Завръщането на бизона
За няколко десетки години белите заселници избиват почти 60 милиона животни в края на XIX век, но видът оцелява на косъм и днес се „включва" доброволно в спасяването на планетата
В самия край на невижданото по размерите си клане е въпрос на няколко дни и на още шепа куршуми, за да бъде заличен един цял животински вид от лицето на Земята. Това е най-кървавият геноцид в историята на нашата планета, организиран не по религиозни или идеологически подбуди. Преследвачите просто стрелят за удоволствие, а преследваните няма къде да се скрият. Дори и в днешното ни, свикнало на какви ли не ужаси време избелелите снимки на планините от черепи продължават да стряскат окото със своята безсмислена бруталност.
Лошото е, че почти 130 години по-късно човечеството продължава да не признава вината си за едно от най-големите престъпления срещу дивата природа. А всички необходими доказателства за осъдителната присъда са налице. Само за няколко десетилетия белите заселници избиват 60 милиона бизони в Северна Америка през XIX век. Никой не се крие, докато убива. Никоя институция не оказва съпротива. Напротив, американското правителство праща армията, за да участва в по-бързото и ефикасно унищожаване на едрия бозайник, който господства на континента хилядолетия наред. През 1871 г. са избивани по 5000 животни на ден, на следващата година бройката се увеличава, а до 1889 г. на континента са останали не повече от 300 представители на вида.
С малко късмет и с помощта на неколцина противници на историческото зверство бизоните все пак оцеляват. А в наши дни волно или неволно помагат на природата на Северна Америка да се бори с глобалното затопляне. Днес стадата не са така многобройни, както някога, но все пак ги има и тяхното присъствие е жизненоважно за оцеляването на различни животински и растителни видове. Но преди да изясним техния принос в равновесието на екосистемите, нека се върнем назад в историята и да разкажем как се стигна до това ненадминато човешко зверство.
Най-първите заселници, пристигнали с кораби от Европа, едва ли са планирали да изтребят до крак животинските видове, които ги посрещат в Новия свят. В началото те грабят с пълни шепи от всички богатства, които са на една ръка разстояние. Но с времето идват още и още алчни за охолен живот натрапници, а със себе носят предимно смърт и разруха.
С какво могат да допринесат за спасяването на природата и каква е историята им, четете в брой 2/2024 на сп. "Космос".
Най-четени
-
Криминални архиви: Притискат наказателно Самоковеца, Фатик и братя Пехливанови
Текстът е от архива на "168 часа". Митичните фигури Косьо Самоковеца, братята Георги и Любен Пехливанови и Фатик Шабан са спирани и проверявани наказателно за по няколко часа в акции на полицията в
-
Мистериозна смърт на благодетеля на Бургас. Изгаря всичко, построено със завещаните от него 500 млн. евро
Името на Александър Георгиев-Коджакафалията не говори много на младите бургазлии. По-старите поколения го знаят като един от големите благодетели и дарители на града от началото на ХХ век
-
Галерия Албена Денкова посреща юбилей с държавна награда. Напоследък живее в Русия
В последно време за Албена Денкова не се говори много, защото от години с Максим Стависки работят в Москва. На рождения си днес обаче двукратната световна шампионка по фигурно пързаляне отново ще
-
Като говорим за туризъм, колко подобни туристически автобуса пътуват из България?
Като говорим за туризъм, колко подобни туристически автобуса пътуват из България? От едната страна са две седалки, от другата - една. И това е съществена част от усещането за хубавото преживяване
-
Чорапогащник - смешна дума. На турски е кюлотлу чорап
Най-смешната нова дума в българския език за някогашната стара емиграция беше ЧОРАПОГАЩНИК. Бях на едно коледно празненство в дома на богат българин в Рим. Имаше стари имигранти и имигрантки