Сделката изключва бъдещо членство на Киев в пакта

Неясно къде ще бъде замразена фронтовата линия, нито дали ще има чужди сили за сигурност в страната

Сигурността на Украйна да бъде гарантирана по модела на член 5 от НАТО, но без страната да участва в пакта. На това се бил съгласил руският президент Владимир Путин на срещата си с американския му колега Доналд Тръмп в Аляска.

Новината разкри в неделя специалният пратеник на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф, който лично присъства на разговорите на високо равнище в Анкъридж.

“Стигнахме до споразумение, че САЩ и други европейски държави могат ефективно да предложат формулировка, подобна на тази в член 5, за да покрият гаранцията за сигурност”, съобщи дипломатът пред Си Ен Ен.

Член 5 на НАТО гласи, че атака срещу една страна от пакта е нападение срещу всички.

По-рано в неделя украинският лидер Володимир Зеленски изрази съмнение в намеренията на Кремъл за каквито и да било гаранции за сигурност. “Това, което президентът Тръмп каза за гаранциите за сигурност, е много по-важно за мен от мнението на Путин. Той няма да ни даде такива”, коментира той по време на визитата си при председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Освен това той изброи няколко неизвестни по осъществяването на защитата, включително дали ще има сили за сигурност в Украйна и в нейното въздушно пространство.

Уиткоф добави, че Русия е готова на определени

териториални отстъпки

в 5 украински области. Това са Донецка, Луганска, Запорожка, Херсонска и Кримска, според Би Би Си.

Донецк обаче е обект на сериозни дискусии, изходът от които ще стане ясен в понеделник на срещата между Тръмп и Володимир Зеленски в Белия дом.

Анонимни източници на Ройтерс, които са запознати с разговорите в Аляска, твърдят, че за да прибегне към териториални отстъпки, Русия иска Украйна да се раздели със стратегически най-важната си точка по фронтовата линия - Донецският крепостен пояс.

Според тях в замяна на това Кремъл предлага замразяване на фронтовата линия в Запорожка и Херсонска област.

Въпреки че американците все още не са го заявили открито, източниците твърдят, че Путин настоява и за

официално признаване на Крим за руски

Полуостровът беше изтръгнат от Украйна през 2014 г. В допълнение към това Русия очаква вдигане на санкциите срещу нейната икономика и забрана за Киев да се присъединява към НАТО.

Не на последно място източниците на Ройтерс допълват, че Путин също така настоявал Киев да даде официален статут на руския език и свобода на дейност на Руската православна църква.

Ако тези искания се окажат верни, Украйна ще бъде поставена в много сложна позиция, защото по-голямата част от тях са в директен разрез с нейната конституция. Тя забранява предаването на територии.

Миналата седмица Зеленски заяви, че

в никакъв случай няма да се съгласи да даде Донбас

“За руснаците Донбас е трамплин за бъдеща нова офанзива. Ако напуснем Донбас по собствено желание или под натиск, ще започнe трета руска инвазия”, каза той.

По-рано тази година европейските сили заявиха, че няма да признаят руския суверенитет над Крим при никакви обстоятелства.

На този фон от Вашингтон дойде и самопризнание, че може би няма да успее да спре войната в Украйна.

“И двете страни искат това, което не могат да получат. Може би няма да успеем да създадем сценарий за мир”,

призна в неделя американският държавен секретар Марко Рубио.

Очаква се обаче срещата на Зеленски с Тръмп в Белия дом, за която украинският президент заминава в понеделник. На нея той ще бъде информиран за условията на Русия.

Мирни преговори, които започват от сегашната фронтова линия, допусна в навечерието ѝ Зеленски.

В събота, след разговорите с Путин, американският лидер подчерта, че Киев трябва да се съгласи на териториални отстъпки и ако държавното му посещение мине добре, ще организира

среща между него, Путин и Зеленски в най-кратък срок

Украинецът няма да отиде сам при Тръмп. Ще бъде придружен от премиера на Великобритания Киър Стармър, на Италия Джорджа Мелони, от канцлера на Германия Фридрих Мерц, президентите на Финландия и Франция Александър Стуб и Еманюел Макрон, както и от шефа на НАТО Марк Рюте и Урсула фон дер Лайен.

Присъствието на евролидерите беше потвърдено на конферентен разговор в неделя, на който бяха обсъдени възможностите на Украйна. Освен това на него стана ясно, че Киев трябва да получи “стоманобетонни” гаранции за сигурността си.

Това, което ще видим в понеделник, е безпрецедентно проявление на дипломатическа подкрепа за Киев според западни анализатори. Разбира се, има редовни случаи, когато множество държавни глави се събират на едно място, но обикновено те са предварително планирани събития като срещи на НАТО.

С това необикновено за дипломацията

събитие евролидерите се надяват, че няма да се повторят катастрофалните сцени от последната визита на Зеленски в Овалния кабинет. През февруари той беше унижен от Доналд Тръмп и неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Донбас - богат на руди и въглища, е защитният пояс срещу нови атаки от Москва

Украйна да се раздели със стратегически най-важната си точка по фронтовата линия, е настояването на руския президент според анонимни източници. Категоричното му условие за спиране на войната е изтеглянето на всички сили на Киев от Донбас.

Това е изключително богат на въглища и желязна руда историко-географски регион, който включва Донецката и Луганската административна единица. В Русия са познати като Донецка и Луганска народни републики. В момента 70% от териториите им се контролират от войските на Кремъл.

В същото време в северните части на Донецк е разположена една от най-важните защитни линии, които руснаците вече три години не могат да пробият. Дълга около 50 километра и разпростираща се между четири важни града, тя е позната като “Донецки крепостен пояс”.

Съоръжението е важно за логистиката на украинската армия и засега спира руското нашествие да навлезе в централните части на страната. Според американския Институт за изследване на войната, ако Украйна се откаже от Донецкия крепостен пояс, ще стане практически безащитна при евентуални бъдещи руски нападения.