Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дъщеря на известен марксист, напук на всичко се омъжва за син на осъден от Народния съд

Заставят я да абортира заради роля, но тя отказва

Заради глупав сценарий не се снима в “На всеки километър”, наказват я

Обичаната актриса и прочута красавица Виолета Гиндева приживе се опълчва на соцсистемата и на собственото си семейство от любов. Въпреки че баща й, известният философ марксист Панайот Гиндев, е бил шеф на АОНСУ, тя винаги е изпитвала нетърпимост към неправдите на режима.

Актрисата не се поколебава да се омъжи за пловдивския си колега Николай Дончев, чийто баща е осъден от Народния съд - преседял в лагера “Белене” до закриването му. Дръзката постъпка дори застрашава кариерата й в продължение на пет години й - забраняват да се снима в киното.

Властта смята, че от съпричастност към съпруга си красавицата отказва роля и в култовия сериал “На всеки километър”. Истината е друга и Гиндева я разкрива в интервю за “168 часа” преди време.

“Без да обиждам сценаристите, но сценарият ми се струваше малко детско-юношески - обясни актрисата. - Намирах го леко наивен. Политиката нямаше нищо общо с отказа ми. Но както винаги в България, всичко се преиначава и се свързва с политиката. Ситуацията не се е променила и днес.”

Срещу първия брак на Гиндева се противопоставят и родителите й, но тя не се поддава на натиска. От любовта им се ражда дъщеря й, която заради тогавашните норми са принудени да кръстят Мая, въпреки че тяхното желание било Яна-Мария. Цял живот неуморната бунтарка се обръща към момичето си с "Яна".

Освен всичко тя се преборва, за да роди дъщеря си, защото колкото и куриозно да звучи, й нареждат да абортира.

По време на репетициите на “Почивка в Арко Ирис” в Народния театър разбира, че е бременна.

“Имахме колебания с мъжа ми какво да правим - разказва в свое интервю Гиндева. - Кольо ми каза: “Каквото решиш ти!”. Баща ми обаче беше категоричен: “Това ти е първа бременност, няма да абортираш!”. Това наклони везните. Казах най-напред на режисьора. Той обаче побесня - крещеше, викаше!...

Не можах да разбера защо се ядоса толкова... Доста време след това разбрах защо е било така. Той поканил Иван Кондов да играе в тази постановка, но Кондов отказал. Поканил Апостол Карамитев - и той също отказал. А постановката бе посветена на един от поредните конгреси на БКП... Тогава Филипов решил, че аз се присъединявам към тях, само че завъртам работата по женски и лъжа, че съм бременна!

Наредиха ми да представя медицинско от трима лекари, че съм бременна. И не щеш ли - след като представих и документа, се свиква дирекционният съвет на Народния театър. Какво са решавали там, не зная, но ме извика директорът на театъра Александър Гетман в кабинета си. Той тъкмо два месеца беше ходил във Виетнам, тогава беше войната.

В един момент той изстрелва: “Ние решихме, че ти трябва да абортираш!”. Целият ми свят се превъртя! Какво значи ние решихме?! Аз ли решавам какво да се прави, моят мъж ли решава какво да се прави, баща ми ли решава какво да се прави - кои са те, че да решават вместо нас, че трябва да абортирам?! Много се ядосах и без да се усетя, извиках: “Сега разбирам защо вашият син се е самоубил!”

Така тя напуска Народния театър и отива в театър “София”.

Любимата актриса си е патила много и защото без жал отказва редица роли заради етичните си принципи.

“Винаги съм спазвала нормите на професията и не съм си позволявала да се ангажирам с роля, която не ми харесва - казваше Гиндева. - Виждала съм и зная, че когато се наруши тази зависимост, тя ти отмъщава.”

Истината е, че за разлика от много други свои колеги тя много рано става народен артист. Има и завист, а мнозина в артсредите я определят за любимка на Тодор Живков. Тези слухове се появяват след 1989 г., като за нея те са дори обидни.

“Ако беше вярно, можеше да взема по-хубаво жилище или друга придобивка покрай тези симпатии и протекции - възмущава се актрисата. - Защо някой не ми го каза навремето? Жалко. Защо пуснаха в обращение тези слухове, след като почина Тодор Живков! Защо не го казваха, докато беше жив?

Вероятно е имал любимци от театралната сцена и киното. Спомням си, че Стефан Гецов и Калата преди много години бяха наистина с особен статут. Властта им разреши да си купят мерцедеси. По това време обикновените хора и лада не можеха да си позволят. Гецов недоволстваше заради някои порядки тогава. След време запали къщата си в знак на протест. Случаят беше потулен.”

В края на 70-те години Виолета намира отново любовта в лицето на втория си мъж - актьора Емил Джамджиев. Двамата имат син Данаил.

По ирония на съдбата след промените Виолета е уволнена от Народния театър. Няма обяснение, но част от колегите й смятат, че причината са произходът и обвързаността на семейството й с комунистическата партия. Гиндева за пореден път става жертва на политически интриги и преживява раздялата със сцената много тежко. Това променя целия й живот. В онзи момент е останала и самотна майка с две деца.

“Аз съм човек, който винаги се изправя, каквото и да му се случи - признаваше актрисата. - Успях да обърна и този негативен факт в своя полза. Смятам, че това ми помогна и да набера ценен опит, който, ако бях останала в театъра, не бих го получила. Не само житейски, но от всякакъв друг характер. Например, ако бях останала в театъра, никога нямаше да открия, че съм добър мениджър.”

През следващите години тя се пробва в частния бизнес. Ръководи кафе-театър “София” и няколко други проекта. Опитва се и в политиката. В БСП винаги е с крилото на реформаторите.

“Преди 10 ноември 1989 г. дори не знаех имената на тези, които ръководеха държавата - обясняваше Гиндева. -Толкова бях настрани. След Нежната революция наистина бях много активна. Не само аз, а и повечето хора имаха надеждата, че нещата могат да се променят към по-добро. И да станат както във всяка нормална държава. За съжаление, това остана само мечта.”

От квотата на червената партия актрисата е един мандат е зам.-кмет на Пазарджик. В последните години от живота си Виолета Гиндева влиза в ново амплоа - преподавател.

От своята шеметна кариера тя съжаляваше само, че не е изиграла мечтаната Жулиета.

“С доста роли съм се разминала... - не криеше тя. - Например Въло Радев искаше да прави “Поручик Бенц”. Доста сме говорили за това. Представи ми своята трактовка върху образа и върху произведението като режисьор. Имаше интригуващо и мащабно решение за героинята ми! Все си мисля, че ако беше успял да го заснеме, щеше да звучи изключително съвременно. Но за сметка на това и доста роли съм изиграла. И не мога да не съм щастлива от многобройните превъплъщения както в киното, така и в театъра.”

В киното тя партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в “Черните ангели” на режисьора Въло Радев през 1970 г. Първообраз на героинята й е Виолета Якова.

През 1975 г. се снима в „Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. В “Чичо Кръстник” на режисьора Стефан Димитров партнира отново на Коста Цонев, а също и на Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988).

Не бива да се забравя, че актрисата е един от секссимволите на своето време. Неслучайно е избрана за Мис София през 1973 г.

Но хората я помнят най-вече с нейния добър характер и човечност. Мнозина пазят прекрасни спомени от познанството си със звездата. Неин съсед разказва: “През 1978 г. току-що се бяхме нанесли в блока. Изведнъж разбрах, че известната актриса живее на горния етаж. Бях на 12 години и една нощ през балкона от вкъщи избягаха двете ми котенца. Всичко наоколо беше в кал и валеше проливен дъжд. Домашните любимци се бяха скрили под близките коли. Видях Виолета да се прибира по улицата след представление. Независимо че беше със скъпото си кожено палто, тя скочи в калта и самопожертвувателно ги измъкна изпод автомобила. Нямаше суета, нямаше превзетост... въпреки че беше на върха на славата си.”

Виолета Гиндева си отиде на имения си ден навръх Цветница. Напоследък се е оплаквала от сърдечни проблеми, казаха нейни колеги.

Поклонението пред паметта на голямата актриса ще бъде на 30 април в Народния театър.

Екипът на “168 часа” изказва съболезнования на семейството и близките на Виолета Гиндева.