Макрон започва нова война срещу ислямския сепаратизъм след страшен доклад на тайните служби

В реч в източния град Мюлуз на 18 февруари 2020 г., френският президент Еманюел Макрон обяви война срещу това, което той определи като "ислямски сепаратизъм" в Франция. Той каза: "Политическите ислямски движения, които са несъвместими с нашите ценности: свободата , равенството и човешките права нямат място в живота ни. Те подкопават нашата република и следователно много е наложително и необходимо сега единство на нацията".

Макрон побърза да направи разграничение между мнозинството от френските мюсюлмани, които живеят мирно и приемат ценностите на френското общество, и екстремисткото малцинство, което представлява сериозна заплаха за националната сигурност на страната.

Речта му беше последвана от няколко терористични атаки, като се започне от обезглавяването на учител по история от млад чеченски бежанец който каза ,че направи това ,защото защитава исляма, след като учителят според него е показал обидни рисунки на пророка Мохамед по време на урок за свободата на изразяване. Малко по късно бяха трима граждани в църква в Ница. След тях жена, която беше обезглавена. Френската полиция предприе арести на десетки лица от движенията за политически ислям, обиски на сдружения, свързани с тези движения, както и разпускането на групата на Ахмед Ясин и Сивите вълци - турска националистическа група, описана от бившия френски министър на вътрешните работи Жералд Дарманин като "подстрекаваща към дискриминация и омраза и извършваща насилие", когато организира въоръжени протести срещу арменци във френския град Дижон.

Новото проникване на „Мюсюлмански братя"

Френските медии твърдят, че таен доклад предупреждава за завръщането на "Мюсюлмански братя". Организацията е определена като " сериозна заплаха" , описва се "реален механизъм", прилаган от групировката, обединяващ множество инструменти като "реислямизация", "сепаратизъм" и "подкопаване", "с цел дестабилизиране на републиката". Според уебсайта на радио "Монте Карло Интернешънъл" във Франция има около 140 обекта, управлявани от групата, повечето незаконни места за поклонение, които са свързани с групировката. В допълнение има още 68 други обекта от политическият ислям, които са близки до "Мюсюлмански братя".

Този доклад беше официално споменат в края на 2024 г. , но правителството не го разсекрети, тъй като според министъра на вътрешните работи Брюно Ротайо , той е "класифициран като тайна на националната сигурност", тъй като съдържа информация, която, "ако бъде оповестена, ще навреди на мерките за противодействие срещу различни заговори или планове за дестабилизацията на страната." Министърът обаче посочи, че се очаква по-късно да бъде публикувана "редактирана версия" на доклада.

„Твърдо ядро"

В репортаж на вестник "LeFigaro" се говори за "твърдо ядро" на организацията "Мюсюлмански братя" във Франция", което може да бъде по-широка коалиция на различни групи от политическия ислям. Има и предположения, че това е организационно разширение на "Мюсюлманските братя" в страната. Докладът посочва ,че няма точни данни за броя на членовете. Предполага се обаче, че в тази тайна група членуват около 400-1000 души. Информирани източници отбелязват, че е приоритетът на тази група е  образователната система, както и засилването на присъствието им в социалните мрежи. Повечето от френски медии твърдят ,че социалните мрежи и интернет са ключови инструменти за разпространение на идеологията на "Мюсюлмански братя ". Френските служби за сигурност " са наблюдавали активизация на членовете на тази група и в няколко други места , като джамиите , търговски обекти и спортни зали, както и предоставянето на професионална помощ на млади хора в нужда, благодарение на което те увеличават  влиянието си в маргинализираните квартали, които често страдат от бедност и дискриминация .

Според вестника този „тотален контрол" се изразява в „затягане на религиозните практики , като се забелязва значително увеличаване на броя на младите момичета, които носят абая и забрадки".

Извадки от доклада , цитирани от радио Монте Карло, обясняват, че групата, чието влияние в Близкия изток намалява, започва да засилва дейностите си в Европа, където управлява от десетилетия сложни мрежи от организации, с цел да влияе на институциите на държавите при вземането на решение, и да популяризира собствената си визия за религиозните и политическите свободи. Според информацията на френските служби, Турция и Катар са ключов двигател на тази стратегия, а Балканските страни се разглеждат като благородна почва за засилено разширяване предвид огромен брой мюсюлмани и арабски мигранти. 

Според осведомени "Мюсюлмански братя" вече имат сериозни позиции и в България.

.

 Ислямски сепаратизъм

Новите мерки срещу „Мюсюлмански братя" са продължение на политиката, която Франция стартира още през октомври 2020 г., обявявайки цялостен национален план за противодействие на тези сепаратистки групи.

През юли 2021 г. френският парламент приема закона „Зачитане на принципите и ценностите на Републиката", насочен към борба със „сепаратизма и екстремизма". Законът съдържа набор от мерки за неутралност в обществените и държавните функции, противодействие на онлайн омразата и призиви за насилие , защита на държавните служители и свободата на учителите и преподавателите, контрол върху семейното и религиозното образование, засилване на контрола над религиозните и културните сдруженията и на източниците на тяхното финансиране , подобряване на прозрачността на религиозните практики и дори борба с полигамията и принудителните бракове.

Действията на правителство на Макрон бяха разкритикувани от американския вестник „Ню Йорк Таймс" който ги описва като част от репресиите срещу мюсюлманите, което разгневи редица френски политици. Френският вестник LeMonde побърза да осъди в уводна статия "тревожната американска заслепеност, когато става въпрос за тероризма във Франция". Действията на правителството на Макрон често са анализирани като опит да се спечелят избирателите на крайната десница. Според Бенджамин Хадад, който е директор на инициативата "Бъдещето на Европа" в Атлантическия съвет във Вашингтон "това американско разсъждение, представлява грубо неразбиране на френската политическа действителност".

По-дълбокото обществено предизвикателство е свързано с нарастващото влияние на екстремистките групи в някои квартали, които съществуват извън държавата - контра общност, която работи срещу жените, евреите, гейовете и други, казва Хадад. Той посочва няколко разработки, които разказват за годините на засилващ се натиск от тези мюсюлманските групи върху учителите, които се опитват да преподават за Холокоста, сексуалното образование или дори основни биологични знания.

Тревожни въпроси и паралелни общества

Един от най - задаваните въпроси в различните френските кръгове в последното време е : Защо френското правителство реши да обяви нова операция срещу „Мюсюлмански братя"?

Защо вече не се задоволява да ги наблюдава? Какви са дълбоките опасения на Франция от все по-широкото разпространение на тяхното влияние във френското общество?

Не е тайна ,че Франция е на прага на нов етап на политическа, правна и идеологическа конфронтация, който налага спешни мерки:

• Първата: Защита на ценностите и републиката..

• Втората: Да се предотврати превръщането на политическата и религиозна дейност на "Мюсюмански братя" от сегашна меката сила в агресивен опит за влияние и контрол от различни чужди държави върху френската вътрешна и външна политика.

Париж е наясно как "Братята" се стремят да се възползват от демократичните закони на държавата. Правителството на Макрон обаче не се страхува от преките заплахи за сигурността, по скоро от идеологическо проникване, което цели да промени ценностите във френското общество . Властта сега се намира между чука и наковалнята, от една страна страхът от експанзията на десницата и хаосът на крайната левица която анти-всичко и загрижеността за потенциалните заплахи от радикалите групи от другата страна. Правителство действа сега да защити устоите на републиката, които са уязвими. Според анализаторите властта пристъпва към засилването на мерките срещу подривната дейност на "Мюсюлмански братя" поради възможността за манипулиране на френските граждански константи. В академичните, медийните и популярните среди във Франция и Европа се задават много въпроси за прехода в противодействие срещу „Мюсюлмански братя" във Франция от скрита война към явна, защото Франция може би вече е на прага на война на култури и сблъсък идентичности.

Катарско-турско-индонезийско финансиране

Службите за сигурност следят от дълго време каналите на финансиране на тези екстремистки мюсюлмански групи и техните джамии , дружества и културните центрове. Основните страни донори са Катар, Турция и дори Индонезия. Трите страни според френските медии щедро финансират политическия ислям не само във Франция ,но и в цяла Европа. Френските служби се опасяват от превръщането на тази група с нейните структури в своеобразен инструмент за контрол от тези държави на френския политически живот. 

Финансиране на групировката според службите са управлява от няколко центъра. Първият е в Истанбул, вторият е в Лондон и контролира важни структури в няколко европейски държави като Германия , Австрия и скандинавските страни.

Тази организация, която е забранена в ключови арабски страни, продължава да изгражда нови структури в много страни в Европа. Тя прониква в тези държави като използва компании и фирми с помощта на емигранти от арабски произход и мюсюлмани. Те предлагат мащабни инвестиционни проекти. Дълбокият разрив между лондонския и истанбулския център предизвика появата на три конкурентни направления на влияние които се ръководят от Катар. Доклад на френския Сенат разкри ролята на Катар, който е най-големият донор на политическия ислям. Докладът осветява и многобройните икономически контакти и търговски взаимодействия, от които се възползва организацията. В него се посочват финансовите връзки между офисите в Катар и Турция и ислямистките групи.