То не е склонно да прави това, което другите очакват да прави. За него ценност е да прави, каквото иска да прави

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Хората открай време силно се разкъсват между това, което се очаква да правят, и това, което те самите искат да правят. Но според социалните психолози има много отчетлива разлика кое от двете избират предишните поколения и кое новото - т.нар. поколение Z. И се получава колизия, понеже служителите от поколението Z ги ръководят мениджъри от поколенията X и Y и от т.нар. бейбибумъри.

Като поколението X обикновено се означават родените през 1965-1979 г., като поколението Y – родените през 1980-1995, т.нар. милениали. Мнозинството от тях са хората, които са по-склонни да правят това, което се очаква от тях. Което очакват шефовете, колегите, родителите, фамилията, обществото. Още по-силно такива са родените преди 1965 г.

Родените след 1996 г. са много по-склонни да правят това, което те искат. Ако като тийнейджъри или в ранните си 20 не са си го изяснили или са угодили на чуждите очаквания, като започнат да работят, след няколко години осъзнават грешката си и предприемат коренна промяна. Изцяло загърбват образованието си и се втурват към нова професия. Напускат добре платени длъжности и пробват свой бизнес. Понякога изобщо престават да работят и пътешестват като някогашните хипита, харчейки пестеливо малкото си спестени пари.

Тази склонност на хората от поколението Z да загърбват очакванията на другите и да следват собствените си желания се превръща в предизвикателство за шефовете им, които в голямата си част са от предишните поколения и не разбират добре нагласите им. И все повече ще се превръща, защото засега сравнително малка част от персонала е от родени след 1996 г.

Според данни от изследвания например поколението Z е много по-мобилно и по-малко склонно да се задържа дълго на едно и също място. До 72% обмислят да напуснат работата си. И то не когато имат някакви конкретни недоволства от нея като удовлетворение, отношения, доходи, позиция и т.н. А когато смятат, че са взели от това място всичко възможно за професионалното си развитие и трябва да срещнат нещо ново, за да го продължат.

Това е по-различно разбиране що е то лоялност и мениджърите трябва да намерят как да се справят с предизвиканото от него текучество на кадри. 

Едновременно Z имат очаквания и за високи доходи, удовлетворение и удоволствие от работа, които трябва бързо да постигнат. Те са по-нетърпеливи и готови да изчакват в сравнение с предишните поколения, живеят много повече с "тук и сега".

В комуникацията също се налага шефовете да внимават как общуват с най-младите служители. Понеже между какво се очаква да прави и какво иска да прави поколението Z избира второто, трябва да му се обяснява. Да му се обяснява толкова и така, че да поиска да прави онова, което се очаква да прави.

Но непременно много, много внимателно, защото мнозина са "снежинки". С този термин се означава крехкостта на поколението Z. Възпитавани от родителите си либерално, уверявани от тях, че са специални, свикнали да бъдат хвалени, много от порасналите деца се оказват неспособни да се справят при сблъсъка с външния свят. Главно с негативно отношение на другите към тях. Като една от причините експертите сочат култа към т.нар. позитивно възпитание, част от което е родителите да създават самочувствие на детето, че е неповторимо, и винаги да го поощряват. Прекалеността води до фалшива самооценка, която се сгромолясва при досега с реалната околна среда. „Снежинката" се стопява, когато някой не я харесва, и много бързо тръгва да си търси друго място.

Това поколение много цени баланса между професионалния и личния си живот. Личният живот му е скъп и не му харесва да жертва свободното си време дори за да получава по-високи доходи и по-бързо да напредва в кариерната йерархия.

За да задържи и мотивира тези млади, корпоративният свят се опитва да се променя. Често залага на присъствие в офиса само в два-три от 5-те работни дни, пробва 4-дневна работна седмица. Въвежда свръхкомуникация, защото тези служители от малки твърде много са общували онлайн и имат празнина в социалните умения на живо. Прави задължителна и честа двустранната обратна връзка между мениджър и служител. Старае се да създава общност в компанията, да осигурява положителни преживявания. Осигурява им възможности за личен растеж и т.н.

• Какво е характерно за българските служители Z 

Има българско изследване на поколението Z, което приема, че в това поколение са родените след 1993 г. Анкетирани са работници и служители на възраст 18-26 години.

Поколение Z e сериозно предизвикателство към мениджмънта в предприятията, защото то е първото, което не работи за "насъщния", а да се усъвършенства и забавлява. Това, което мотивира другите поколения, при него не действа със същата сила. Подобно на електронните игри, Z очакват бързи победи и награди в работата, е изводът в изследването.

Проучването установява, че най-важните житейски стремежи на българското поколение Z са щастие, независимост, свобода и любов.

Другите водещи цели и приоритети са високи доходи, уважение, удоволствие, разнообразие, приятелство. Но за разлика от по-възрастните, това поколение не ги разглежда като отложени във времето, а ги иска тук и сега. Тези преживявания търси, очаква и към тях се стреми в личния си живот и в работата.

Приятелство се разбира в много по-широк план от близкото обкръжение, то включва стотици хора и е нещо като надпревара - обхваща приятели в социалните мрежи, съмишленици, общности по интереси, последователи на каузи и прочие.

Най-предпочитаните инструменти за постигане на целите в живота са професионализъм, адаптивност, смелост, креативност, трудолюбие, интелигентност и прагматичност. Под "смелост" разбират способността да отхвърлят статуквото, да не се примиряват и да експериментират.

Успехът в живота зависи на първо място от личните качества и вложените усилия според преобладаващата част от поколението. Но една трета смятат, че зависи от събитията и обстоятелствата, съдбата, късмета, другите хора.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Как да привлечете професионалния късмет с малко научно доказана магия

5 типа задачи, които помагат да вървите напред и нагоре в професията

Рецепти да се подложите на дигитален детокс и да вдигнете продуктивността си

6 причини да игнорирате социалните мрежи и да увеличите професионалния си успех

Не убивайте комар с меч (по Конфуций) и в деловите отношения

Мозъкът не е безпогрешна машина - склонен е да лъже и да проваля успеха

6 отличителни черти на силната психика, която помага за професионален успех

Ако не многословите, общувате по-убедително и получавате вечно „Да" от колеги

Как да познаете, че работите с шеф нарцис и кога си заслужава да го търпите

Научно доказано: От много екипност се оглупява

Необичайни техники да се енергизирате, като не ви се работи

Прокрастинация не е заразна болест, но прилича и проваля кариерата