• Набезите на стръвници в България зачестяват и ролята на пазачите на стадата става все по-важна
• В почти всеки край на света е създадена порода, която не се страхува от среща с диви зверове

Мечките са атракция за деца и възрастни само в зоологическите градини и в парка за танцуващи мечки над Белица. Навсякъде другаде те са изпитание за местната власт. В България на много места популацията им се е увеличила и това води до все по-чести сблъсъци с хората и техния поминък.

Часове преди първия учебен ден, около 22 ч вечерта младежи забелязват мечка из улиците на Ловеч. Въпреки стреса започват да я снимат, но в този момент кучетата злостно й се нахвърлят и започват да я гонят. За щастие животното не е агресивно и до инциденти не се стига. Три полицейски патрула бързо се отзовават на сигнала и с тяхна помощ

мечката е изведена извън

пределите на града

Само преди дни друга заедно с двете й малки гордо се разходиха около ВЕЦ "Левски" край водопад Сучурум и бяха заснети от камерите на централата.

Пак през септември семейство от севлиевската махала Дишевски колиби беше евакуирано след застрашителни набези на мечки, които изяли двете им кози, кокошките и пъдпъдъците на съседите.

Само за няколко дни от различни места в страната дойдоха и други съобщения за мечешки нападения на пчелини, овощни градини и още домашни животни. За по-малко от месец в казанлъшкото село Ясеново са унищожени над 100 кошера.

Жителите определят случващото се като "голяма финансова загуба", тъй като пчеларството е основният им поминък. Опитите зверовете да бъдат прогонени с пиратки и автомобилни клаксони отдавна не дават резултат. В манастира "Св. Спас" край Сопот стръвница удушила 3 агнета и отнесла четвърто. Животното сериозно тревожи местните, а кметската управа търси съдействие от ловната дружинка и горското стопанство. В райони с мечки все по-важни стават кучетата, които хората отглеждат за пазачи на стадата и градините.

Неотдавна именно кучета спасиха човек от почти сигурна смърт след изненадваща среща с мечка, пазеща малкото си. "Ако не бяха кучетата, щях да съм мъртъв", призна 45-годишният Димитър Кибарев. Жителят на девинското село Лясково излязъл да разходи двете си ловни хрътки, когато внезапно се натъкнал на мечето. Секунди след това майката го нападнала. "Поглеждам и виждам как малкото се катери по бора

В същия момент, когато се обърнах, майката вече ме напада - разказа той пред БНТ. - Голямото куче, както го водех на повода, направо скочи към мечката и двете се сборичкаха надолу. За секунди майката се върна пак към мене, скочи ми, обаче кучето не се отказа. Дойде и пак я захапа и така ме спаси."

Смелото куче Бос е от породата "Плотхаунд".

Като ловец Кибарев със сигурност знае репутацията на тези кучета на отлични биткаджии. За плотхаунда се казва, че характерът му напълно отговаря на това, което се очаква от едно куче при среща със звяр - безстрашност, упоритост и лоялност. Породата се отличава с издръжливост и безмилостно преследване на целта, което я прави най-добрия спътник при лов на труден дивеч, пишат специализирани издания. Родината на плотхаунда е САЩ. През 1750 г. Йоханес Плот пристига в Америка с пет хановерски хрътки. В продължение на 7 поколения той и потомците му отглеждат кучетата в планините на Северна Каролина. В крайна сметка новата порода получава името на своя стопанин. През 1989 г. плотхаундът е обявен за официално щатско куче на Северна Каролина.

Както е известно, България също е дала на света няколко породи кучета. Според Българската национална федерация по кинология (БНФК) в страната се отглеждат 4 автентични вида - "Български барак" (от турски - рошав, космат), "Българско гонче", "Българско овчарско куче" и "Каракачанско куче".

Въпреки че по форумите спорят има ли разлика между овчарското и каракачанското, БНФК, която членува в международната киноложка федерация FCI, дава отделни описания, макар и с много прилики. Общият произход на двете кучета ясно личи и на снимка. Височината на мъжките каракачанки е от 63 до 71 см при тегло от 40 до 55 кг, посочва БНФК. Минималната височина на овчарските кучета пък е 65 см.

Именно тези две породи имат качества да се борят с мечки.

Преди години екоинспекцията в Смолян раздаде безплатно на животновъдите, които поискаха, овчарски кучета. Причината бяха зачестилите набези на мечки към кошери и домашни животни.

На Балканския полуостров има още едно куче, славещо се като мечкодав. Турският кангал е известен и заради схватките си с вълци. Името му идва от град Кангал. Заради географската изолация на района турският кангал се води за изключително чистокръвен. Освен това самата Турция не толерира развъждането му в чужбина. Около 300 кангала са били раздадени на фермери в Намибия по програма за опазване на стадата от атаки на гепарди. След успеха на експеримента той е приложен и в Кения.

По света има още доста породи, създадени да се сражават с мечки. Карелското мечо куче, наричано още "Карелска меча лайка", е друга ловна порода, която успешно пази стопаните си и стадата им. Потеклото на карелското куче е древно, като в съвременния си вид породата е селектирана във Финландия в началото на ХХ в. През 1936 г. започва методичното развъждане, а през 1945 г. е регистриран първият стандарт. В началото той е позволявал кучета в различни цветове - сиво и дори червеникаво. Днес расовите карелски лайки са само черно-бели. Във Финландия те се смятат за национално богатство. Представители на породата са използвани със значителен успех за намаляване на сблъсъците с хора и мечки в САЩ, Канада и Япония.

Тибетският мастиф, познат и като тибетски дог, също е отличен бодигард и ловец. 

Името му е дадено от европейци, като по-точното наименование на породата би било "Хималайско планинско куче". Първоначално представителите били използвани за защита на тибетски монаси от мечки, вълци и снежни леопарди. В световен мащаб тибетският мастиф става сравнително популярен след 1980 г., макар и досега породата да се счита за рядка. Специалистите препоръчват такова куче да не се гледа в апартамент и близо до съседи, тъй като обикновено то спи денем и е активно нощем, когато посреща всеки подозрителен шум със силен лай. Както и при останалите кучета пазачи, и при тибетския мастиф се препоръчват усилени тренировки, за да не се превърне в своенравен инат. Породата категорично не се препоръчва за начинаещи собственици.

Аляският маламут първоначално е развъждан като куче за впряг подобно на други арктически породи като "Хъски", "Шпиц", "Гренландско куче", "Канадско ескимоско куче", "Самоед". Проучвания доказали, че между маламута и някои от тях има генетична връзка. Маламутът е по-тежък и с по-агресивен характер в сравнение с хъскито, което пък е по-бързо. Името на породата произлиза от индианците маламут, населявали Аляска и кръстосвали впрегатни кучета с вълци. Така те се опитвали да създадат животно, което да е отлично във впряг, по-издръжливо и способно да се справя с всякакви метеорологични условия.

Включването на вълка в линията на кучетата е донесло някои добри черти, но и някои лоши, които трябва да се преодолеят, пише в специализирани издания. Например в маламута се наблюдават остатъци от вродения страх и недоверие на вълците към хората, които се изкореняват с тренировки в ранна възраст. Уменията на вълка да действа в глутница са се пренесли в това маламутите да са изключително лоялни и да работят за благото на семейството си. Освен за лов на мечки в миналото те са използвани и при улова на тюлени, разпространен по техните географски ширини. Породата е регистрирана през 1935 г., а през Втората световна война почти изчезва. През 1947 г. започва нейното серийно възстановяване.

Родезийският риджбек идва от Южна Африка. Породата е получена след дългогодишно кръстосване на местни кучета с пришълци с европейските заселници. Целта била да се създаде вид, който да помага при лова на лъвове. В крайна сметка се получила една от най-добрите ловни породи. За големите родезийски риджбеци е известно, че сами могат да убият едър павиан.

Цветът на чистокръвния риджбек може да варира от светло пшенично до червено пшенично. Друго характерно за него е, че рядко лае. Това куче е било любимото на холивудската звезда Ерол Флин. Той отглежда риджбеци в ранчото си през 30-те години на ХХ век, но след смъртта му линията изчезва.

Дого аржентино е единствената лицензирана порода, идваща от Аржентина.

По стандарт това куче може да е единствено бяло на цвят. Допуска 1 черно или тъмно петно по главата, ако е до 1/10 от големината . Породата е създадена от студент през 20-те години на миналия век в град Кордоба и е насочена към лова на едър дивеч, най-вече дива свиня. Години наред Антонио Мартинез кръстосвал местното кордобско бойно куче с други екземпляри, за да получи още по-висок и здрав вид. Получило се социално, но много страховито куче, което заради характера и силата си е забранено за отглеждане в държави като Австралия, Нова Зеландия, Великобритания, в Кипър, в части от Австрия и др.