• Георги Стайков - разбойник №1 в региона, е ликвидиран край Димотика
• За 1922-1923 г. в България са гласувани 20 млн. лв. за преследване на гангстерски групи, които върлуват

Гръцки стражари успяват да ликвидират Георги Стайков, определян като най-големия разбойник в Източните Родопи през 20-те години на XX век.

За 5 години престъпникът успява да задигне пари и стока за милиони левове, а на съвестта му тежат няколко убийства, включително и на две деца. Срещу Георги Стайков има издадени две смъртни присъди от българския съд, а за главата му държавата обявява награда от 200 хил. лв.

Разбойникът действа от 1922 до 1927 г., когато грабежите и терорът над мирното население са ежедневие, пише Вълчо Златилов в "Разбойничеството в Източните Родопи". Точно в този период, след Ньойския договор, в страната цари беззаконие и хаос. Това е и причината да бъде  

приет специален нов Закон за изтребление на разбойниците, обнародван през декември 1922 г.,

който заменя Закона за изтребление на разбойничеството от 1887 г.
За да е ефективен, за бюджетната 1922-1923 г. са гласувани 20 млн. лв. за преследване на разбойническите банди, които върлуват в страната. За разлика от повечето разбойници Георги Стайков произхожда от заможно семейство. Роден е през 1895 г. в Ортакьой, днешен Ивайловград. Баща му е българин от село Покрован, а майка му е гъркиня.

Георги Стайков завършва гимназия в Одрин, а след това и бубарско училище в Северна България, защото баща му се занимава с бубарство. След завръщането си в Ортакьой

младият мъж започва работа в местното мирово съдилище. Занимава се и с политика

и е в ръководството на местната структура на Демократическата партия.
През 1922 г. част от селата в района между Ортакьой и Димотика са предадени на Гърция. В тези населени места бащата на Георги Стайков е давал на кредит бубено семе. Синът се наема да събере част от вземанията, прекосявайки нелегално българо-гръцката граница.

При едно от завръщанията си в България Георги Стайков е заловен от българските граничари и е въдворен във вътрешността на страната. Когато се завръща в родния си град, вдига скандал на баща си. Краде от обора една крава и един катър и бяга в Гърция.

Според гръцкия изследовател Василис Михайлидис причината за карането между баща и син е жена. Георги Стайков се сгодил без разрешение за мома на име Деспина. Когато родителите му научават за годежа, последвал скандал, след който младият мъж напуска бащиния дом.

Не след дълго се захваща с разбойничество. Става известен и в България, и в Гърция като Алтъндишлията (в превод от турски алтън е злато, а диш - зъб) заради златните зъби на двете му челюсти, които се показвали, когато говори или усмихва.

Първият удар на Георги Стайков е през юли 1922 г.

Той успява да задигне 4 държавни коня и да избяга с тях в Гърция. Месец по-късно Алтъндишлията отвлича стадо добитък, но е разпознат от децата пастирчета. Разбойникът не се поколебава и стреля по тях. Две от момчетата са убити, а третото е ранено. Оцелялото пастирче успява да стигне до селото, където местните организират потеря. Застигат Алтъндишлията и той е принуден да зареже добитъка, за да може да се спаси, пресичайки границата с Гърция.  

В началото на 1923 г. разбойникът се завръща в България и се установява в родното село на баща си Покрован, но е издаден на полицията от сестрата на баща си, заловен е и разследван.

В броя си от 18 ноември същата година в. "Борба" пише за бягството на Георги Стайков и още един задържан. Те били конвоирани от двама стражари от хасковското околийско управление, за да бъдат предадени на съдебните власти.

"Георги Стайков е известен разбойник, автор на много грабежи и убийства,

за които прокурорът в обвинителния акт иска смъртното му наказание", пише вестникът.

Край хасковското село Конуш конвоят е нападнат от въоръжена група. Завързва се престрелка, при която единият от стражарите е убит, а другият - ранен. Арестантите успяват да избягат заедно с нападателите. Предполага се, че конвоят е ударен от друг разбойник Кафалията, с когото Алтъндишлията е имал съвместни обири.

Другата версия е, че въоръжената група е била на Митьо Ганев, при когото Георги Стайков се присъединил за известно време и натрупал богат опит в обирите.

След бягството Георги Стайков се установява в гръцкия град Димотика. Там успява да набере хора за нова банда. Според свидетелствата на местни жители от онова време, събрани от Василис Михайлидис,

Стайков е бил популярен с това, че е грабил от богатите и е давал на бедните

Местна легенда разказва как е дарил със златни монети момичета от бедно гръцко семейство, които не можели да се задомят, защото нямали зестра.

"Горко на всеки, който се осмели да вземе златото от момичетата, ще има работа с мен", предупредил разбойникът.

За популярността на Георги Стайков сред жителите на Димотика пише и друг гръцки изследовател Пантелис Атанасиадис. Той посочва също, че любимото място за действие на разбойника и хората му била гориста местност край днешния гръцки град Орестиада. В района дори има могила, която местните наричат Стайкова могила.

Най-крупния си удар Алтъндишлията прави през лятото на 1924 г. Бандата успява да ограби пощенския фургон, в който превозват 602 000 лв. за Земеделската банка. При обира е убит полицаят, придружавал колата. През същата година са регистрирани още няколко удара, извършени от Георги и хората му.

Изследователите и от двете страни на границата са категорични, че разбойникът е

имал голяма мрежа от ятаци, които не само го укривали и му помагали, но и му давали информация

за придвижването на по-крупни търговци, както и за организираните за залавянето му хайки. Георги Стайков е поддържал добри отношения с представители на властта, включително и с военни, и от гръцката, и от българската страна, които са и причината да може да прекосява границата безпрепятствено. 

"На 31 януари 1925 г. в местността Кюмюрлъците до село Асърлъка разбойниците ограбват около 20 души пътници (предимно учители и селяни), 6 коня и сума от 50 000 лв.", пише Вълчо Златилов. Той посочва, че

след този обир набезите на бандата временно спират 

Причината е, че българските власти искат от гръцките екстрадицията на разбойника, който е получил задочно и втора смъртна присъда. Георги Стайков е арестуван два пъти от гръцките власти, като след втория арест е интерниран на остров Сирос, откъдето бяга след няколко месеца и отново се захваща с грабежи.

Заради здравословни проблеми през 1926 г. Алтъндишлията временно се отказва от разбойничеството

и се заселва за кратко в Солун.

Няколко месеца по-късно Георги Стайков се появява отново в Източните Родопи и извършва няколко удара, при които успява да ограби над 1 млн. лв. При един от грабежите отново извършва убийство.

През март 1927 г. Алтъндишлията решава да скъса с разбойничеството и дори пише писмо до околийския началник на Ортакьой, в което обявява, че повече няма да стъпи на българска територия.

Георги Стайков повече не пресича границата с България, но причината за това е убийството му от гръцките власти на 30 март 1927 г.

"Убийството на най-големия разбойник, за чиято глава българското правителство бе определило 200 хил. лв.,

е извършено от полицейски пристав в Димотика. Разбойникът е бил ранен и когато приставът отишъл да го види, той уж се опитал да стреля срещу него, поради което полицаят го убил. У него и убития му другар са намерени около 1 млн. лв. Напоследък вследствие постъпките на нашето правителство гръцките власти, които покровителствуваха Стайкова, са получили нареждания да го убият", пише в броя си от 2 април 1927 г. пловдивският в. "Юг".  

Според публикация в същото издание от 14 април "Нашето правителство бе направило постъпки в Атина сумите, които са намерени у убития разбойник Георги Стайков, да бъдат предадени, понеже са ограбени от разни лица в българска територия. От Атина е отговорено, че за убийството и престъпленията на Стайков се води съдебна анкета и че заинтересованите лица ще могат да предявят своите претенции пред съответните съдебни власти".

Според изследването на Вълчо Златилов разбойникът е застрелян от гръцки стражари на гара Кулели. При опит да се качи във влака за Комотини заедно с двама от хората си Алтъндишлията е разпознат. При завързалата се престрелка Георги е ранен 2 пъти в крака, след което той и един от придружителите му са убити, а третият е задържан. Василис Михайлидис твърди, че

разбойникът бил разпознат от евреина Якоб Цивре, собственик на копринена
фабрика в Суфли,

който уведомил гръцките власти. Ликвидирането на Георги е станало между селата Лира и Филакто, където тримата бандити са били обградени от гръцки стражари. Трупът на Георги Стайков е откаран в Димотика за разпознаване.

"Научавайки за смъртта му, българските погранични власти в Ивайловградска околия настояват пред гръцките си колеги удостоверяването на самоличността на убития разбойник да стане чрез предоставяне на главата му на един от пограничните постове, където е добре познат. Въпреки безспорните доказателства за неговата смърт обаче властите още дълго време считат, че неуловимият за тях разбойник все още е жив, и дори му приписват някои извършени по-късно от неизвестни лица обири", пише Вълчо Златилов.

Според Атанасиадис смъртта на разбойника е била възпята от населението в района на Димотика. В песента се пеело: "Когато българите разбраха, всички празнуваха. Когато димотийците разбара, бяха облечени в черно". Алтъндишлията е погребан в гробището на Димотика край параклиса "Св. Пантелеймон".