Какво може да накара едно 18-годишно българско момиче да стане нелегал - разузнавач, живеещ под чужда самоличност, с чужда биография, в чужда страна?

При това в най-тежките години на студената война. Младата жена трябва да живее под чуждо име, с реална и издържаща на всякакви проверки биография, но на съвсем друг човек. Да събира тайно сведения за българското разузнаване отначало в страна с по-лек контраразузнавателен режим, а впоследствие в изключително враждебна на България държава. Там тя трябва да се омъжи за колега, също нелегал, но най-неочаквано се влюбва в друг.

Срещата с българката Ирен е една от многото с най-известните разузнавачи в света на ген. Тодор Бояджиев, описани в книгата му "Разговори за разузнаването - 52 срещи от двете страни на океана".

Ирен работи като нелегал в продължение на 23 години. Ген. Бояджиев категорично отказва да каже в коя страна живее в момента и под какво име.

Но приживе той сподели пред "168 часа" удивителни подробности от личния и професионалния й живот. Както и за невероятната й техника да предава информация на нашето разузнаване.

Самата Ирен в разговор с генерала, описан в книгата, признава, че няма точен отговор какво я е накарало да поеме нелекия кръст на разузнавача нелегал.

"И да тръгна по него още на 18-годишна възраст, почти веднага след завършване на една от софийските гимназии - казва Ирен. - Дали младежкият авантюризъм и желанието за романтика и силни изживявания, или по-зрялото желание да отдаваш енергия и сили за своята държава и народ. Може би е било по малко от всичко."

Според Ирен по това време все още не си е давала сметка с какъв товар се нагърбва и как това ще се отрази на крехката й 18-годишна психика.

"Постепенно трябваше да се изолирам от приятели и близки. Прекарвах с дни, седмици и месеци в конспиративни квартири в изучаване на телеграфия, шифроване и дешифроване, в изучаване на изискванията за подбиране на тайници, места за конспиративни срещи, овладяване на умения за вербуване и ръководство на агентура, събиране и анализ на информация и още какво ли не", споделя Ирен пред приятеля и колегата Тодор Бояджиев.

Успоредно с това върви и подготовката й по документирането на новата й биография.

"Трябваше да заживея живота на един изцяло нов и различен човек, да му предам плът и кръв - казва Ирен. - Трябваше да "натрупам" спомени, които никога не бях изживявала. В тях трябваше да се появяват случки, събития, обстоятелства, приятели и познати, каквито всеки 20-годишен човек носи у себе си. Разликата бе тази, че дори и реално да бяха станали, това е било извън предишното ми аз, а те трябваше да се превърнат в убедителна и подлежаща на проверка част от новата ми самоличност."

Наред с всичко това младата жена трябва да овладее до съвършенство езика на страната, чиято гражданка ще бъде - до нивото на майчин език.

"Наложи се да пренастройвам целия си говорен апарат за правилна артикулация на "родния" си език. Помогнаха ми учител по пеене от тази държава и неговите уроци по солфеж - казва Ирен. - Трябваше да овладея характерни жестове и мимики, реакции и отношение към нещата, присъщи на моите връстници от новото отечество. При това, без да може да се долови, че през моите 20 години не съм била част от тях. И всичко това до момента, в който сам да започнеш да се възприемаш като "другия".

Подготовката й трае няколко години - първо у нас, след което последователно в няколко други страни. И така до момента, в който вече е готова за страната на крайното си назначение.

"Тогава започна истинският двойствен живот, изпълнен с напрежение и, разбира се, с

определена доза

човешки страх.

Страх да не попаднеш в полезрението на полицията или не дай си Боже на контраразузнаването. Страх да не направиш с нещо впечатление, да си различен, страх да не се провалиш и да не отговориш на очакванията и на доверието на своите колеги", споделя смелата шпионка.

Наред с тайния си живот тя е младо, 20-годишно момиче и й се живее като на всеки млад човек.

Какви жертви е трябвало да направи младата разузнавачка в името на службата си, четете в новия брой на в. "168 часа"