Те са били много по-пъстри, по-перушинени и по-умни, отколкото смятахме

Срещнете ли история за раждането на италианската мафия, неминуемо ще се сетите за „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола. Ако сте фенове на теорията за съществуването на извънземни, които рано или късно ще се прежалят да осъществят контакт с крайно недоразвитата човешка цивилизация, значи навремето сте изгледали на един дъх „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас. А в случай че като малки хлапета сте разгръщали жадно книжките за динозаври, то със сигурност помните най-вълнуващите сцени в „Джурасик парк“ на Стивън Спилбърг.

Според неписания закон на тези толкова величествени филмови поредици, първата част винаги е най-атрактивна и си запазва най-просторно кътче в сърцето на киноманиаците. Може би едно от малкото изключения е „Умирай трудно 3“, който е по-добър от първите две части и въобще е най-добрият от петте филма с великия Брус Уилис. Но да не разводняваме темата и да се върнем на първия „Джурасик парк“, създаден през далечната вече 1993 г. В съзнанието на почитателите на „големите гущери“ завинаги ще остане онази сцена с д-р Алън Грант и д-р Сатлър, които за първи път виждат преродените динозаври на острова.

Двамата падат на земята, скубят косите си и вдигат ръце към небето, сякаш са застигнати от Второто пришествие. В този велик момент иначе скептичният по природа д-р Грант, зяпайки един спокойно пасящ брахиозавър, изрича своята толкова пророческа реплика: „Можем да скъсаме учебника за студенокръвните. Грешат! Това е топлокръвно същество!“

Какви грешки си признават днес палеонтолозите, четете в брой 2/2023 на сп. "Космос".