Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Състудент атакува Горбачов и в София. Бунтарят е заловен от охраната, но е спасен от съветския лидер Тодор Живков посреща Горбачов по време на визитата му в София.

При посещението на Михаил Горбачов в България на 24 октомври 1985 г. също е имало подозрения за евентуален опит за атентат срещу него.

"В София имаше един, който твърдеше, че е състудент на Горбачов и Раиса - разказа пред "168 часа" бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление в ДС Димитър Иванов. - Много искаше

да се срещне с Горбачов

Когато му казаха, че няма да му осигурят достъп до тях, той бе заплашил, че ще направи скандал."

В яда си човекът очевидно доста си е изпуснал нервите и е казал нещо неуместно, което изправя службите на крак.

"Когато дойде Горбачов, той все пак бе успял да се вмъкне в шествието", спомня си Иванов.

Бунтарят се развикал и точно когато се засилил към съветския лидер, охраната се спуснала да го обезвреди.

"В този момент Горбачов го бе видял и им бе казал: "Оставете го, той ми е състудент!".

Имало ли е наистина някаква сериозна заплаха?

Според Иванов тогава това било изтълкувано като психическа неуравновесеност.

Всъщност, ако Горбачов не е забелязал състудента си, вероятно съдбата му тогава щеше да е много по-различна.

Каква е била причината за неистовата омраза към Горбачов?

"Той се оказа слаб ръководител - обяснява Иванов. - Разви много добри идеи през 1985 г., както и на 2-3 пленума на КПСС, особено за перестройската, гласността. Той призова за връщане към принципите на Ленин, за борба срещу корупцията и бюрокрацията, но впоследствие се видя, че той само говори, без да провежда конкретни действия."

Заради отказа си да започне война срещу корумпираните Горбачов много често е сравняван с Леонид Брежнев. Началникът на охраната на Горбачов и Брежнев - Владимир Медведев, твърди, че когато шефът на КГБ Юрий Андропов докладвал за корупционните сделки на висшите партийни функционери, Брежнев винаги имал стандартен отговор: "Ако ги арестуваме, какво ще каже партията, която им е оказала доверие и ги е избрала да ръководят?".

Комунистите и КГБ не могат да простят на Горбачов още един грях.

"Във външен план той изпадна под въздействието на британския премиер Маргарет Тачър и на американския президент Роналд Рейгън", спомня си Иванов. Заради това

противниците на Горбачов в СССР започват да го обвиняват, че заради приятелствата си с тях той не защитава интересите на страната си. Логиката им е следната - след като доброволно се отказва от СИВ - обединения пазар на социалистическите страни и тяхната обща военна отбрана - Варшавския договор, - е логично да поиска и Западът да направи жест в тази посока. Примерно,

като се откаже от НАТО

и поиска да се създаде една нова организация, която да интегрира и останките от бившия СССР. Най-малкото това би било една гаранция, че от този момент Русия повече няма да бъде поставяна в ролята на враг на Запада, а ще бъде третирана като равностоен съюзник. Горбачов отказва да предяви каквито и да е претенции, което предизвиква силно недоволство, особено в средите на КГБ.

"Поради много причини в съветската управляваща класа се породи усещането, че Горбачов е слаб ръководител - казва Димитър Иванов. - Неслучайно през 1987 г. първият секретар на Московския комитет на партията Борис Елцин открито разкритикува Горбачов."

Елцин подава оставка от Политбюро, нещо, което никой дотогава не е правил. След което открито изразява недоволството си от сервилността на Горбачов към Запада и отказа му да проведе социални реформи.

"Постепено доверието към Елцин започна да расте, а това към Горбачов да пада - спомня си Иванов. - Освен това

всички усещаха влиянието на Раиса върху съпруга й

Всъщност това бяха факторите, които предизвикаха августовския пуч през 1991 г."

Сред членовете на комитета, които го организират, са вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев, премиерът Валентин Павлов, министрите на вътрешните работи и отбраната Борис Пуго и Дмитрий Язов, шефът на КГБ Владимир Крючков и др. Резултатът от вътрешнопартийните битки е, че Елцин взема властта.

"От тази гледна точка мисля, че никой не е искал да убива Горбачов - нито тук, нито в СССР - казва Иванов. - По-скоро около него витаеше усещането, че е един слаб ръководител, който трябва да бъде сменен."