“Венци беше не просто офицер – беше приятел, брат, син и част от едно специално общество - хората, които обичат скоростта, шума на двигателя и свободата на пътя. В негова чест организираме възпоменателна среща на собственици на американски автомобили, каквито той обичаше и караше с гордост. Затова сме тук - да почетем неговата памет. И се надяваме да ни види от горе. Да покажем, че героите не се забравят!”

Това каза Георги Кърджиeв, приятел на загиналия военен пилот кап. Венцислав Дункин от Разлог.

В родния град на авиатора бе организирано шествие на мощни американски коли от негови приятели, за да почетат годишнината от смъртта му, да споделят общата си болка и да припомнят, че не е забравен.

Колеги на загиналия пилот положиха венци и цветя на гроба му в Разлог. Надгробната плоча е изработена от тъмен мрамор с черен гранит и форма на военен самолет с надпис “Завинаги в полет”.

Кап. Дункин и подполковник Петко Димитров загинаха при тренировъчен полет край Граф Игнатиево на 13 септември 2024 г.

Почетната обиколка на Разлог с над 15 мощни американски автомобила бе водена от брата на военния пилот - Славчо Дункин, който управляваше неговия любим черен “Форд Мустанг”.

Двамата братя са завършили ВВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия. Славчо е две години по-голям от загиналия си брат. Пилот е на хеликоптер в Гранична полиция и само дни преди трагедията в небето се бе върнал от обучение в САЩ.

Годеницата на кап. Дункин Ели Великова бе на събитието заедно с 9-месечната им дъщеричка Анастасия.

“Идеята е да бъде почетен Венци. Желанието ни е това събитие да е традиционно и всяка година да събира все повече приятели и собственици на американски коли. Венци бе изключителен човек - самодисциплиниран, възпитан, всеотдаен в работата си. Дъщеря ни расте, много слуша и прилича страшно много на баща си”, каза пред наш репортер годеницата на пилота Ели.

Двамата не успяха да си кажат “да” и да сключат граждански брак. Сватбата им бе насрочена за 21 септември, а трагедията с разбилия се самолет L-39ZA “Албатрос” стана седмица по-рано.

Дъщеря им Анастасия, кръстена на бащата на Венци – Атанас, се роди на 4 декември 2024 година.

Ели Великова е завършила Висшето военноморското училище във Варна, а след това и Медицинския университет със специалност “Военен лекар”.

“Предстои ми специализация. Насочила съм се към лабораторните специалности “Клинична биология” или “Клинична лаборатория”. Няма да спирам и ще продължа кариерното си развитие след майчинството”, допълни Ели.

Тя няма никаква информация докъде е стигнало разследването и никой досега не я е търсил, за да я информира за хода на досъдебното производство.

Майор Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин от 12-а авиационна база – Долна Митрополия , загинаха по време на тренировка за авиошоу, което трябваше да се проведе на 14 септември 2024 г. по повод 20-годишнината от приемането на България в НАТО. 

Ден по-рано те правят последна тренировка на авиобаза Граф Игнатиево. Излитат в 12,17 а в 12,30 ч самолетът им стремглаво полита надолу и се разбива край летището. В тези минути двамата пилоти, които са инструктори и обучаващи в авиобазата, изпълняват сложната фигура кубинска осморка.

Възможно е самолетът да не е успял да набере достатъчно скорост при критично ниска височина на полета преди вертикалното издигане. Час по-рано президентът Румен Радев летя с F-16 над авиобазата, но си тръгна, преди да стане катастрофата. Посмъртно майор Петко Димитров беше повишен във военно звание подполковник, а старши лейтенант Дункин – в капитан.

Пред дни стана ясно, че на този етап няма водеща версия за причините за смъртоносния инцидент, обясниха от Военно-окръжната прокуратура в Пловдив. Срокът на разследването е удължен. След инцидента министърът на отбраната Атанас Запрянов съобщи, че самолетът е бил технически изправен.

Бил е подготвен за полет съгласно Регламента за техническо обслужване и е допуснат за изпълнение на задачата в напълно изправно състояние. На самолет L-39ZA е извършен ремонт по договор между Министерството на отбраната и AЕРО Vodochody AEROSPACE a.s - Чешка република, и е приет след ремонта през юни 2024-а, съобщиха от МО. До момента двамата пилоти са изпълнявали 24 пъти това упражнение.

Черната кутия бе транспортирана с военен самолет до фирмата производител в Прага. Там успешно беше свалена цялата информацията. Дункин и Димитров са преминали успешно годишното и полугодишното медицинско освидетелстване във ВМА. Били са в добро психическо и физическо състояние и в деня на полета, гласи медицинският преглед, направен преди него. 

Месец след трагедията от Военна полиция обявиха, че вината е на загиналите пилоти - влезли грешно в маневрата, имали секунда и половина да катапултират. Комисията е заключила, че непосредствена причина за авиокатастрофата е “поемането на неоправдано висок риск при изпълнението на елементи от сложния пилотаж”. Като съпътстващи причини са определени: нарушаване на мерките за безопасност, нарушаване на реда на изпълнение на полетната задача и неправилна оценка на запаса от височина за начина при вземане на решение на извеждане на самолета във вертикалната равнина.

 Тогава от прокуратурата обявиха, че разпространената информация от МО по никакъв начин не ангажира продължаващото досъдебно производство.

Вътрешна проверка след трагедията показала, че едва по 50 часа нальот за 9-те месеца на 2024 г. са имали Дункин и Димитров. Минимумът, заложен в световен мащаб, е военните да летят поне по 80 часа на година, а НАТО изисква поне 180 часа във въздуха на година.

За 2024 г. подполк. Петко Димитров е имал изпълнен нальот от 50 часа и 30 минути, а през септември, когато стана инцидентът, той е летял 11 часа и 25 минути. Иначе от началото на кариерата си Димитров е имал общо 1659 часа нальот, от които 1539 часа на самолета, който е управлявал в деня на смъртта си.

За 2024 г. капитан Венцислав Дункин пък е имал нальот от 51 часа, а общо за кариерата си - 280 часа. От началото на септември до деня на катастрофата 13 септември 2024 г. обаче той е летял едва 3 часа и 40 минути.

Всъщност от общия брой на летателните часове и на двамата става ясно, че всяка година те са били във въздуха за по около 50 часа, макар да са били на длъжност инструктор.

По време на службата им нито един от тях не е наказван за грешки в летателната дейност.  И двамата са получавали многократно награди от командира на ВВС за професионално изпълнени задачи.