Международното право сигурно на много хора им звучи много сложно. Нека го сведем до нашия елементарен човешки опит. Ако някой направи лошо на друг човек, той не отива с мачете или с нож, или с пушка да го гръмне, макар че и това се случва. Имплементирана, правова система. Тоест - ако някой е лош човек, то оплакваш се на съответните органи, те идват, правораздават и т.н. Такъв е и международният ред. Да, както и съдебната система у нас или навсякъде по света, той не е перфектен и невинаги виновните завършват с присъдата, която заслужават. Но е нещо, което предотвратява всеки да хване по една сопа и да ходи да троши главата на другия, само защото така е решил. Това заяви пред БНТ журналистът от "24 часа" Георги Милков.

"Има достатъчно хора, които търсят връзка, някакъв калъп на действие, който в някои отношения съвпада, в други се различава. Тъй като 60-те и 70-те са различни от времето, в което живеем днес. Но може би най-често цитираната операция, която на пръв поглед много съвпада с тази сега, е през декември 1989 година с пращането на военен екип в Панама и също така отвличането на генерал Мануел Нориега. Завеждането му в САЩ и изправянето му пред съд в Маями за обвинения в наркотрафик. Но това сравнение е удачно само донякъде. Ген. Нориега никога не е бил президент на Панама, той е бил шеф на хунтата, човек който е правил преврати и е седял в сянка, използвайки политически марионетки за това. Освен това, той още от 50-те години до 80-те, когато той реално взима истински властта, в продължение на 3 десетилетия той е агент на ЦРУ. И върши чудесни услуги на американците, за което са му заплатени милиони долари. И това не са конспирации. Той защитава интересите на САЩ не само в Панама, а въобще  цяла Латинска Америка. И разбира се най-голямото различие е, че светът през 1989 година не е светът от днес", посочи той. 

"И нещо много важно, ако говорим за американски стратегии и това какво се промени в Панама след свалянето на ген. Нориега и какво би могло да се промени във Венецуела. След отвличането на Мануел Нориега в Съединените щати, всъщност веднага след това американците "връщат" на власт човекът, който е спечелил месеци по-рано същата година изборите в Панама, които разбира се, Нориега не е признал. И оттам нататък започва един 5-годишен мандат на въпросния президент, от който хората не са доволни, защото очакванията им са излъгани, но така е положен пътят на демокрацията в тази част от "Задният двор" на САЩ. Тоест, ако сравняваме онова време с това, след отвличането на Мадуро сега, американците би трябвало да вземат Едмундо Гонсалес и да го инсталират на власт и съответно Венецуела да тръгне по трудния път на демократично възстановяване", заяви журналистът. 

"Само, че това, което досега виждаме, че президентът Тръмп е избрал като тактика, е да работи с режима на Мадуро. Всъщност той само взе Мадуро и жена му и ги отведе в САЩ. Целият апарат за сигурност си остана там", допълни Милков. 

Според него производството на драма в Латинска Америка е било винаги на доста високо ниво.

"Вероятно българският народ би могъл да се раздели и да коментира и през 1989 година за бъдещето на Панама, без да гледа трудния път, който на него му предстои да извърви в собственото си демократично развитие. Но тогава нямаше социални мрежи. Едни хвърлят цветя и гирлянди, други кълнат. Това няма никакво значение. Хората са свободни да коментират, каквото решат в социалните мрежи и го правят. Въпросът за нарушаването на международното право седи и няма как да бъде отместен настрана, защото в този тип на действие по света има всякакви безобразни диктатори", каза Милков.