• Режисьорът Милко Лазаров 1 г. търси Весела Вълчева, която без никакъв опит в киното се превъплъщава блестящо в Тарика
• 16-годишното момиче учи класическо пеене, обича мюзикъли и не смята да се занимава повече с театър

Руса коса и светли магнетични очи. Красиво момиче, което за първи път излиза на екран. С хубава жълта рокля и бяло вързано шалче на врата. Мистериозната млада дама в главната женска роля на филма “Стадото”, която играе дъщерята на Захари Бахаров, всъщност е дете на шефа на Агенция “Пътна инфраструктура” инж. Йордан Вълчев. 16-годишната Весела Вълчева страни от светлината на прожекторите, предпочита да бъде в сянка и дори се е отказала от театъра и киното, въпреки че това беше дебютът ѝ.

Режисьорът на филма Милко Лазаров дълго време не може да намери подходящо момиче за ролята, но когато вижда снимка на Весела, разбира, че това е точното момиче.

“Отне ми около година да я открия - споделя пред “24 часа - 168 истории” Лазаров. - Намерихме се няколко месеца преди снимките на филма. Спомням си, че когато за първи път ми беше изпратена снимка на Весела, някак знаех, че тя ще бъде Тарика. След това се срещнахме с нея и нейното семейство и така започна нашият общ път.

Весела е много пряма. Тя е специална

Има особено, незабравимо присъствие. Това се усеща веднага, когато я видиш. Момиче с необичайно за възрастта си въображение. С особен, често изненадващ подход в общуването. Фокусирана и отдадена по свой собствен начин. Не мога да посоча конкретна причина защо решихме да изградим заедно образа на Тарика, но веднага след първата ни среща знаехме, че това ще се случи. Тя имаше известна представа за създаването на филми и беше подготвена. Стоеше наравно с нас в процеса и не мисля, че е изпитвала трудност по време на снимките. Весела не споделя много. Възприемаше работата по филма професионално. Реагираше на предизвикателствата спокойно и умно. Усещаше се уверена и това се прехвърляше и към екипа.”

Предложението към Весела да играе в “Стадото”, който е българската номинация за “Оскар”, идва неочаквано в момент, в който тя отдавна не е ходила на театрална школа.

“Тя учеше във Второ училище, където беше и по-малката ѝ сестра - разказва пред “24 часа - 168 истории” майка ѝ Десислава Вълчева. - Първо Светла започна в театралната школа там на Катя и Биби Казакови, а след това и Весела. Те бяха много доволни и от двете.

Исках Весела да се разнообрази, защото е по-затворено дете

От малка е по-различна, интровертна. Мястото много я отвори в отношението ѝ към други деца, видях благотворното влияние върху дъщеря си и въобще много добре вървяха нещата. Едната ѝ учителка казваше: “Тя е уникална, креативна, дори повече от сестра си”. Весела измисляла разни неща, развеселявала ги, но дойде пандемията от COVID. Пробваха онлайн занятия и се видя, че така няма да стане, и постепенно уроците спряха. Един ден през пролетта на 2022 г. Биби Казакова се обади и ни каза, че един режисьор си търси от една година дете за главна роля за филм.

Беше изненадващо, защото Весела вече не се занимаваше с театър, не ходеше по кастинги. Биби обаче заяви, че е почти сигурна, че Милко Лазаров ще хареса Веси. Беше я виждал, защото всяко дете си има портфолио и той беше разгледал нейното. Явихме се на пробни снимки, а филмът трябваше да започне да се снима септември 2022 г.”

Тогава момичето е на 13 години и приема задачата повече от отговорно. Имала известна представа как се случва процесът, защото

от малка обичала да пише сценарии,

които раздавала на приятелите си. Родителите ѝ купували реквизит и костюми, а децата разигравали различни сцени, които заснемали.

“Междувременно Весела от много малка пее в читалището в кв. “Княжево” и се оформи като солист - посочва Десислава Вълчева. - Включи се и в Радиохора и тръгна по участия. Само че, когато започнаха снимките, я приеха да учи класическо пеене в Музикалното училище. Работният процес по филма беше интензивен в продължение на около 40 дни. На 22 август заминаха за Луковит, бях изпратила майка ми да е с нея. Някъде към 3 октомври се прибраха.

Мисля, че се справи геройски. През по-голямата част тя е на екрана заедно със Захари Бахаров. Моята Веселка е доста интровертна. Беше се мобилизирала, професионално си свърши работата. От малка е страшно педантична, винаги гледа да изпипа детайла. Разказваше някакви неща от снимачния процес, но ѝ дойде много интензивно. Беше ми казала: “Тази професия не е за деца”. Беше на премиерата на филма в Лондон, но тук на “Киномания” отказа, защото знаеше, че ще е голяма лудница. Тя няма проблем на сцената,

няма сценична треска, от малка пее пред публика, по-скоро страни от хората,

иска да е в сянка. Срамежлива е. Детето видя, че актьорската професия е сериозна, изисква много труд и не е тази романтична представа за това как се правят филми.”

“Стадото” е номинирано за престижната награда “Оскар” на Американската филмова академия след премиерата в Лондон и две награди в Индия. Филмът разказва историята на Али и Тарика - баща и дъщеря, които живеят самотно, отделени от суеверните си съселяни. Весела се превъплъщава в момиче с особени способности, което

започва да страда от т.нар. крила на пеперуда

- костно заболяване, което е наследила от майка си. Но това, че е различна от останалите, кара местните да се страхуват от нея и да я виждат като заплаха. Болестта ѝ буди суеверия в селото, а баща ѝ Али подкрепя дъщеря си и е готов да направи всичко, за да я защити.

В малкото селце, където живеят хора от различни етноси, мистериозно започват да измират домашните животни. Без да имат някакво логично обяснение за причината, хората отдават проблема на суеверия. Така

бързо обвиняват Тарика

за всичко лошо, което им се случва. Затова решават да я убият. От поведението на селяните идва и заглавието на филма.

Освен актьорския състав основна роля в продукцията има и природата. Това може да се каже, че е запазена марка на режисьора, както и в другите му два филма - “Ага” и “Отчуждение”, защото я разглежда като отделен персонаж. Затова и в “Стадото” са снимани вълк, бухал, овце, кози, птици, а

над 250 пеперуди вземат участие в една от най-запомнящите се сцени

Въпреки че всички са единодушни, че Весела се е справила страхотно с тази роля и има особено, запомнящо се присъствие на екран тя вероятно повече няма да се занимава с кино и театър.

“Страшно е талантлива като певица, и като актьор е добра,

но мисля, че повече няма да се занимава с роли - подчертава майка ѝ Десислава. - Ако се насочи все пак към тази професия, вероятно ще е зад кадър, защото обича да прави декори, да гримира. Другото нещо, което обича, е да слуша мюзикъли. Дори смятаме за рождения ѝ ден да ѝ направим такъв подарък - да отиде на мюзикъл в Лондон.

Като тийнейджър е по-различна от другите деца, интересите ѝ са в друга посока от тези на масовите подрастващи. Дори нямат нищо общо с другата ми дъщеря, която е на 15 г. Тя е по-социална, слуша друга музика, излиза с деца. Весела е най-голямото ни дете. Имаме три дъщери и едно момче. Понякога, когато оставя децата за малко на нея, ги намирам на дивана, тя им е пуснала мюзикъл и им пее.”

Всъщност бабата на Весела по бащина линия, на която е кръстена, ѝ предава и любовта към операта. Води я от малка на различни спектакли.

“Семейството на съпруга ми Йордан Вълчев са строителни инженери, но с отношение към класическата музика, особено свекърва ми - посочва Вълчева. - Въобще те са от род, който е тетевенски и са били учители.

Мъжът ми е пътен инженер, а аз съм строителен

Живели сме малко в Англия, но се прибрахме, за да отглеждаме децата си тук.”

Учителите на Весела в Музикалното училище влагат големи надежди в нея, защото виждат таланта и потенциала ѝ. Те я убеждават, че само неуспешните певици стават актриси, но предвид опита ѝ може след години отново да я видим превъплътена в още по-вдъхновяваща роля.