Не, така кратко писателят Захари Карабашлиев отговори в Добрич на въпрос дали бил се съгласил да е кандидат за президент. Името му се спряга от месеци. Той беше в Добрич за откриването на фотодокументалната изложба „Възвръщането на Южна Добруджа".

 „Ние малко сме изтласкали през годините от историческия разказ за България Добруджа, определяйки я като житницата на България. А истината е, че това е началото на България. Тук започва истинската българщина. Неслучайно казвам тази дума, която сега се използва по всякакъв възможен патриотарски начин. Тази дума – българщина, я използва и цар Борис III в словото си за възвръщането на Южна Добруджа към България, когато поздравява войниците", каза Захари Карабашлиев на откриването на изложбата. Тя включва 30 постера, в които са поместени 84 фотографии, проследяващи пътя на Гвардейския на Н.В. Конен полк в Южна Добруджа през периода 8 септември - 3 октомври 1940 г. и показва възторжения прием на населението. Изложбата е посветена на 85 години от присъединяването й към пределите на родината и на 75-годишнината от основаването на регионалната библиотека „Дора Габе".

„Когато си спомняме хубавото, което се е случило в нашата държава, ще можем да очакваме нещо подобно и от сегашните държавници – и ще имаме право да го очакваме, защото, щом е можело, може и сега", заяви писателят.

Писателят видя в изложбата снимка на село Крумово и разказа своята лична история.

„Село Крумово, където съм прекарал всяка свободна ваканция, всяка събота и неделя, е отразено в някои от тези кадри. Къщата на моите баба и дядо беше последната в селото, а отвъд нея имаше градина с царевица, а след нея бузлук, където пасяха животни и играехме като деца. Имах куче, което връзвах за един камък, оформен като блок с цифри, изписани на него.

От дядо си разбрах, че това е граничен камък. Запитах го – как така, границата с Румъния не е ли далеч. „Тогава беше точно тук", каза дядо", сподели писателят.  По думите му именно тогава се заражда и неговият интерес към това какво е граница и чужда държава.