Месечната инфлация през април у нас е 2 процента, а на годишна база вече надскочи 7 и е 7,1%. Това сочат експресните данни на НСИ за април, които този път статистиката публикува два дни предварително.

Високият размер се дължи почти изключително на горивата, тъй като голяма част от поскъпването на бензина и дизела всъщност е отчетено през април - повече от месец след като започна войната в Иран и петролните котировки се вдигнаха.

Например дизеловото гориво, което през март според статистиката е поскъпнало с 16,9%, през април е добавило още 22,8% върху цената си. Същото се е случило и с бензина - данните за март показват, че тогава е поскъпнал с 9,9% за един месец, докато през април е скочил с още 11,5%.

Скокът съответно води до голямо нарастване на цените на транспортните услуги - с 10,6% само за един месец. В тези услуги с голям дял участват и самолетните билети, а специално при международните полети

увеличението на цените само през

април е с 24,4%

Друга група стоки, които видимо поскъпват много силно през април, са дрехите и обувките - със 7,9% в сравнение с март. Това се дължи по-скоро на готовите дрехи, но и на обувките за бебета и деца, при които през април е отчетено повишение на цените с 12,2%. През предходните месеци тази категория стоки не отбелязваше почти никакво движение на цените.

Хранителните стоки през април са поскъпнали средно с 2,1%, което е малко повече от средномесечното им поскъпване напоследък. Лидери тук са пресните зеленчуци, при които е отчетено над 23% поскъпване за месеца, което се получава заради скок на цените на доматите. Най-вероятно тенденцията по-късно ще обхване постепенно и останалите храни заради отражението на горивата и на торовете, чиито цени също ескалираха през последния месец и половина.

Годишната инфлация за първи път през април минава 7%, а толкова висока не е имало от август 2023 г. До известна степен това е ефект от ниската база през април миналата година.

Междувременно Комисията за защита на конкуренцията настоя в сряда за координирани действия между изпълнителната власт и регулаторите в държавата в сектора за горивата и храните. От ведомството на Росен Карадимов напомнят, че на базата на направените от тях секторни анализи на двата пазара са изготвили проекти за нормативни промени,

които са изпратили на кабинета и

министерствата на икономиката,

на финансите и на земеделието и храните.

“Предложените мерки в двата сектора следваше да дадат възможност да се координират действията на КЗК като регулатор на конкурентната среда на пазарите на храни и горива и действията на органите на изпълнителната власт по управление и контрол на веригата на доставките, ценообразуването и качеството на храните, както и на цените на горивата. Въпреки изпратените до изпълнителната власт от страна на КЗК напомнителни писма нито един компетентен орган не е уведомил комисията относно предприети мерки или действия”, пише в позицията на КЗК.