Асен Василев изгради своята кампания върху две позиции, за които може да му се наложи да плаща висока цена. За съжаление - и на всички нас ще се наложи. Първата позиция е претенцията за лидерство в реформирането на държавата. Подкрепена - но на второ място - от декларации за проевропейската ориентация на България. Но лидерство се постига с голям обществен и политически съюз - да призоваваш за 121 свои депутати в следващото НС означава да получиш не по-малко от 40-45 на сто от гласовете. За съжаление, по данни на текущите сондажи, Василев разполага с една четвърт от тези гласове. При това в комбинацията на една сложна коалиция - ППДБ, в която той направи всичко възможно да изостри междупартийните отношения до кресчендо. Неговият натиск при формиране на листите е само най-очевидния пример за това.

Втората позиция на Василев е претенцията за едно следващо НС, в което двамата отрицателни герои - Делян Пеевски и Бойко Борисов - да разполагат с по-малко от 80 депутати заедно. Очевидно защо - за да има шанс за формиране на парламентарно мнозинство от 160 депутати, способно да направи кадрова революция както в правосъдието, така и в редица други институции на властта, в които управляват отдавна просрочили мандатите си администратори и политици, повечето назначавани дори преди протестите от 2020 г. И тук идва един съдържателен въпрос. Ако за реформата в държавата достатъчното условие е отстраняване на ГЕРБ и ДПС от мнозинството, това на практика означава, че Асен Василев още от сега припознава за съюзници партията на Румен Радев, "Възраждане" на Костадинов и други - вече вероятни - участници в работата на следващото НС като БСП, Меч, Величие...

С всички тях Василев ще трябва да се споразумява за посоката на кадровата метла, до която очевидно се свежда неговата представа за антиолигархична реформа. Какво ще бъде това споразумение? Какви компромиси ще трябва да направят ППДБ за да попълнят с нови назначения институциите на правосъдието, сигурността и администрацията на държавата - споразумения с гореизброените Радев, Костадинов, Зарков...? По никакъв начин не желая да адвокатствам на ГЕРБ и ДПС в тази ситуация, но искам да задам основателен въпрос, свързан с осъществяването на една антиолигархична реформа. Какво значение ще има за реформата на държавата обстоятелството, че партии като тази на Радев, Костадинов и Зарков са на практика обвързани със следването на една по същество прокремълска политика в България? "Възраждане" - съвсем открито. Радев - през призиви за неутралитет и суверенизъм, от които мирише силно на орбанов проруски сателитизъм. БСП - по силата на над едновековната си геополитическа принадлежност - дори да е "украсена" с умерена проевропейска реторика.

Българската олигархична система не е преимуществено домашен, български феномен. Тя се формира окончателно през първите две десетилетия на нашия век благодарение на силните зависимости на посткомунистическия български елит (начело с милиционерските генерали) от хегемонията на руската постсъветска олигархия в сферите на енергетиката, контрола върху корупцията по високите етажи на властта, контрола върху българските специални служби и институции на сигирността. Както и от систематично разгърналата се хибридна - пропагандна война на Кремъл срещу България, която завоюва непренебрежими позиции в съзнанието на значителна част от българското общество. Как освобождаваш завладяната държава от корупция по високите етажи на властта и от олигархичен контрол, като се съюзяваш с ключови представители на кремълските политически платформи в България? Не твърдя, че ГЕРБ и ДПС са по-добра алтернатива за съюзници на тези, които претендират да са реформисти. Питам само какво очаквт Асен Василев и колегите му от едно общо мнозинство с Радев, "Възраждане" и БСП?

ППДБ се "опариха" от своята "сглобка" с Борисов и Пеевски. Преди всичко - поради своите стратегически грешки и недомислие. Те можеха да договорят частичен проект за реформа с притиснатия до стената след 2020 г. Борисов и да започнат промяната в институциите стъпка по стъпка. За съжаление, лидерите на ППДБ проявиха неразумен максимализъм, поставяйки конституционните промени в ядрото на своята коалиционна политика. За да ги постигнат, ГЕРБ им беше недостатъчен - трябваше да вземат "на борда" и Пеевски. Резултатите са известни. Защо се провали "сглобката" - защото Борисов и Пеевски са лоши хора? Кога разбрахме това?

Днес Асен Василев върви към повторение на този сценарий - и то едно към едно. Той смята, че ще принуди Радев - който очаква да получи около 1/3 от гласовете - както и Костадинов и Зарков, да се обединят около неговата представа за "освобождаване на завладяната държава", при положение, че всички тези господа са локални оператори на същия този великодържавен интерес, който превърна българската олигархична система в надежден инструмент за енергиен, институционален, корупционен и пропаганден контрол на Кремъл върху България. Аз не смятам, че Асен Василев е наивен или - не дай Боже - глупав човек. Точно обратното смятам. Тогава обаче остава единствената алтернативна възможност - Василев да смята за наивни и глупави нас самите, българските граждани, които искат реформа на държавата. Защото здравият разум ясно показва, че ако ППДБ смята да се довери на компанията Радев-Костадинов-Зарков § С-ие за да прави антиолигархична реформа, то резултатът ще бъде най-малко толкова плачевен, колкото и резултата от "сглобката". Аз смятам, че ще бъде по-плачевен.

Тук вече очаквам възмутените въпроси - "А ти какво искаш, пак ли с Бойко и Делян да отиде ППДБ?" Не, не предлагам подобна алтернатива. Аз искам само да припомня, че в сложни житейски и политически ситуации няма прости решения - нито има смисъл от преследване на илюзорни решения. Тук две неща е важно да се разберат. Първо - системата на олигархично завладяване на държавата не е персонална. Тя не изчезва тогава, когато просто отстраним нейните върхови оператори, а когато бъдат подрязани институционалните, финансови и организационни ресурси, които държат определени хора "мръсно богати" или с нелигитимна концентрация на власт. За това е необходима стратегия на поредни стъпки през един по-дълъг период от време. Не виждам такава стратегия подготвена от т.нар. реформатори. Второ, антиолигархичните приоритети на реформистките политици се осъществяват в среда на силно изострено противопоставяне между политическите движения на европейския - западен тип демокрация и на евразийския тип авторитаризъм и неоимпериализъм. В подобна среда е особено рисково да не тръгнем да гоним бълхите като запалим юргана.

Въпросът, с който Асен Василев и неговите колеги трябва да започнат своята кампания - преди всичко спрямо тях самите, е: "Какво трябва да се направи, за да се получи максимален изборен резултат в полза на една реформа на държавата?" Отговорът не се крие нито във вътрешнокоалиционните конфликти, нито в споделянето с публиката на илюзорни планове за парламентарни мнозинства, в които от прислужниците на Кремъл ще се очаква да подкрепят реформа, чрез която да се отстрани олигархията, наложена на България от техните командири в Москва.

От Фейсбук.