Румен Радев и "Прогресивна България" са спечелили изборите с най-скъпата реклама - почти 2 млн. евро. Това показват данните на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), работеща повече от 15 години в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в страната.

В мониторинга са  включени официалните сайтове на 38 национални и регионални медии – 8 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. В края на кампанията според договорите за медийна реклама разходите на партиите достигат 913 540 евро (без ДДС), като голяма част от тях са направени от формациите, които излъчиха депутати.

Данните показват, че "Прогресивна България" е похарчила 196 219,42 евро. На второ място е ПП-ДБ със 172 157 евро. Трети са "Възраждане" със 163 691 евро, следвани от ГЕРБ с 61 712 евро.

И тази кампания потвърждава тенденцията за висока концентрация на средства в ограничен брой медии, най-вече телевизии. Това е обяснимо предвид по-високите тарифи за отразяване, особено при големите частни оператори – Нова телевизия и bTV. Обществената БНТ (а и БНР) работи са с по-ниски цени, определяни от Министерски съвет. Телевизиите продължават да бъдат основен източник на информация за голяма част от избирателите, въпреки постепенното намаляване на влиянието им сред по-младите.

Също така разходите показват, че традиционните медии, особено телевизиите, остават важни, но се използват според партийните разбирания и настоящия контекст. Големите партии търсят национален обхват и подкрепа. Някои от тях разнообразяват типа медии, в които инвестират по време на кампанията (телевизии, радио, онлайн, печат), а други насочват основна част от средствата си основно към трите големи телевизии у нас.

По-малките формации пък най-често използват медийните пакети, като контролът на разходването на тези средства често остава минимален.

При някои участници медийните пакети са основен или единствен ресурс в кампанията. Пълна информация за медийните пакети ще има едва след като партиите подадат финансовите си отчети за кампанията.

В последните години се наблюдава нарастващо предпочитание на онлайн платформите и социалните мрежи, които предлагат по-достъпни цени, по-дълги форми на участие, липса на модериране и много по-лесно таргетиране на публиката.

В настоящата кампания може да се наблюдава известна корекция на тази тенденция, заради забраната за политическа реклама в Мета, но пълната картина ще стане ясна след публикуването на окончателните финансови отчети на партиите.

Нарастването на употребата на дигиталните платформи за комуникация поставя сериозни въпроси за прозрачността на разходваните средства. В Изборния кодекс социалните мрежи не попадат в дефиницията за „медия", а отчетните форми на Сметната палата не предвиждат отделни категории за тези разходи, които на практика се включват към „онлайн медии". Това затруднява проследяването на средствата, особено когато става дума за платено съдържание, което не е ясно обозначено, или за кампании чрез посредници и инфлуенсъри.

Институтът за развитие на публичната среда от 2014 г. проследява парите за реклама в медиите във всяка предизборна кампания. Сред основните проблеми са липсата на обозначаване на платено съдържание; непубликуване на договори; публикуване на споразумения с формациите, но във формат, който не позволява да стане ясно какви услуги обхващат те; трудно проследяване на договорите за медийни пакети и насочване на тези средства към свързани с партиите юридически лица; и др.