Стрелбата по деца струвала на богатите чужденци повече

Убийството на малката Ирина Чисик по време на обсадата на Сараево остава символ на ужаса в града. Сега обаче се появяват ужасяващи твърдения, че по време на войната богати чужденци са пътували до Сараево, за да участват в „човешко сафари" – плащали са, за да стрелят по невъоръжени цивилни, включително деца, превръщайки най-дългата обсада в историята на модерните войни в сцена на ужасяващо насилие за забавление, пише "Дейли мейл".

Четири дни след първия си рожден ден през 1993 г., майката и бащата на Ирина Чисик я изнесли на разходка из военизирания град Сараево. Според свидетели денят бил красив, освен постоянната заплаха от снаряди и куршуми, които падали от околните хълмове и правели въздуха почти смъртоносен.

Докато Ирина била сгушена в ръцете на майка си, снайперски куршум я улучил. Малкото ѝ тяло не успяло да се възстанови от травмата и тя починала в болница няколко часа по-късно. Ирина е една от 11 541 жертви, сред които 1601 деца, убити между 1992 и 1996 г. по време на обсадата на Сараево от сръбски войски. По време на конфликта са извършвани военни престъпления, включително целенасочено обстрелване на цивилни.

Безразборното кърваво насилие в Сараево обаче може би не е било извършено единствено от босненско-сръбските милиции, а и от обикновени цивилни, търсещи тръпка. Според твърдения, разследвани от италианските власти, богати чужденци плащали значителни суми, за да „преживеят фантазиите си" чрез пътувания до Сараево през уикендите и участие в така наречено „човешко сафари".

В ужасяващи подробности делото твърди, че военни туристи от Италия, Канада, Русия и САЩ харчели между 70 000 и 88 000 паунда, за да участват в „лов на хора", дори плащайки допълнително за убийство на непълнолетни. Докато италианското разследване е ново, слуховете за чужденци, участващи в кървави убийства в Сараево, циркулират повече от десетилетие – и сега истината може най-накрая да излезе наяве.

Историята на малката Ирина Чисик остава болезнено напомняне за цената на войната и за тъмните страни на човешкото любопитство и жестокост.

През 2007 г. Джон Джордан, бивш моряк на САЩ, се изправи пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, за да свидетелства пред ООН.

Там ветеранът направи шокиращи твърдения за времето си като доброволец на ООН – пожарникар в Сараево, столицата на военизираната Босна и Херцеговина, между 1992 и 1995 г.

Кризата започна, когато босненско-сръбските сили – възмутени от решението на Босна и Херцеговина да се отдели от федерална Югославия, обсадиха града за 44 месеца, като прекъснаха доставките на храна и електричество и подпалиха цели квартали с артилерийски обстрел.

Джордан се намирал в Сараево по време на най-дългата обсада в историята на модерните войни, за да помага на цивилните, и години по-късно свидетелства за ужасите, които е наблюдавал.

Процесът доведе до присъдата на босненско-сръбския генерал Драгомир Милошевич – 33 години затвор за убийство, нечовешко отношение и организиране на кампания на терор, която отне живота на хиляди, предимно мюсюлмани.

„В Сараево нямаше безопасно място", заключи съдията Патрик Робинсън. „Можеше да бъдеш убит или ранен навсякъде и по всяко време."

Джордан разказа за множество зверства, включително безразборното насочване на сръбските войници срещу невъоръжени жители. Той самият бил улучен в гърдите, докато реагирал на пожар на фронтовата линия, северно от територията на босненско-сръбския район Грбавица.

Ветеранът свидетелства и за ужасяваща стратегия на сръбските стрелци: целели най-младите в семейството, за да „нанесат най-голяма болка на оцелелите".

„Ако възрастен и дете вървят заедно, детето ще бъде простреляно. Ако семейство върви заедно - най-младият. В тълпа от момичета изглежда най-привлекателното ще бъде простреляно", сподели той в показанията си.

Джордан направи и друго мрачно твърдение, все още непотвърдено в съдебна зала: че Сараево е било пълно с „туристи-стрелци" с ловни оръжия, дошли от чужбина и плащали високи суми, за да стрелят по цивилни за сръбската страна като част от „уикенд забавление".

„Бях свидетел на повече от един случай, в който персонал, който според мен не изглеждаше местен по облеклото, по оръжията, които носеха, и по начина, по който бяха водени от местните", свидетелства Джон Джордан в съда. Когато съдията поиска подробности, той уточни, че тези „туристи стрелци" носели комбиниран „гражданско-военен" стил облекло, различаващ ги от сръбските бойци, и използвали оръжия, „по-подходящи за лов на глигани в Черната гора, отколкото за градски бой на Балканите".

Джордан добави, че чужденците изглеждали „напълно непознати" с града и били забелязвани „буквално водени за ръка из район от хора, които го познават добре".

Въпреки това, свидетелството на ветерана нямало тежест в съда. Той призна, че „никога всъщност не е виждал някой да стреля", но твърдеше, че е виждал въоръжените чужденци в района на Грбавица и други квартали.

Все пак твърденията на Джордан не изчезнаха и продължиха да предизвикват интерес и спекулации с течение на времето.

Макар концепцията за „човешко сафари" да изглежда почти невероятна, тя не е несъвместима с нивото на жестокост, доказано в Сараево, където главната улица – булевард „Меша Селимович" – била наричана „Снайперската алея" заради високия риск от смърт при преминаването ѝ.

Убийствата за спорт обаче не са единствено слухове: руският националист Едуард Лимонов е заснет през 1992 г. да стреля с картечница по обсадения град в документалния филм на носителя на награда BAFTA Павел Павиковски „Сръбски епоси". Лимонов бил в компанията на босненско-сръбския лидер Радован Караджич, който по-късно получи 40 години затвор за геноцид на процес в Хага през 2016 г., където клипът от филма беше показан.

Година по-късно Ратко Младич – известен като „Касапина на Босна" заради ръководството на силите по време на масовото убийство на 8 000 босненски мюсюлмани в Сребреница – беше осъден на доживотен затвор.

Шокиращите твърдения за чужденци, участващи в кървавите атаки в Сараево, отново се появиха през 2022 г.

Тогава словенският режисьор Миран Зупанич пусна документален филм със заглавие „Сараево сафари", събирайки свидетелства от очевидци, които твърдят, че са виждали подобна дейност на живо.

Един от интервюираните бе анонимен словенец, който е работил като офицер по разузнаването за САЩ по време на балканските войни и твърди, че е посещавал Босна около 35 пъти между 1992 и 1994 г.

Описвайки чужденците, участващи в „сафарито" – които е видял седем – бившият агент казва, че те били от „висшите етажи".

„Тези хора определено не бяха обикновени. Те бяха на високи позиции, защитени... хора, които след като имат всичко, търсят друга тръпка и си казват: 'Защо да не стрелям сега по дете или възрастен в Сараево и да изпитам удоволствие? Няма да убивам само животни'", разказва той.

„Не чух цените. Знам само, че беше ужасно скъпо, а цената за дете била още по-висока," добавя той.

В дълго описание свидетелят разказва как бил поканен на едно от сафари-тръгванията и е придружен в военен джип, след като му били предоставени бронежилетка, каска и зелен униформен костюм.

„Казаха ми, че ще ми покажат близките позиции на техните войници," разказва той, но джипът спрял пред сграда и той забелязал нещо необичайно относно т.нар. войници.

„Там видях трима господа, чиито лица веднага ми казаха, че не са от Босна, не са сърби, не са черногорци – трябва да са от Запада. Един от тях дори изглеждаше руснак. Можех да позная по лицето. Те бяха подготвени: виждаше се, че нещо ще се случи. Първо мислех, че са чуждестранни журналисти... После свързах точките. Тези мъже едва ли чакаха да дойдат и да направят нещо," споделя той.

Той описва как групата била отведена от джиповете в две „камуфлажни" стаи, откъдето участниците – подпомагани от наблюдатели – стреляли по цивилни от въртящи се позиции, включително жени и деца.

„Бях ужасен от това сафари. Това е върхът на развратността. Толкова насилствено, нечовешко убиване," разказва бившият офицер.

Дори му предложили да участва. „Искаш ли нещо пълно с адреналин?" попитал служителят, но той твърди, че отказал.

„Имах свои собствени бинокли, за да гледам. След като човекът стреляше, жертвата падаше. Повечето попадения бяха в гърдите, защото главата е по-трудна за удар. Но видях и попадение в главата. От това разбрах, че са много добри ловци," разказва той за едно от убийствата.

Анонимният свидетел каза, че сръбските сили му наредили „никога да не повтаря" нещата, които е видял – инциденти, които той описва като „тъмната страна" на войната.

Но самите богати туристи изглеждали безразлични и откъснати от ужаса. „Стреляхте трофейния си изстрел и си тръгвахте вкъщи," разказва бившият агент, потресен от тяхното безразличие.

Свидетелят описва предполагаемия маршрут на чужденците: те летели от Триест в североизточна Италия до Белград, където хеликоптери ги транспортирали до Палей – град под контрол на босненско-сръбските сили. Оттам те били закарани до позиции близо до Сараево.

Друг свидетел във филма е разузнавач от босненската армия на име Един Субашич, който събирал информация за предполагаемите уикенд-снайпери от пленен сръбски войник.

„Анализирах информацията доколкото беше възможно и написах обобщение, заключение, че това е нов феномен на бойното поле в Сараево," казва той.

„Ставаше дума за специфичен тип враг, за чужденци, които не са истински врагове във войната [...] но са реална опасност."

Субашич твърди, че открил т.нар. сафари в края на 1993 г. и след това предал информацията на италианското военно разузнаване Sismi в началото на 1994 г.

Няколко месеца по-късно Sismi потвърдило докладите, че „сафари" туристи летят от Триест и след това пътуват до хълмовете над Сараево, за да участват в снайперски нападения.

„Спряхме го и няма да има повече сафари," било казано на офицера, според новинарската агенция Ansa, и пътуванията скоро били прекратени.

Но приемам реакциите като част от процеса. Ако разкриете такава история, можете да очаквате и негативни реакции," каза режисьорът Миран Зупанич пред DW.

В същото време други бяха ужасени от твърденията и поискаха действия, като тогавашната кметица на Сараево Бенджамина Карич, която подаде наказателни обвинения срещу „неизвестни лица", разпространявали смърт в града.

„Моят дълг е да реагирам по този начин спрямо фактите, изложени в документалния филм „Сараево сафари"," написа тя в X (бившият Twitter), преди разследването да се забави.

Но италиански писател и журналист наскоро възобнови случая, настоявайки властите да разследват какво всъщност се е случвало, когато туристи пътували до разореното от войната Сараево през 1990-те.

„Говорим за богати хора, с репутация, предприемачи, които по време на обсадата на Сараево плащали, за да могат да убиват беззащитни цивилни," заяви Ецио Гавацени, който подаде ново съдебно оплакване до италианските магистрати, пред La Repubblica.

„Те тръгвали от Триест за лов на хора. После се връщали и продължавали нормалния си живот, уважавани в очите на всички.

„Хора с пристрастие към оръжията, за да се разтоварят, които предпочитат да заспиват с пушка, с пари на разположение и с правилните контакти на посредници между Италия и Сърбия. Това е безразличието на злото: да станеш Бог и да останеш ненаказан."

Журналистът Ецио Гавацени разказва, че още като дете е чел статии, които намекват, че туристи-снайпери са били разположени по хълмовете над Сараево, където е била сръбската армия.

„Това ме порази и го запазих в ума си," казва той, добавяйки, че документалният филм на Миран Зупанич възобновил интереса му. „Изкарах си нервите на половината свят – както босненски, така и италиански източници," допълва Гавацени, като отбелязва, че сърбите „не приемат" тези твърдения.

Главният прокурор Алесандро Гобис е инструктиран да издири италианците, които между 1993 и 1995 г. уж са убивали невъоръжени цивилни „за забавление". Обвинението е убийство, утежнено с жестокост.

Гавацени работи заедно с адвокат Никола Бригида и бившия съдия Гуидо Салвини, като твърди, че е събрал редица свидетели, които ще дадат показания, включително бившия босненски агент Един Субашич и италианските официални лица, които са били уведомени за твърденията още през 1994 г.

Журналистът посочва, че е бил контактуван от италианец, който е чул шефа си да говори за „лов на хора" и предполага, че има поне още сто чужденци, които са правили същите уикенд пътувания.

Според него туристите са имали специфичен профил: богати, с дясно политическо убеждение и страст към оръжията и лова.

„Всичко беше организирано," казва той пред Ansa. „Босненското разузнаване вярвало, че Сръбската държавна сигурност стои зад всичко."

Йовича Станишич, сръбски официален служител, осъден за военни престъпления за ролята си в планове за етническо прочистване на части от Босна и Хърватия, „е играл ключова роля в службата," добавя Гавацени.

Докато разследването засега е ограничено до Италия, смелата правна инициатива на Гавацени е вдъхновила движение и се очаква и други държави да последват примера в търсенето на истината за предполагаемите „човешки сафари".

След подаването на жалбата, американската конгресменка Ана Паулина Луна заяви, че е започнала разследване на предполагаемия „туризъм на убийствата", като в X написа, че е в контакт с босненското консулство и италианското посолство.

„Да плащаш пари, за да стреляш по цивилни – и още по-лошо, по деца – е ниво на зло, което нашата страна не може и няма да толерира," написа тя.

„Италианското и босненското правителство ще споделят цялата налична информация за всички американци, които могат да бъдат замесени. Ако има американци, които са участвали в това, те трябва да бъдат обвинени и съдени."

От друга страна, след излизането на документалния филм на Зупанич, сръбски ветерани категорично отхвърлиха обвиненията като лъжи.