Екзарх Стефан вдига тостове "за дружбата" със съветски резидент
В този брой "24 часа-168 истории" продължава поредицата за успехите на съветското разузнаване у нас през войната. Сега четете за един от най-големите пробиви на резидента "Яковлев", който успява да установи близък контакт с главата на Българската православна църква митрополит Стефан Български. Важно е да се уточни, че разказът е според спомените на съветския разузнавач, така че е възможно и да не е съвсем безпристрастен. В същото време той си остава ценно свидетелство за драматичните събития разиграли се у нас в периода 1943-1944 г.
Eдин от най-любопитните епизоди от дейността на съветския резидент у нас Дмитрий Федичкин е близката му връзка с екзарх Стефан – тогавашния духовен водач на Българската православна църква. Първата среща буквално му била "подарена от съдбата".
"Цялата вина беше на един мост – пише за нея топшпионинът от Москва. – Той се счупи, когато, забравяйки за него, се опитах да схрускам гръцки орех. Наложи се да се замисля за зъболекар и реших да отида при най-известния в София, за който се говореше, че
лекувал всякакви
високопоставени особи
– министри и дори някои хора от двореца."
Междувременно обаче зъболекарят се бил изнесъл от кабинета си в центъра, та се наложило да го посети в Княжево. Седнал в чакалнята да чака реда си и изведнъж с радост видял на масичката "роден "Огоньок". В това време пред входа на кабинета спряла кола с "очевидно важен пациент". И действително след малко там влязъл самият екзарх. Той бил придружаван от един свещеник, който седнал до Федичкин и като видял, че разгръща журнал със снимка на Червения площад на корицата, го попитал:
"Вие руснак ли сте?",
а след утвърдителния отговор споделил на чист руски със съжаление: "Отдавна не съм виждал хора оттам. Знаете ли, аз също съм от Русия. Там вече не ме помнят, но по-рано, преди революцията, бях известен като протойерей Шавелский." "Шавелский? Навремето вие не бяхте ли в армията на генерал Куропаткин в Манчжурия?" "Съвършено вярно", оживил се Шавелский. "На устата ми беше да добавя: И в Доброволческата армия на генерал Деникин също бяхте, господин протойерей", но благоразумно се въздържах.", разказва по този повод резидентът.
От дума на дума разговорът стигнал и до нашия митрополит Стефан. "Негово блаженство е познат и в Москва. – споделил Федичкин. – Миналата година ми попадна книгата "Истината за религията в СССР", издадена от Московската патриаршия, в която нееднократно
се споменава
митрополит Стефан
Даже има отпечатана негова фотография. И е написано каква борба води Негово блаженство против хитлеристите." "Възможно ли е това наистина?!", възкликнал Шавелский. "Лично го прочетох", уверил го резидентът. В това време от кабинета излязъл самият митрополит и Шавелский започнал да му шепти нещо в ухото.
След това двамата се доближили до разузнавача: "Можете ли да доставите тази книга?", попитал главата на българската църква. "Ще Ви бъда много благодарен" и предложил да се срещнат в същата приемна след седмица.
Втората им среща била много кратка.
"Как е мостът?", попитал митрополитът.
"Тъкмо започват да го строят", отвърнал шеговито съветският резидент.
"А мен ме подведе коронката. Но по-добре, че е тя,
много по-лошо е, когато
те подведе короната"
- и владиката многозначително се усмихнал.
"Далеч по-лошо е! Както показва историята, за разлика от коронките, короните изобщо не се възстановяват", продължил подадения му каламбур шпионинът.
След това владиката взел инициативата и поканил събеседника си на среща на следващия ден в сладкарница срещу църквата "Света Неделя" - "да си поговорят на спокойствие".
"И ето че се озовах на гости у Софийския митрополит – човек умен и проницателен", продължава разказа си Федичкин.
В началото разговорът тръгнал към литературата, като и двамата цитирали любими откъси от Пушкин, Иван Вазов... Тогава най-неочаквано висшият български духовник изрецитирал:
"Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера."
"Това го е написал Никола Вапцаров – рекъл дядо владика – Може би сте чували за него – човекът не е без дарба."
"Естествено, аз бях чувал за българския поет революционер,
разстрелян от
монархофашистката власт през 1942 г., както и за неговото стихотворение "Вера", но интересно с каква цел митрополитът сега говореше за него?", чудел се Федичкин наум.
Забелязал удивлението у госта си, екзарх Стефан го успокоил: "Дори и монасите приемат това", и побързал да напълни кристалните бокали с вино.
"Наистина митрополитът успя да ме изненада - пише по-късно в спомените си съветският резидент. - Не можех напълно
да си обясня
вниманието му към мен
Глава на българската православна църква, председател на Светия синод по традиция той се явяваше и постоянен член на съвета на министрите на царска България. Тоест Негово блаженство беше и политик, и то несъмнено със западна ориентация. Защо тогава ще отделя толкова време и дори симпатия към мен, съветския човек?"
И веднага си отговаря сам за ползите от тези контакти – като участник в заседанията на правителството, където се обсъждат кардинални въпроси от външната и вътрешната политика на страната, владиката представлява голям интерес. В тази връзка за Федичкин било изключително важно "да знае какво диктуват на българските власти хитлеристкият посланик Бекерле и началникът на Абвера в България Ото Вагнер, подвизаващ се у нас като управител на търговската агенция "Д-р Делиус".
Редовните срещи между двамата продължили, като се провеждали в различни части на София, където ги откарвал кадилакът на първосвещеника – Драгалевския манастир, манастира в "Овча купел"... Навсякъде имало
подсигурена
и добра гощавка,
като в началото на 1944 г. у резидента вече укрепнало убеждението, че "предвиждайки предстоящите социални сътресения, митрополитът отрано подготвя почвата, за да промени политическата си ориентация, а в мое лице търси човека, който може да му бъде полезен в тази насока".
На един от съвместните обеди владиката дори вдигнал тост "за дружбата и сътрудничеството". По някое време митрополитът забелязал, че разходките му със съветския резидент в кадилака са привлекли вниманието на "подозрителни лица", и предложил друг способ на контакт – чрез записки с ценни сведения, предавани от доверен свещеник, като за тази цел е бил използван дори амвонът на Руската черква в София.
"Как мислите, Ваше блаженство - попитах го аз веднъж полушеговито, казва шпионинът в книгата си. - Не противоречи ли на Свещеното писание нашата преписка?"
"В никакъв случай – ако Господ знае на какво свято дело служи тази преписка,
Той ще прости
на нас, грешните,
и ще благослови отговорил съвсем сериозно митрополитът.
При третата им среща, състояла се в скромната църковна обител в софийския квартал "Овча Купел", Федичкин донесъл и обещания подарък – книгата, издадена от Московската патриаршия, в която се споменавал и българският църковен глава.
Според свидетелството на агент "Яковлев", когато екзархът видял своя портрет в нея се развълнувал и започнал да чете: "Паднал в немилост пред фашистките власти и българският митрополит Стефан... В своите проповеди той наричал сегашната война "величайшо грехопадение, прелюдия към второто пришествие" и обвинявал тези, които започнали това невиждано по своя мащаб братоубийство. За това митрополит Стефан нееднократно е подлаган на нападки в българския печат, ръководен от фашистки протежета."
Според Федичкин тогава висшият български духовник затворил книгата и дълбоко въздъхнал, изтривайки потта от челото си:
"Точно така беше всичко.
И сега е така"
"Спомняйки си след години, често с удивление се питам: Действително ли всичко това се е случило? – пише с възторг съветският разузнавач в заключение. – В страна, където господстваха хитлеристите и свирепстваха местните служби за сигурност, аз, съветският човек, се разполагах в автомобила на член на профашисткото правителство, председател на Светия синод, и водех с него, направо казано, небезопасни и за двама ни беседи. Даже в приключенски роман не би изглеждало правдоподобно!"
От своя страна след войната българският екзарх със сигурност е останал разочарован от съветските си приятели. Доказва го запазена съветска секретна записка от 29 май 1946 г. с описание на поведението на Негово блаженство по време на тържествен обед в чест на патриарх Алексий I. На събитието, в присъствието на управляващия Руската черква в София архиепископ Серафим, екзархът "в превъзбудено и полупияно състояние", според донесенията на съветски агенти, се оплакал от "обидите", които са му нанесени, и избухнал: "Отсега нататък аз не принадлежа към кръга на вашите приятели, защото вие не цените дружбата. Убедих се, че славяните са боклуци."
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"