Почитаме героя Левски! По горчива ирония руснаците се справят със загубата на Навални
В деня на гибелта му почитаме невъобразимо храбър мъж, непоколебим в решението си, че или ще освободи народа си, или ще умре опитвайки. Героят, наречен Левски. Човекът от плът и кръв Васил Кунчев.
По горчива ирония, днес руснаците под гнета на Путин трябва да се справят със загубата на друг храбър мъж, решен на революция с цената на всичко - Алексей Навални.
Безстрашието пред една все по-сигурно приближаваща смърт не е единственото общо между истинските революционери. За да издържат по пътя, който са избрали, те имат непотушима вяра в нас - другите, обикновените, съмишлениците, колебаещите се, обърканите, стреснатите. Тя вярват, че обединението ни в стихийна сила за победа над злото и потисничеството е напълно възможно. Трудно, да. Мъчително и изпълнено с премеждия, да. Но осъществимо. Записките на Левски, а и всичко, което знаем за действията му до последния му ден, са свидетелство за тази неугасима вяра в останалите, с които го свъзва родината - нищо, че "цели са изгорели от парене и пак не знаят да духат"...
Днес Юлия Навалная заяви, че делото на съпруга й продължава и има нужда от повече съюзници от всякога. А това е истината, която светът винаги забравя за героите - те имат нужда от съюзници. Приживе и особено след това.
Спомням си тези думи на Навални, когато дойде време всеки от нас да реши дали да подкрепи или да игнорира разбунтувалите се срещу несправедливост, дали се примири или да окаже съпротива:
"Не е срамно да направиш малко. Срамно е да не направиш нищо."
*От фейсбук!
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже