за най-лоши рефери, свирили на световни първенства, а "признанието" ще дойде именно заради свободната игра, която е пуснал на мача България - Бразилия. Пенев изиграва 90 мача с националната фланелка и играе на три световни първенства (1966, 1970 и 1974), на които иначе уникално талантливите български футболисти така и не успяват да постигнат нищо значимо. Ще трябва да минат 20 години, за да дойде първата ни победа на мондиал – 4:0 над Гърция. Всъщност тогава ни се случват най-хубавите мигове изобщо в историята на българския футбол.

И до днес не стихват емоциите около великия поход на Стоичков, Лечков, Балъков, Сираков, Трифон Иванов и другите герои, които за една бройка да станат световни шампиони. Още преди заминаването лагерът ни е раздиран от

скандали, готвят се бойкоти, спори

се за пари.

Типична българска картинка, която не предвещава нищо добро на терените в САЩ.

Началото напълно оправдава песимистичните очаквания – загуба с 0:3 от Нигерия. Феновете са разочаровани, анализаторите са наточили секирите в очакване на новите провали. И тогава нещо се случва с отбора, сякаш някакъв ангел слиза от небесата и пълни душите на националите с енергия и вяра, за да стигнат те чак до полуфинала.

Никой не може да каже дали наистина има небесна подкрепа, но е сигурно, че огромна част от великия успех се дължи именно на Димитър Пенев.

След загубата той

избира изненадваща стратегия.

Вместо да крещи, да сипе обвинения, да търси изкупителни жертви, оставя играчите да се отърсят от шока и без излишен патос ги мотивира за втория мач с Гърция, спечелен с 4:0. Нататък историята е добре позната. Нашите се киснат в басейна, радват се на американското слънце в компанията на съпругите си и бият наред. Всичко това обаче в никакъв случай не е слободия. Пенев позволява на футболистите да го дават по-свободно, но в същото време изисква от тях пълно себеотдаване на терена. Изтощителните тренировки са спестени – пределно ясно е, че топиграчите няма какво толкова да научат в последния момент. По-скоро е важно да се чувстват добре в кожата си и да приемат случващото се и като някакъв вид

приключение и забавление,

което едва ли ще им се случи отново. Гениалната стратегия дава резултат и българите отиват чак на полуфинал, където са порязани от френския рефер Жоел Киню. По-късно Димитър Пенев ще произнесе своята присъда: "Киню си го върна за това, което причинихме на французите на "Парк де Пренс".

И все пак отборът се нарежда на четвърто място в света, а наставникът му заслужено е обявен за треньор номер 1 на XX век. След това Чичо Митко ще спечели за себе си още куп титли, медали, признание и незабравими мигове. Дори и сега няма време да почива. Ангажиран е да помага на Добри Митов за създаването на достатъчно боеспособен отбор на ЦСКА, който да е достоен конкурент на "Лудогорец" в битката за шампионската титла.

Задачата е трудна,

но Пенев знае как се правят тези неща. Колкото и да е напечено първенството, колкото и да са изнервени всички в отбора, винаги трябва да има и щипка чувство за хумор, за да не изпуши мозъкът. А именно там легендарният играч и треньор е ненадминат. В историята ще останат десетки негови култови лафове, от които ще ви предложим само един.

Навремето Пената нарежда отбора и отсича: "Ще играем в схема 4-4-3". В този момент Иво Димов се провиква: "Тренер, така ставаме 12", а Пенев го поглежда спокойно изпод очилата и отвръща: "Тогава ти няма да играеш".