Рисково е за продукцията и резервите, което може да доведе до дефицит

Язовирите за напояване в страната са на червено, което заплашва сериозно земеделието и продукцията. Количествата намаляват, а цените растат. Опасностите от липсата на резерви също не са малко, като се има предвид, че в момента на закъсалия Плевен се отпускат именно от Държавния резерв. В същото време се губят милиони кубици, които струват милиони левове.

През цялото лято страната бе залята от информации за липса на вода. А миналата седмица спадът в язовир "Копринка" стигна до такова дъно, че се показа отдавна забравен мост, който са ползвали хората преди 1947-а, когато са започнали строителството на съоръжението. Това породи въпроса в какво състояние са водохранилищата в България.

Данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) сочат, че има проблеми и за резервите освен за напояване. Наличностите им са съответно 26 и 27,61%. Що се отнася до питейно-битовите нужди, разполагаемият общ обем е над 62%. За енергетиката пък е още повече - над 64%, но за храната нещата стоят различно.

Един от най-драстичните примери в това отношение е язовир "Пясъчник", от който основно се напоява плодородната на лозя и зеленчуци Горнотракийска низина в Пловдивско. Той и друг път е намалявал, но не чак толкова. В момента разполага само с 11 милиона кубика вода от 206 милиона кубика потенциал. Освен това ниското ниво означава сериозен недостиг на кислород и масово измиране на риби, особено чувствителните бяла риба, сом и толстолоб. По бреговете са забелязани умрели морски обитатели, което може да се превърне и в екологична криза.

Същото бе наблюдавано и в друг язовир в ужасяващо състояние - "Копринка", който е разположен на река Тунджа. "Само от началото на септември там се е случило нещо много интересно. Тогава е разполагал с 21,5 милиона куб. м вода - разказа пред "24 часа - 168 истории" експертът Димитър Куманов от сдружение "Балканка". - Министерството на околната среда и водите според графика си е разрешило да се източат около 4 милиона кубика за напояване, което означава, че в края на септември би трябвало да има най-малко 17 милиона, без да броим това, че река Тунджа го пълни в това време. А на 24 септември се оказват само 12,5 милиона, което значи, че някой е откраднал 5-6 милиона кубика".

Никой не знае какво количество постъпва от реката. Предполага се, че не е много, защото това лято наблюдаваме маловодие и суша, но все пак някакви кубици са влезли. Тунджа е третата по дължина в България. А през септември климатът у нас вече не е така горещ като през юли и август, че да се отчитат загуби от изпарения. Те са по-малки от количеството, което се влива от реката. Така че изводът на експерта е, че някой е откраднал около 5-6 милиона кубика вода от язовир "Копринка".

"Противно на твърденията и хвалбите на министъра на околната среда и водите, че комплексните и значими язовири се управляват добре, резултатите не го показват. Лошо са менажирани", категоричен е Куманов. Според него би могло МОСВ да пусне сигнал до прокуратурата, която да разследва случая. Още повече като се има предвид немаловажният факт, че по напоителния канал, който тръгва от язовира в посока Стара Загора, има водноелектрическа централа.

Драматично е положението и с язовир "Жребчево", който от общо 400 милиона кубика в момента има около 75 милиона, което е много малко. Тук също експертите забелязват странни факти. Куманов цитира изявление на заместник-министъра на околната среда и водите Атанас Костадинов пред комисията по земеделие в парламента, че през миналата година са източени 104 милиона кубика вода, от които са фактурирали вода за напояване 5 милиона кубика.

"Останалите са отишли в небитието, като, разбира се, всяка източена капка вода първо е била използвана за производство на ток и какво се е случило с нея след това, не е ясно, но у нас се краде страшно много", категоричен е експертът. На въпрос колко струват тези 99 милиона кубика вода, той направи уточнението, че течността е много евтина. Според тарифата за такси за водовземане става дума за половин милион лева загуби. Само от "Жребчево".

Проблемът в Брезник е различен. Язовир "Красава", който го захранва, е извън списъка с комплексните и значимите. Там нивото на водата е много ниско, точи се от придънните слоеве и заради това е замърсена с манган, арсен и бактериите клостридиум перфрингенс, ешерихия коли и ентерококи. От капацитет от близо 3 милиона кубика има около 900 хиляди.

От началото на септември брезничани могат да използват водата си само за тоалетните. За къпане, готвене и пиене трябва да си вземат от водоноските или да си пълнят от околните села.

"На мен ми омръзна постоянно да нося бидоните насам и натам. Започнах да се къпя с обикновена вода. Издържали сме и предишния режим през 70-те години, ще издържим и сега. Има хора, които се изселват, но аз няма да напусна", разказа жител на Брезник пред "24 часа – 168 истории". Язовир "Красава" е построен през 70-те години, а дотогава градът е бил на режим. Имали са вода едва по 2 часа на ден.

В момента единствената годна за пиене и миене тече по тръбите и крановете на училището, за да може поне децата да бъдат предпазени от зарази. Но хората се притесняват да седнат да пият дори едно кафе навън, защото не знаят с каква вода е направено, да не говорим за салати, които не е ясно дали са с измити зеленчуци и как са готвени други ястия.

"То и вкъщи трудно поддържаш хигиена при това положение, та камо ли да се довериш на друг", допълва жителят на града. ВиК - Перник, са минавали на проверка и се е оказало, че наистина в чешмата на този човек има манган и арсен. Само за бактерия нямало данни.

Странното е, че тази година ВиК - Перник, е взело около 1 милион кубика от брезнишкия язовир. Не е ясно защо, след като "Студена", от който се водоснабдява областният град, е в прекрасна форма. Перничани забравиха за проблемите, които имаха преди 6 години.

"Просто спряха да крадат вода. Толкова е просто, че няма накъде. Кризата тогава стана по две причини. Първата е, че водата е източена от някои предприятия. Другата е, че ремонтираха стената и трябваше определени дейности да се извършват под вода, което е много по-скъпо, отколкото ако язовирът е източен и работят на сухо", казва Куманов.

По данни на МОСВ много ниско е нивото в момента и на язовир "Порой" - по-малко от 5,81% от обема му. Той водоснабдява земеделските земи в Бургаско. С малък обем са още "Ястребино" (25% от капацитета си), който напоява нивите в Омуртаг и Антоново, "Горни Дъбник" (22,70%), "Тополница" (15%), "Домлян" (5%). С по 44% от капацитета си разполагат "Камчия", който отговаря за Варна и Бургас, както и "Тича" - за Шуменско.

В "Камчия", която е с най-високата стена от всички язовири в България (80 м), има в момента 105 милиона кубика от 233 милиона. Истината е, че от много отдавна не е бил пълен догоре. Има намерение Варна да започне да се водоснабдява от девинските извори, които са с огромен дебит. Ако това стане, за Бургас няма да има никакви проблеми.

В добро състояние е водохранилището "Среченска бара", осигуряващо ресурси за Монтана и Враца, които помнят години наред наливането в бидони и съхраняването в кофи.

На други места в страната проблемите с питейната вода рядко са свързани с язовири. Какъвто е случаят с Плевен, където тя се губи заради стара и амортизирана инфраструктура.

Макар и да се говори за намален обем на язовир "Йовковци", който захранва Велико Търново, той не е в чак такава лоша форма - пълен е с близо 50 милиона от 90 млн. кубика. В Търновско наистина част от населените места са на режим, защото не са свързани с язовири. Те са на собствени водоизточници и са пресушени.

Там, където са взети мерки, хората са забравили за режима на водата. Например в Перник, който пострада силно преди 6 г. Тогава пак искаха да строят нов язовир - "Раянци", по Треклянската река, близо до Земен. "Той е започнат по Бай-Тошово време, но са се отказали от него по специални причини. Само една от тях е, че под повърхността на реката има живак. Опасността да се замърси водата щеше да е много голяма. Освен това - ако оттам трябва да се помпа вода и да се кара до Перник, като мине през два други язовира, щеше да струва колкото теглото си в злато", категоричен е експертът.

София също преживя тежка криза през 1994 г., когато държавата все още беше разграден двор. От язовир "Искър" сега никой не смее да краде вода. "Ако сега се случи столицата да остане без вода, управляващите ще трябва да отидат на някоя държава на Марс - коментира Димитър Куманов. - При София обаче също има една много интересна особеност. Тя на практика няма сериозни резервни водоизточници. А на "Искър" като на всички комплексни и значими язовири не му е провеждана съвременна оценка на риска за състоянието и конструктивната сигурност на стените му.

Има наредба за експлоатацията на такива язовири, според която трябва да се следи непрекъснато за деформации, но под оценка на риска за сигурността на тия съоръжения се разбира нещо съвсем друго. Трябва да се проведат нови геоложки проучвания със съвременни методи и да се изследват показателите качествено, защото по времето, когато са строени язовирите у нас, геоложките проучвания са били много на ниско ниво.

Първо трябва да е проведено микросеизмично райониране за всеки от тях, да се види какви ускорения на земната основа може да се очакват при земетресение. Трябва да се направи пълно заснемане на стената за моделирането ѝ чрез съвременните аналитични методи и средства. Тази оценка не се прави постоянно, а веднъж, за да сме сигурни, че стената на който и да било язовир би могла да издържи на земетресение с с определен магнитуд. В момента не знаем.

Никой не може да каже ще издържи ли стената на "Искър", ако има трус от 7 или 8 по Рихтер. Когато са строили язовира, изобщо не са мислили за това, изследванията за оценка на реакцията са били в много начална фаза.

Големият проблем е, че София е в силно сеизмичен район по класификацията на конструктивната система "Еврокод". И ако нещо се случи с язовир "Искър", столицата просто загива. Да не говорим, че голяма авария в стената може да изтрие половин София от лицето на земята".

Затова експертът препоръчва да се направи качествена оценка на риска и на нейна база може да се подсилят стената и основите. Най-евтината мярка е да не се пълни догоре.

Иначе "Искър" разполага с вода за години напред, ако не бъде източена. Нещо, което трябва да се случи и за останалите язовири в страната, така че в XXI век да не се налага хората да се поливат, вместо да се къпят, и да могат спокойно да си готвят с водата от чешмата, както и да има достатъчно за напояване. А загубите от 80% трябва да спаднат на 20%, колкото е средното за Европейския съюз.