Някои от най-щастливите мигове в живота си съм преживял в театъра.

Неописуемо е усещането да виждам как текстът, който съм писал сам в продължение на много дни, постепенно оживява, добива глас, плът и страст в телата на актьорите.

Има моменти в репетиционния процес, когато сякаш става магия – актьорът намира верния тон, улавя точното чувство, правилния жест и тогава си казваш: „да, това е! това е!".

В тия редки мигове притихвам и усещам, че театърът всъщност е много по-голям от всички нас и че сме открили съвсем малка част от тайните му.

Това вълнение не може да се сравни с нищо друго.

Връщам се назад в годините и в паметта ми изплуват спектаклите, които съм правил...

Като режисьор – „Обърни се с гняв назад" с Иван Ласкин и Виктор Калев, „Макбет" с Ирини Жамбонас, Иван Ласкин, Георги Русев, „Били Лъжеца" с Ненчо Илчев и Стефания Колева...

И по-късно като автор – спектаклите „Криминале 2D" в НАТФИЗ със студентите на професор Атанас Атанасов, „Операцията" с Мариан Бачев и Орлин Горанов, „Островът" с Краси Радков, „Сънища" с Нора Караиванова, „Игра за двама" с Александър Кадиев и София Бобчева, „Българската литература накратко" с Ненчо Илчев, Стефани Ивайло и Златомир Молдовански, „Любовни истории" с Поля Йорданова, Таня Йоргова, Тодор Башиянов, Анатолий Ставрев...

И с годините вълнението нараства.

Дни преди премиерата на „Пътуване до Марс" виждам как актьорите намират своите сценични образи, как влизат в кожата на персонажите, как превръщат фантазиите ми в живи същества. Невероятно е.

Да живее театърът!

*От фейсбук