Пирамидата пред Лувъра поразително прилича на наша композиция, наречена "Родни Балкани"

Преди 50 години държавното ръководство на България избира Ловеч за монтирането на най-модерната за времето си композиция - павилиона от “Експо 70” в Япония.

Проектът е грандиозен и предвижда изграждането на комплекс, какъвто няма не само в България, а и в нито една страна от соцлагера.

Предисторията на това невиждано по мащабите си и напредничаво мислене дело започва с поканата за участие в световното изложение “Експо'70”, което България получава в края на 1966 г.

Добре запознати с хронологията на събитията разказват, а в архивите е отбелязано, че по предложение на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП “намира за целесъобразно това участие”. През декември 1967 г. с разпореждане на МС се създава правителствен комитет за подготовката и провеждането на българското участие начело със зам.-председателя на МС и министър на външната търговия Лъчезар Аврамов. Членове пък стават ръководителите на най-важните министерства и комитети.

Шансът да бъдат показани пред света постиженията на социализма в малка България мобилизира целия политическия елит. А и това е първото ни участие на световно изложение със собствен павилион.

Тогавашният ни посланик в Япония Начо Папазов е натоварен с нелеката задача да информира местните за съществуването на България, за която до този момент те дори не са чували. С тази отговорна мисия на острова гастролират наши артисти, певци и спортисти. Сред тях са Лили Иванова, националният ни волейболен отбор и футболният тим на “Черно море”.

За подготовка на българското участие на изложението е учреден специален правителствен комитет през декември 1967 г. Видът на българския павилион е одобрен след провеждане на национален конкурс в два етапа. Конкурсът от април 1968 г. за архитектурно-пространственото решение на павилиона е спечелен от колектив на “Туристпроект”, в който участват архитектите Тодор Кожухаров, Л. Трайков, Евл. Цветков и П. Хаджов. За идейно-художественото оформление е формиран колектив с консултант Димитър Механджийски и съветник големият ни художник Дечко Узунов.

Проектът представя павилиона във вид на три синкави пирамиди от стъкло и алуминий, символизиращи планината, на която е кръстен и Балканският полуостров. Затова конструкцията е наречена “Родни Балкани”. В Япония на територията на изложението павилионът е построен от японската фирма “Шимизу Констракшън Лимитед” на площ 1400 кв. м, като изложбената площ заема 1300 кв. м.

През 1970 г. по повод предстоящото в Япония събитие е издадена пощенската марка, пусната в продажба на 20 февруари същата година.

Един от живите организатори на българското участие на “Експо'70” Христо Чамов описва спомените си така: “Изложението бе открито на 14 март 1970 г. и бе закрито на 13 септември. В него участие вземат 77 страни, 10 територии, провинции, щати и градове и 4 международни организации на площ от 3300 хил. кв. м на главния японски остров Хоншю. Изложението премина под девиза “Прогрес и хармония за човечеството” и е посетено от 50 млн. японско население и около 1 млн. чужденци.”

Главният проектант на изложението, известният проф. Кензо Танге, е удивен от модерната архитектура и дава висока оценка на българските архитекти, успели да оползотворят максимално добре и ефектно отреденото им пространство за експозиция. Генералният секретар на “Експо '70” Набуо Имеда пък окачествява българската изложбена композиция като истинска изненада на изкуството, уникално творение на архитекти и инженери, сполучливо представили силата и волята на своя народ. “Павилионът е наистина цвете в големия букет на изложението”, не пести похвалите си Имеда.

По предложение на отдел “Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП Политбюро взема решение всички, взели участие в подготовката, да бъдат наградени с Димитровска награда. Това признание е напълно резонно, тъй като по всеобщо мнение българският павилион е сред най-атрактивните на изложението и е посетен от 9,3 млн. души.

Нашето участие в “Експо'70” преминава под мотото “25 години социалистическа власт в България”. Постиженията на страната ни са демонстрирани чрез прожекции на осем киноекрана. Сред посетилите павилиона ни се откроява японският император Хирохито, престолонаследникът Акихито и цялата императорска фамилия, четирима министри, над 100 депутати, кметове и губернатори, общественици, културни дейци, лидерите на социалистическата и комунистическата партия на Япония. Десетки радио и телевизионни предавания и над 1500 публикации в печата отразяват българското участие.

Кулминацията в родното представяне е определеният за ден на България 20 май. Изпълнена е програма с участието на Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”, Софийския мъжки камерен хор, националния отбор по художествена гимнастика и др. В същия ден в София и на изложението в Осака е пуснато в продажба второ филателно издание, отбелязващо българското участие на световния форум. Според протокола присъства наша делегация от 9 души начело с председателя на МС Тодор Живков. Отделно “Експо '70” е посетено и от други три наши неофициални делегации, водени от партийния и държавен елит, културтрегери и учени. Самият Живков гостува от 18 до 25 май, като това е първото посещение на министър-председател от соцстрана в Япония и обяснява интереса към него. Той има официални срещи с император Хирохито и с премиера Ейсаку Сато.

“Експо '70” буквално разтърсва Живков. По-късно той си спомня, че отначало отношението му към Япония било като към капиталистическа страна, което предполагало “пълно отрицание на тамошната обстановка и обществен строй”. Но в мемоарите си от 1997 г. признава: “Едва след посещението ми на “Експо '70” осъзнах напълно нашето гибелно изоставане от напредналите капиталистически страни... Започнаха сериозно да ме гнетят недъзите на социалистическата система... В Япония се почувствах смазан, развитието ѝ беше главозамайващо... Това беше действително икономическо чудо”.

Преживеният потрес подтиква Тодор Живков към доста смел ход. На връщане той отсяда в гр. Хабаровск в бившия СССР, откъдето изпраща докладна записка на съветския лидер Леонид Брежнев. В нея той споделя впечатленията си, като акцентира върху “катастрофалното изоставане” на социалистическите страни. Това предизвиква гнева на Брежнев, който го обвинява, че е позволил да бъде подведен, като е видял “само материалната мощ на Япония, но не и експлоатацията на работниците”. Чест прави на Живков, който продължава да отстоява тезата си след директното порицание на Големия брат. Нещо повече - вместо послушно да замълчи, той запознава с впечатленията си целия ни държавен елит, а сетне и лидерите на другите братски соцстрани в Европа, пророкувайки бъдещата водеща роля на Япония в света.

Живков бунтарски отстоява поврата в мисленето си в секретната си докладна записка до Политбюро от 1 юни 1970 г., като прави критичен анализ на икономиката ни през призмата на японското икономическо чудо. Биват взети решения за кардинална промяна в икономическия модел. Докладът осъжда и порочната практика да вземаме “онова, което вече е морално остаряло в напредналите страни”, както и да “побългаряваме” чуждестранните образци.

След края на изложението “Експо '70” правителството решава да прибере уникалния павилион в страната ни, където да бъде издигнат отново. Изграден от специални тръбни ферми, триъгълни алуминиеви и стъклени панели, той е разглобен, опакован в сандъци и поема към България. За неговото повторно построяване се борят няколко града, сред които и Ловеч. София се забавя и не намира място за съоръжението. Архитектите на Пловдив пък отхвърлят идеята, тъй като се опасяват, че павилионът не се вписва в пейзажа редом с палатите на тамошния международен панаир. И трите пирамиди, символизиращи българския Балкан, потеглят за Ловеч. Тогава кмет на града е Панталей Димитров, известен с афинитета си към голямото строителство. Металната конструкция и контейнерите със стъклопакетите обаче са оставени в открит склад на тогавашния АИР “Вароша” в квартал “Дръстене”.

Възобновяването на павилиона е проектирано край тогавашния квартал “Ленин” - днес “Червен бряг”. Строителството започва през 1975 г. Приживе Панталей Димитров разказва за грандиозния замисъл: “Българската палата от световното изложение в Япония през 1970 г., която бе класирана на 7-о място в света, бе върната, за да се монтира у нас. И да се превърне в търговски център за целогодишни изложби, да се сключват договори. По знайни и незнайни пътища ние “откраднахме” палатата и за 48 часа с 32 коли и 2 крана я докарахме в Ловеч. Препроектирахме я, започнахме изграждането. Изградихме 2 подземни етажа с ресторант, киносалон, приемни зали, гаражи. Наляхме хиляди кубици бетон и когато предстоеше монтирането на сглобяемата конструкция, сградата беше замразена.

Другата идея беше след корекцията на реката (Осъм) в нея да се изградят преградни съоръжения, да се пуснат лодки, водни колела, понтони за увеселение и развлечение. Да се построи клуб на дейците на културата, надвесен над реката. Да се изгради крипта в подножието на хълма Стратеш за костите на всички загинали за свободата на града. Да се изкачи с мощни помпи вода от реката до Стратеш и се върне като водопад отново в реката със светлинни ефекти. Високо на скалния масив да се изгради осветление с цветовете на дъгата. Вечер Ловеч щеше да бъде една малка Венеция”.

Обектът обаче става преходен и неговото строителство се проточва с години. Бялата боя от металните конструкции вече е олющена, а по местата на заварките е тръгнала сериозна корозия. Започнала е кражба и на стъклопакетите, които трябва да покрият трите пирамиди - покрив на павилиона.

За съжаление, “Експо '70” не е включен и в така наречените корпусни обекти през периода 1984-1986 г. Строежът е замразен, за да могат силите да се концентрират върху сградите, които трябва да види дипломатическият корпус в Ловеч.

На следващата година официално е констатирано, че металната конструкция вече е негодна за повторен монтаж. Започва търсенето на друг вариант за използване на вече построената част от сградата. През 1989 г. в Ловеч специално идва Андрей Луканов и под негово ръководство се взема решение на това място да се построи свръхселище за спортисти олимпийци.

Година по-късно обаче заличава илюзията за довършването на комплекса е забравена. А през 1996 г. обектът заедно с терена около него са апортирани в капитала на дружеството “Ловеч-спорт 96”, в което акционери са фирми на известен бизнесмен и общината.

През 2008 г. недовършената сграда край квартал “Червен бряг” е напълно заличена. Няколко машини като мощни гризачи захващат изпраната от времето снага на железобетона и от обекта остава само спомен. Но не само. Остават, запечатани на фотографии, духът и мощта на България от едно време, за което всеки може да има различни оценки, но когато страната ни искаше с достойнство да се покаже пред света.

Когато след години Панталей Димитров е попитан дали не са твърде грандомански за мащабите на Ловеч подобни проекти, той с огорчение отговаря: “Експото си беше даденост, дошла ни на крака, оставаше само да се монтира. Жалко, че не стана, щеше да има оживление за града, бяхме предвидили и хотелска част. Щяхме да се гордеем с него, както със старинния квартал “Вароша”, такова нещо в България нямаше. Следващият кмет Петко Великов не намери куража да продължи. Мислех си дори, че ще прегърне идеята, ще се завърши по негово време, той ще обере лаврите, но не. Милиони да са трябвали, пак щяхме да ги намерим. Други общини в окръга не усвояваха 4,5 млн. лв., можеха да ни се прехвърлят. Пари сме имали винаги. Въпрос на организация, не е имало други пречки”.

В статията “Разсъждения за архитектурата по времето на социализма у нас”, поместена през 2009 г. в stroitelstvo.info, се дава следната оценка за българския павилион на световното изложение “Експо'70” в Осака:

“Гладките фасади, фино разграфени с мрежата на шпросните, препращат към високотехнологичната архитектура на “хай-тека”. Архитектурата на павилиона е изпреварила с десетилетие нашата практика”. (“Шпросна”, също “мулион”, е вертикален разделител на прозорец, неподвижна и неразделна чест от касата му. Изработван е най-често от дърво, камък и метал. В съвременните типове прозоречна дограма е от алуминий - б.а.)

През 2020 г. К. Гербов публикува във forumnauka.bg: “Действително, днес подобни сгради, построени от стъкло и алуминий, се срещат под път и над път. По-интересно е обаче, че подобна пирамида от стъкло и метал, придружена с три по-малки такива, е поставена като вход на прочутия музей Лувър в Париж през 1989 г. Идеята и проектът са на знаменития архитект Йо Минг Пей - американец от китайски произход. Разликата между българските и френските пирамиди е, че нашите са тристенни, а в Лувъра са четиристенни.

Любопитно е дали Йо Минг Пей е бил на изложението в Осака през 1970 г. и дали оттам не е заимствал идеята си за входа пирамида. Сходният вид на снимките от входа на Лувъра с картичката с българския павилион (особено хората отпред) навява на такива мисли. Но дори и да не е така, имаме основание да се гордеем с нашия павилион и да се опитваме да популяризираме неговия вид - макар и вече само виртуално. Да покажем на французите, че сме ги изпреварили в пирамидалния дизайн.

Пък и не само тях. Нали Пей е хем американец, хем китаец. В Китай също е направил подобна пирамида. Тя е на входа на една от станциите на метрото в град Shenzhen. Но и тя е едва от 2004 г.