Дим в джобовете

Токио те учи на странни неща. Например, че да запалиш цигара, където и да си, не е малък бунт, а просто... невъзпитание.

Вървя из квартала ни — хиляди туристи, минувачи, неонови екрани колкото сгради, и нито една струйка дим. В ресторанта — същото. В хотелските стаи — забранено (има обаче и хотели с обособени етажи или стаи, в които се пуши и могат да бъдат резервирани предварително). Дори на улицата, ако не си в специално обозначена зона за пушачи, много рядко, припалил цигара, вървейки, някой ще ти се усмихне учтиво и в краен случай ще ти посочи табелката.

Почти подтичвам. Положението е SOS:

"Къде, по дяволите, пушат тук?" — ме питат тук българска семейна двойка и техен приятел от Лондон - туристи и проятели от ФБ. Ако не бях бързо се намесила, щяха да бъдат глобени ( доста изнервени и грубо си търсеха "правото").

Обяснявам след бърза справка в айфона, че над последния етаж, на дека (покрива) на хотела им. Там! Обозначено е кратко - с пепелник.

Не може обаче, внимателно обяснявам, да седнеш на стълбите на Международната християнска църква на една от най-красивите и скъпи улици (писала съм и снимки има за нея в книгите ми - Омоте сандо) и тримата да си пушат. Единият вече е смачкал с маратонката си първия фас до себе си и блажено дърпа от следващата.

Сетих се за една японска поговорка: „出る杭は打たれるОзначава: не излизай извън общото и общоприетото, не нарушавай хармонията.

Законът съществува от 2020 с изменение за мерките срещу здравните вреди от тютюнопушенето, тоест в сила точно преди Олимпиадата. Но културата е по-стара. Тук не пушиш не защото те е страх от глоба. Не пушиш, защото другите не пушат, където заварят. И това е достатъчно.

Вечерта се качваме на покрива да се убедят, че има място за пушене. Смятат, че само моята тераса е спасението. Опровергавам. Самотен японец тъкмо гаси цигара, в полу гръб е, покланя се леко — на никого — и изчезва в асансьора.

Разбирам: дори бунтът им е учтив.​​​​​​​​​​​​​​​​

А днешната случка с тримата българи бе между двете големи улици, които Омоте сандо пресича - Аояма доури и Мейджи. Преброих и снимах няколко обособени места за пушене. Общо от двете срани са осем. Това е все едно разстоянието по "Витошка" - отсечката между "Патриарха" и "Солунска".

Слава Богу, досега мой сънародник, а аз срещам десетки (благодаря, че носите книги за автограф), даже стотици, имайки предвид и все по-честите международни круизи през тази година понякога се срещам с 50-60 сънародници и за моя радост - фенове! Чудни хора има между тях!

Радвам се да идват още и още! Защото една страна в тази част на света е и среща на първо място с хората, чистия въздух, безплатните тоалетни в магазините и кафенетата през двайсет метра, учтивите полицаи, добронамерените японци на всякаква възраст, които за нищо на света не биха ни се скарали или направили остра забележка, качествената храна, точни до секунди метро и автобуси, никъде бакшиши, спретнати таксиметрови шофьори в чисти таксита, евтини заведения, бързо и отлично обслужване.

Търпеливи и възпитани.

(От фейсбук)