• Кандидатите на ГЕРБ-СДС, “ПП-ДБ (Спаси София)”, БСП и левицата и “Синя София” имат видими уязвимости, но и потенциални козове, които правят състезанието по-различно от друг път
• Идеологемите вече нямат сакрално значение, родното място - също. Все пак всеки трети столичанин днес не е от София

Изборите не са това, което бяха. Някои кандидати едва свариха да внесат документи, преди районните комисии да загасят лампите, а помним как навремето два-три месеца по-рано, често дори година, се знаеше кой кмет ще се бори за нов мандат и кой е големият му опонент.

Но и политиката ни вече не е това, което беше. Не само заради странната сглобка от управляващи (не)партньори. Електоратът също промени своя профил - пораснаха нови избиратели, за които старите идеологеми нямат сакрално значение, затова пък имат изисквания към живота си тук и сега и настояват политическите им представители да ги случват.

Промени се и партийният живот

вътре в самите формации. Елитите им, отдавна в играта, все по-често я практикуват в негласен сговор с опонента и с препозициониране за няколко хода напред. Думата “компромис” добива нови прочити, особено когато става дума за разпределение на постове и сфери на виляние. Твърди ядра омекват, периферии преливат, а и пътят нагоре на лоялния активист не е гарантиран и често зад ъгъл дебнат изненади (нови звезди). Междувременно се появиха нови партии, при които пък старите правила съвсем не важат. Изобщо -

теренът е друг, 

което затруднява социолозите, но прави състезанието интересно

През тази призма карето основни кандидати за столичен кмет има своите неочаквани шансове и препъни камъни, които до последно може да пренареждат шансовете им за първия тур и балотажа.

Прави впечатление, че Васил Терзиев, Ваня Григорова и Антон Хекимян всъщност са от едно поколение, като първите двама са родени в една година, а журналистът - 6 г. по-късно.

Вили Лилков ги води с почти четвърт век политически и житейски опит. Неговият разказ е

разказът на стария избирател -

верен на идеологията си, участник в романтичния старт на прехода, крайно чувствителен на тема комунизъм, бранител на родовата памет. От хората, които в повечето случаи четат думата “компромис” като “предателство”.

Поколенията на 30-, 40- и 50-годишните обаче са най-активната обществена група, включително пред урните. А в София, където над 1 млн. са с право на глас, те

имат избор между представители, в които могат да видят себе си

Васил Терзиев - първият обявен от претендентите, е предприемачът, сбъднал американската/европейската мечта. Човек с безспорни интелектуални и мениджърски качества, възпитан, акуратен, партньор и работодател на съмишленици, високо ценен в IT сектора. Този негов разказ, разбира се, е свързан и с историята на родата му от ДС. 

Но ако се върнем към промяната в профила на електората и факта, че днешните млади

не стигматизират някого,

защото дядо му е бил от Държавна сигурност, тази голяма на пръв поглед репутационна щета може да бъде що-годе минимизирана пред урните.

По същия начин стои въпросът с Антон Хекимян, който за близо 20-те си години публичност винаги е включвал в своя разказ родната Стара Загора. За правоверните “жълтопаветници” това, разбира се, отпраща кандидата на ГЕРБ в графа “провинциалист”. Но в същото време всеки трети столичанин днес не е роден в София. Или имаме същото като със сянката на ДС върху Терзиев - младите амбициозни семейства, които са сменили адреса си със софийски, пазаруват скъпи жилища в столицата, децата им учат в елитните гимназии тук, нямат никакъв проблем с родното място на кандидата. Особено ако са го харесвали като тв лице. 

Изненадващата номинация на журналиста обаче внесе още един лек смут - Бойко Борисов

не избра партиец,

доведе звезда, пренебрегна най-лоялните и това може би буни душите на някои гербери. Част от тях изказаха разочарованието си в социалните мрежи и дори твърдят там, че ще гласуват за “истинския” десен кандидат - Вили Лилков. 

Така при доайена в карето кандидат кметове може пък и да се случи ситуацията на “печелившия губещ”, какъвто е терминът от спорта - в неговата серия да се окаже с достатъчно бързо време, за да дотича до балотажа. Подобен тренд засега звучи доста пожелателно, не се долавя от социолозите на терен (макар официално да не са обявявани актуални поручвания). Да не забравяме обаче и шумното разочарование на правоверните десни от издигането на Терзиев (заради ДС, разбира се) и клетвите им да гласуват за Лилков или да пропуснат ходенето до урните.

В подобна благоприятна ситуация може да се окаже и Ваня Григорова, зад която - също в последния момент и без излишен патос - застана и официално “Позитано”. 

И в нейния разказ много хора могат да се припознаят - от бедно момиче до успяла жена, най-разпознаваемата синдикалистка, която говори умно в прав текст и се усмихва много красиво. Автентично лява, но без да е носител на интригите в БСП, които корозират партията през последните години. При появата си на политическата сцена “Промяната” засмука много леви избиратели, които последвалата война на ПП с президента, както и яростното русофобство отблъснаха. Сега е много вероятно част от тях да предпочетат Григорова.