Отговорът четете в края на текста.

Сред рядко коментираните у нас "подробности" около специалната военна операция (СВО) по отвличане от Венецуела на терориста Мадуро, ятак на терористи от ХАМАС и "Хизбуллах", е неговата кубинска връзка.

Не е вратовръзка, някакъв аксесоар, макар тя да му би отивала по заслуги като на онази за иракския диктатор. Направо си е зависимост. Взаимна.

Става дума за кубинското комунистическо ноу хау (" я знаю как") в областта на репресиите срещу сънародници. Срещу тази услуга на кубинските другари Мадуро плаща(л) долари, спечелени от продажбата на петрол и наркотици.

Др. Мадуро е баснословно богат поклонник на банковата система на капиталистическа Швейцария, обявила днес запор над активите му в своите банки.

Кубинските другари обслужват режима на др. Мадуро с брутална жива сила, отгледана по съветски модел в една от най-жестоките диктатури в региона, иначе богат в исторически план на диктатори.

Кубинските другари са осигурявали специалисти по инквизиране на противници на режима. Не само са обучавали в подобни върховни постижения на съветския социализъм неговата разновидност под формата на местния чавизъм, но и са осигурявали личната охрана на бившия шофьор-Мордор, издигнал се чрез терор до върховен терорист на републиката.

Кубинските другари са изяли смъртоносни шамари на 3 януари. Десетки от тези наемници от личната охрана на охранения с милиони наркодолари Мадуро са били убити от американските командоси при акцията по отвличането на диктатора.

Има и политически американски контекст, олицетворяван от личността на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, натрупал още властова тежест наскоро като съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност.

Главният дипломат на републиката дипломатично се въздържа от ликуване, оставяйки тази привилегия на своя честолюбив работодател Тръмп. Но не може да бъде скрит фактът, че Рубио триумфира като потомък на бегълци от кубинския комунистически режим.

Възклицанието "бедната, бедната Куба", във връзка с очакванията този остров на несвободата да бъде връхлетян от ураган от драматични събития след като се разкачи от най-важния си източник на валута, е буквално отражение на действителността.

Тя е не просто мрачна, а направо катастрофална. Видно е само от една снимка от Хавана в наши дни.

Контрастът между днешната Куба и онази, която потопиха в мизерията на комунизма, не се нуждае от коментар-при цялото признаване на факта на неравенството в кубинското общество преди т.н. революция от съветски тип на този малък, но насилствено съветизиран от фанатизирани съветоподобия остров, превърнал се във витрина на провала на комунизма край бреговете на капитализма, към които през десетилетията хиляди кубинци бягаха доброволно с подръчни плавателни средства с риск за живота.

Преди "революцията" през 1958 г. Куба е страната в Латинска Америка с най-добрата асфалтирана пътна мрежа, с най-много супер маркети, с най-много чужди инвестиции и с най-модерното летище на континента. Радвала се е на висок стандарт на живот в класацията по основни показатели в сравнение с много европейски държави, да не говорим за периферните, като България.

От всички тези предимства пред регионалната конкуренция за просперитет я лишават с идеологическо облъчване и геополитическа употреба срещу САЩ съветските другари без да са я окупирали, какъвто е случаят с България, която, вече, освободена от съветската опека, днес е на светлинни години като осъществено "светло бъдеще" спрямо кубинските жалкари.

Така че днес сме настигнали и изпреварили (латино)американските другари. Отдавна и категорично. Дори сме по-напред от на глава от населението спрямо Южна Америка. Населението (ни) нехае за този факт, защото все така се сравнява завистливо с Америка.

Само си помислете какво икономическо джудже е спрямо България най-богатата на петролни залежи държава света, каквато е Венецуела. Беше лидер по богатство в Латинска Америка през 1980-та, днес е най-бедната на континента.

Данните за България показват БВП от $39,185 на глава от населението за 2024 година. България, освободена от съветските си пранги, член на НАТО и ЕС, е на 55 място от общо 191 държави. Това ни нарежда сред богатите 30% в световен мащаб.

*От фейсбук