Като роднина на цар Борис той е бил в най-подходящата роля да му разясни трудностите по въвеждането на глаголицата и необходимостта да се замести с по-лесна графична система, казва доц. Тодор Чобанов

В навечерието на един от най-вдъхновяващите празници - 24 май, неизменно възниква въпросът кои са били главните действащи лица, двигателите на този велик цивилизационен проект България да има своя азбука? С него се обръщаме към историка и археолог доц. Тодор Чобанов, който отбелязва, че първо трябва да потърсим отговор на въпроса кой e насочил Кирил и Методий към мисията да създадат нова писменост – глаголицата, и оттам – ново богослужение на славянски и после на български език.

Управляващият по това време император Михаил ІІІ (842-867 г.) се възкачил на престола, когато бил едва двегодишен. „Около 855 г. той бил само на 15 г. – разказва Чобанов. - Едва ли на тази възраст е бил в състояние да замисли и осъществи подобна интелектуална революция, каквато за онази епоха било създаването на съвсем нова писменост за нуждите на езици, които дотогава се говорели единствено в периферията на ромейското културно пространство. Ако трябва да се посочи личност във Византия в онзи период, която била способна да натовари Солунските братя с подобна революционна мисия, това несъмнено бил патриарх Фотий (на престола от 857 до 867 г. и от 877 до 886 г.)."

Самият Фотий бил извисен интелектуалец, енциклопедист, ритор и изявен противник на папата в Рим.

„Именно при неговото управление започнали да се задълбочават споровете между източното православие и католицизма, основно във връзка с т.нар. „въпрос за филиокве-то" - добавя Чобанов. Филиокве е латинска фраза, която означава „... и от Сина". Западната, или Римската църква включва в своя догмат за Света Троица, че Светият дух изхожда не само от Бог Отец, както е в оригиналния Символ на вярата, но и от Отца и Сина.

Патриарх Фотий бил противник на тази добавка и започва дълга преписка с папа Николай I.

„Като патриарх Фотий убедено работел за разширяването на културното и политическото влияние на Византия – обяснява Тодор Чобанов. - За целта той вдъхновил и организирал известните мисии на Кирил и Методий, от които най-успешна била Моравската, довела до появата на глаголицата във Великоморавия. Вероятно лично Фотий бил идеологът на това да се привлекат славяните от Великоморавия, а по-късно и българите към Византия и да се откъснат от влиянието на Рим чрез българо-славянско богослужение по византийски маниер. Именно Фотий постановява и да се даде автокефалност на българската църква на т.нар. Фотиев събор в Константинопол (879-889)." Според него впоследствие ключовата роля преминала към учениците на светите братя.

„Те, бягайки от преследванията във Великоморавия, достигнали през Белград до Плиска точно в годините непосредствено след събора, когато вече като автокефална нашата църква можела да търси още по-добри варианти за богослужението на собствен език, а готвеният за партиарх Симеон е можел да се включи в разработката на кирилицата", отбелязва доц. Тодор Чобанов.

Но освен него в двора на цар Борис I e имало още една фигура, която макар че не е особено известна, може би е имала важен принос да имаме своя азбука. Затова въпросът ни към Тодор Чобанов е възможно ли е идеята за българските букви да се е зародила в главата на кавхана Петър?

„Ако допуснем, че като кавхан Петър е ръководил работещата дотогава на гръцки наша владетелска канцелария, той и като роднина на Борис е бил в най-подходящата и удобна роля да разясни на владетеля трудностите по въвеждането на глаголицата и нуждата да се разработи азбука, подобна на използвания дотогава в Плиска гръцки унциален шрифт – отбелязва доц. Чобанов. - Напълно допустимо, но засега трудно доказуемо, е да се предположи, че именно такава личност е лансирала идеята трудната глаголица да се замени с по-лесна за работа графична система. Също така е напълно резонно като кавхан след християнизацията Петър да носи и титлата „велик куратор" - християнизацията на званията и титлите е била неизбежен процес. Откриването на печат на Петър вече като велик куратор в голям военен обект край Плиска показва, че той е продължил да ръководи отбраната на вътрешната зона на държавата, нещо, което знаем, че кавханът е правил през езическия период. Но окончателната интерпретация ще направи откривателят – уважаваният наш колега Андрей Аладжов, ръководител на плисковската експедиция."

Независимо от всичко това мнозина продължават да отричат ключовата роля на цар Борис да имаме своя азбука.

„Няма как всичко с голяма важност, ставащо в Плиска, да е отвъд зоркото око на владетеля – посочва доц. Тодор Чобанов. - България в онзи период е свръхцентрализирана система без парично обращение и дворецът, респективно владетелят, имат ключова роля по важните въпроси, а какво може да е по-важно от това как ще работи вече независимата българска църква и владетелската канцелария. Няма никакво съмнение, че Борис, за когото в житията пише, че издирвал усилено „учени мъже", е направлявал пряко всички въпроси, свързани с глаголицата и кирилицата, ръководел е българската дипломация и преговорите с Рим и Константинопол, изграждането на църквата и т.н."

Констатацията се потвърждава от всички водещи историци и неслучайно проф. Божидар Димитров разказваше, че самото написване на толкова много книги на кирилица е изисквало неимоверен държавен ресурс – били са необходими огромен брой животни за кожи, работна сила за обработката им и писари. Затова резонният въпрос е: след като толкова сериозен процент от тогавашния „бюджет" е отивал за въвеждането на новата азбука, имало ли е съпротива срещу буквите и някаква форма на привързаност към старата писменост?

„Тъй като в Първото царство няма свободен пазар и парично обращение, подозираме, че държавата е акумулирала значителни ресурси чрез получавания от Византия данък, както и чрез данъците в натура, събирани от собственото население – посочва доц. Тодор Чобанов. - Контролирана е била и външната търговия.Това е позволявало при необходимост да се мобилизират големи суми и непарични инструменти за нуждите на църковното строителство, оформянето на църкви и манастири и обученията на хиляди духовници. Знаем, че управителите на области са били натоварени със задачата да обезпечават изцяло дейността на личности като Климент Охридски. Така че за нуждите на църковното дело са били осигурени всички необходими средства – земи, сгради, храна и т.н."

Според Тодор Чобанов най-вероятно „лично владетелите, по подобие на Византия, наблюдавали най-важните дейности, като изграждането на големи храмове и манастири, както и книжовната дейност в тях".

„Що се отнася до глаголицата, тя е функционирала за кратко и в този смисъл едва ли някой е страдал, че се преминава скокообразно към кирилицата, още повече че ключовите личности в Плиска вероятно от самото начало са знаели и са поощрявали този държавен проект – смята доц. Тодор Чобанов. - Привързаност е имало към езичеството, но това е друга тема."