Йоси Леви Сфари: Колко ще продължи конфликтът зависи от Иран, не от Израел
Няма да чакаме Иран да изчерпи оръжията си, искаме гаранции, че няма да унищожи, казва израелският посланик
Иранците заслужават управление, което не потиска жените, не екзекутира хомосексуалисти, не изнасилва политически опоненти в затвора и не ослепява млади протестиращи
Най-бързият начин за прекратяване на този конфликт е Иран да спре атаките си и да се откаже от стратегията си за регионална ескалация.
Вместо да разделя региона, политиката на Иран всъщност сближава много страни в търсене на сътрудничество, стабилност и сигурност
- Ваше Превъзходителство, колко ще продължи тази война. Трябва ли да чакаме Иран да свърши ракетите и дроновете си, за да спре тя?
- Продължителността на конфликта не зависи от Израел, а от избора на Иран. В продължение на десетилетия иранският режим инвестира огромни ресурси в ракети, дронове и марионетни сили - проксита, както и в развитието на ядрени способности, насочени към евентуално производство на ядрени оръжия, чиято официално обявена цел е унищожаването на Израел и дестабилизирането на региона.
Израел не може да приеме реалност, в която режим, открито призоваващ за неговото премахване, продължава да изгражда инструментите за осъществяването на това намерение. Следователно целта на нашата държава не е да се чака, докато Иран „изчерпи" оръжията си, а да се гарантира, че способността му да заплашва Израел и региона е значително намалена.
За съжаление, войните продължават, докато съществуват причините за конфликта. Най-бързият начин за прекратяване на този конфликт е Иран да спре атаките си и да се откаже от стратегията си за регионална ескалация.
- Какъв край на тази война Израел ще сметне за победа?
- Успешен резултат за нас ще бъде, ако способността на Иран да заплашва Израел – директно или чрез посредници – е значително отслабена, включително амбициите му за ракети, дронове и ядрени оръжия, и че стратегическият баланс в региона се измества далеч от сплашване и ракетен терор.
В същото време е важно да се прави разлика между иранския режим и иранския народ. Израел и Съединените щати ясно заявиха, че иранският народ заслужава различно бъдеще от това, което му е наложено от този радикален режим, който брутално потиска собствените си граждани и съвсем наскоро уби десетки хиляди свои сънародници.
Надяваме се, че ще се появят условия иранският народ да вземе бъдещето си в свои ръце и да се освободи от този режим.
- Президентът Тръм обяви, че не държи в Иран да се установи демокрация, а да има лидер, приятелски настроен към САЩ и Израел. Това за Израел достатъчно ли е?
- Израел не смята да определя политическата система на други страни. Бъдещето на Иран в крайна сметка трябва да бъде решено от самия ирански народ. За Израел е важно нещо много основно: Иран да не се управлява от режим, чиято идеология е изградена върху враждебност, регионална агресия и декларирана цел за унищожаване на Израел.
Конфликтът на Израел не е с иранския народ. Иран е древна цивилизация със забележителна култура и талантливо население, което заслужава просперитет и нормални отношения със света. Те заслужават управление, което не потиска жените, не екзекутира хомосексуалисти, не изнасилва политически опоненти в затвора и не ослепява млади протестиращи, за да ги накаже за дечонстрациите. Преди всичко, те заслужават правителство, което не стреля по собствения си народ по улиците, за да управлява чрез страх и терор.
Надеждата ни е, че тази военна операция ще помогне за създаването на условия иранският народ да оформи собственото си бъдеще и да избере ръководство, което да се фокусира върху благосъстоянието на своите граждани и мирните отношения със съседите си.
- В отговор на атаката на САЩ и Израел Иран отговори като бомбардира арабски държави. Как е, според Вас, целта – да се накажат „предателите", което си сътрудничат със САЩ и Израел или да се създаде икономическа паника, която да накара света да натисне за спиране на войната?
- Стратегията на Иран отдавна се основава на сплашване и дестабилизация. Като се насочва към регионални държави, режимът се опитва да изпрати няколко послания едновременно: да накаже онези, които сътрудничат със Запада, да всява страх в региона и да създава глобален икономически натиск.
Но тези действия разкриват нещо важно: агресията на Иран не е насочена само срещу Израел. Тя заплашва много страни в Близкия изток и отвъд него. Именно затова международната общност трябва да разглежда тази криза не като изолиран конфликт между САЩ, Израел и Иран, а като част от по-широко предизвикателство, породено от режим, който използва ракети, проксита и терор като инструменти на политиката.
Никой не бива да се изненадва от ирационалния и опасен характер на политиките на иранския режим. В края на краищата, иранските оръжия – особено дроновете самоубийци – вече известно време бродят в небето на Европа, използвани при атаки срещу Украйна. Дроновете, които летят над Киев днес, са проектирани и произведени в Техеран. Това не е регионален проблем. Това е предизвикателство за глобалната сигурност.
- Възможно ли е така Иран да се опитва да обедини шиитите срещу сунитите и така да преначертае картата на ислямския свят като застане начело?
- Иран наистина се опитва от години да разшири влиянието си чрез сектантски мрежи и проксита в целия регион – от Ливан и Сирия до Ирак и Йемен. Тази стратегия е предназначена да показва сила, да дестабилизира съседните страни и да промени регионалния баланс.
Реалността днес обаче е почти обратната. Много арабски държави все повече осъзнават, че експанзионизмът на Иран заплашва техния суверенитет и стабилност. Вместо да разделя региона, политиката на Иран всъщност сближава много страни в търсене на сътрудничество, стабилност и сигурност.
- Колко дълго според Вас Китай и Русия няма да се месят – техните икономики много страдат от тази война.
- Ще трябва да попитате китайския и руския посланик за това. И двете страни вече представиха позициите си като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, като най-общо призовават за деескалация и връщане към дипломацията.
Призивите за стабилност са разбираеми. Но стабилността изисква справяне с това, което всъщност подкопава регионалната и международната сигурност: продължаващото използване, доставка и разпространение на ракети, дронове и милиции от иранския режим плюс продължаващите му усилия да се сдобие с ядрени оръжия.
- Имаше ли ракета, насочена към Турция по Ваша информация? НАТО потвърди, Иран отрече. Турция първо каза да, после прие, че е било грешка...
- Няма причина да се доверяваме на иранските изявления. Ето в събота иранският президент обяви, че Иран ще спре да атакува съседните страни и дори се извини за ударите. Но малко след това Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства бяха атакувани отново.Иранският режим лъже постоянно и без колебание. Именно затова от десетилетия е толкова трудно да се постигнат надеждни дипломатически споразумения с Техеран.
Иран изстреля ракети към територията на НАТО. Това е факт. Всичко останало е интерпретация.
- Турският министър на отбраната каза в интервю, че съществува, макар и много ограничена, възможност за пряк конфликт с Израел. Мислите ли, че е възможно?
- Самият турски министър на отбраната заяви, че вероятността от пряка военна конфронтация с Израел е много ниска и отбеляза, че механизмите за разрешаване на конфликти между нашите страни работят. Това е важен момент.Израел очевидно няма интерес от каквато и да е конфронтация с Турция, дори ако има въпроси, по които може да не сме съгласни. Турция е важна регионална сила и член на НАТО. Настоящите военни действия на Израел са насочени единствено към неутрализиране на заплахите, идващи от Иран и неговата мрежа от въоръжени марионетки. Тази ситуация би трябвало да напомни на страните в региона коя е истинската заплаха за регионалната стабилност – Иран.

