Суета с нарцистични наклонности, грешни приятели и глупави ходове провалят сина на Черния принц

Улиците гъмжат от артисти и са украсени с ярки знамена и гоблени. Хората се тълпят, за да видят новия монарх. Това е първото в историята коронационно шествие. Възседнало кон, десетгодишно момче преминава сред народа от Лондонската кула до Уестминстър, за да бъде коронясано в абатството на 16 юли 1377 г. Там облича зелена туника, украсена с буквата Р, пурпурна роба, подплатена с хермелин, наметало от хермелин, червени чорапи и златни обувки, получава символите на властта (скиптъра, кълбото, короната) и сяда на трона, за да бъде от този момент нататък крал на Англия.

Това е Ричард II - едновременно един от най-известните английски монарси, възпят в историческата драма на Уилям Шекспир, и също така един от най-малко популярните, потънал в сянката на своята трагедия. Красив, интелигентен и енергичен, Ричард II е трябвало да бъде велик крал, но вместо това управлението му е хаотично и обречено, а той е бедствие, чието наследство е Войната на розите - продължително противоборство за престола на Англия между родовете Йорк и Ланкастър.

Всъщност Ричард поема властта само защото всички около него умират. Неговият баща Едуард - Черния принц, е трябвало да наследи короната, когато Едуард III почине. А впоследствие неговият първороден син Едуард от Ангулем трябва да стане крал. Съдбата има друга идея. По-големият брат на Ричард става жертва на чума. Баща им - Черния принц, макар кален в битки и прославил се по време на Стогодишната война, се разболява от дизентерия и не успява да дочака короната си. Английският парламент, страхувайки се, че чичото на Ричард - Джон Гонт, херцогът на Ланкастър, ще вземе властта вместо Черния принц, дава на Ричард много от титлите на баща му, гарантирайки, че именно момчето ще наследи дядо си Едуард III.

Целия материал четете в "Космос"